Държавният дълг може да увеличи номиналния си размер приблизително два пъти през идните две години и половина, заради необходимостта от осигуряването на ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, покриване на планираните бюджетни дефицити и обезпечаването на фискалния резерв. Това става ясно от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, публикувана на сайта на Министерство на финансите.
Според очакванията на Министерство на финансите, функциониращо в условията на служебен кабинет, през следващите три години „се очертава необходимостта от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране.” В резултат на тези допускания за периода 2023-2025 година „се наблюдава ясно изразена тенденция за нарастване на държавния дълг в абсолютна стойност и като съотношение към БВП през всяка една от годините.”, пише в прогнозата.
Служебният кабинет предлага бюджетен дефицит от 6.4%, няма да пипа данъците
Необходимото дългово финансиране през тази година възлиза на 13.7 млрд. лева, като в посочената сумата влиза и вече поетия дълг в размер на 2.9 млрд. лева под формата на еврооблигации, пласирани на международните капиталови пазари в началото на тази година. Според документа, останалата част от необходимата сума се предвижда да бъде осигурена чрез емисии държавни ценни книжа, както на вътрешния, така и на външните пазари.
През следващата 2024 година се планира да бъде теглен нов държавен дълг в размер на 15.2 млрд. лева, докато през 2025 година очакванията са за нови заеми за 14.6 млрд. лева. Дългът в обращение, които ще бъде рефинансиран през посочените две години възлиза на съответно 3.5 млрд. лева (в това число 2.9 млрд. лева падеж по еврооблигации) и 3.6 млрд. лева (в това число 3.3 млрд. лева падеж на ДЦК на вътрешния пазар).
„Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.”, пише в документа.
Така в резултат на тези предвиждания се очаква държавният дълг на България да нарасне до 46.7 млрд. лева в края на настоящата 2023 година, след което да скочи до 58.4 млрд. лева към края на следващата 2024 година и в крайна сметка да нарасне до 69.3 млрд. лева в края на 2025 година. За сравнение, номиналният размер на държавния дълг в края на миналата 2022 година възлиза на 36.1 млрд. лева. Това означава, че ако прогнозата на финансовото министерство бъде реализирана на практика, държавният дълг ще нарасне приблизително двойно през идните две години и половина.
Въпреки очакваното нарастване на брутния вътрешен продукт на страната, бързото увеличение на дълга ще провокира скок и на съотношението му като дял от БВП.
Съотношението на държавния дълг към БВП в края на 2022 година възлиза на 21.8%, като се очаква да нарасне до 25.3% през 2023 година, 29.6% през следващата 2024 година и 33% към края на 2025 година.
Ако всичко това се реализира, то страната ни ще остане сред тези с най-нисък дълг спрямо БВП в Европейския съюз. За сравнение, към края на 2022 година в ЕС има само три държави с дълг спрямо БВП под 30% - Естония, България и Люксембург.
От друга страна Министерство на финансите отбелязва, че условията, при които страната ни ще търси финансиране могат да се отразят на цената на дълга.
„Рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г., като пряко следствие преди всичко от заложения бюджетен дефицит от една страна, и от друга - силно ограниченият времеви хоризонт за неговото осигуряване, пораждат значителни рисковете както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена.”, пише в прогнозата.
Финансовото министерство посочва, че са налице редица рискове породени „от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и не на последно място - от политическата нестабилност в България.”
Това може да се отрази и на цената на дълга, емитиран на вътрешния пазар, посочват от финансовото министерство.
„Тези външни фактори, които емитента не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници”, пише в документа.
Лихвените разходи за обслужване на държавния дълг възлизат на 593.6 млн. лева за 2022 година (485 млн. лв. по външния и 108.6 млн. лв. по вътрешния).
Очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023-2025 г., в комбинация с неблагоприятната конюнктура на местния и международен пазар на суверенен дълг, ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт, като предвижданията са през периода 2023-2025 г. разходите за лихви да се увеличат, достигайки до 784.9 млн. лв. през 2023 г. (0.4% от БВП), 1.459 млрд. лева през 2024 година (0.7% от БВП) и 2.246 млрд. лева през 2025 година, посочват от финансовото ведомство.
Вдигане на ДДС и корпоративен данък?
Проектът за бюджет за тази година, предложен от Министерство на финансите, е с дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 6.4%, като през следващите две години разчетите предвиждат дефицитът да възлиза на съответно 5.2% и 4.6%.
От Министерство на финансите са изготвили редица фискални мерки, които биха задържали бюджетния дефицит под ниво от 3%, което е едно от изискванията за членство в еврозоната.
Финансовото ведомство подчертава, че предложеният проектобюджет за тази година е без въпросните мерки, тъй като е „получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени”, но независимо от това те са разработени и поместени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година.
Според финансовото ведомство, работещо в условията на служебен кабинет, се допуска повишаването на данък добавена стойност (ДДС) от настоящите 20% до 22%. Това би имало годишен ефект върху бюджетните приходи в размер на 1.63 млрд. лева, като сумата е изчислена на база прогнозите приходи за 2023 година.
Според документа, вдигането на корпоративния данък от 10% на 15% би добавило в бюджета 2.27 млрд. лева повече на година, а скок на данъка върху доходите за еднолични търговци (ЕТ) от 15% на 20% ще увеличи приходите с 40 млн. лева.
Предложеният еднократен данък „свръхпечалба” за половината от настоящата 2023 година би имал ефект 2.4 млрд. лева, като 1.16 млрд. лева от сумата биха дошли от големите предприятия у нас. Според документа, приходите за бюджета от средните предприятия биха били 550 млн. лева, докато от малките и микропредприятия постъпленията биха достигнали съответно 350 млн. и 340 млн. лева.
В разчета на финансовото ведомство са посочени и загубите от намалените ДДС ставки у нас, които възлизат на общо 503.2 млн. лева годишно.
Разгледани са и ефектите от отказ от политики, засягащи разходната част на бюджета. Така например, ако пенсиите у нас не бъдат индексирани с 12% през юли тази година, то положителният ефект за бюджета би възлизал на 1.14 млрд. лева.
На фона на разработените мерки, сред които присъстват драстични политики, като вдигане на корпоративен данък и ДДС, в документа не се споменават други възможности, като например реформа на плоския данък в посока прогресивно облагане, както наскоро препоръча Органзиацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой доклад. Нещо, което и Международният валутен фонд (МВФ) намекна през миналата година.
Още: МВФ: Реформа на плоския данък може да намали неравенството в България
