Непосредственото предизвикателство пред страната и с оглед на очакваното ни присъединяване към еврозоната е успешно навигиране на окончателното снижаване на инфлацията до средните за ЕС равнища посредством внимателно калибриране на фискалната политика в отговор на динамиката на основната инфлация. Това каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов при откриването на "Финансов форум 2024", организиран от в. "Капитал" в София, цитиран от БНБ.
По думите на Чобанов ефективният контрол на натиска върху заплатите и цените в България не трябва да бъде административен, а организиран въз основа на качествени данни, резултати и ефективен трипартитен диалог между основните участници.
Фискално затягане
Още: Инфлацията в ЕС, еврозоната и България продължава да се забавя и през февруари
При намаляваща инфлация българската икономика ще бъде по-добре подготвена да поеме ефектите от фискалното затягане, което поставя началото на вечната дискусия за фискална консолидация, предпазливост и дисциплина, за да се осигури бюджетен капацитет и фискално пространство в случай на бъдещи шокове, каза Чобанов. Според него е необходима нова формулировка на приоритетите на фискалните разходи, съчетана с проактивно управление на публичния дълг, което включва и огромния потенциал на емисиите от вътрешен дълг. Основният политически инструмент за подобрение с доказан ефект е поредица от добре проектирани и оптимално ръководени структурни реформи особено в социалната сфера, които биха повишили растежа на производителността и устойчивостта на дълга и в същото време биха ускорили икономическото сближаване с ЕС, каза Петър Чобанов.
В изказването си подуправителят на БНБ прави кратък анализ на прогнозите за световната икономика и макроикономическите перспективи пред страната. Чобанов отбеляза значението на синергичната връзка между паричната и фискалната политика както в страната, така и в света. Според него винаги трябва да следим фискалните развития в големите държави и нашите основни търговски партньори поради факта, че настоящите повишени лихвени проценти, насочени към борба с инфлацията, трябва да са съчетани с адекватни фискални политики, особено в среда с висок публичен дълг, с което рисковете за икономическия растеж се очаква да бъдат контролируеми, адаптивни и предвидими.
Петър Чобанов цитира наднационални оценки - на МВФ, според които глобалният растеж се предвижда да гравитира около 3,1 процента през 2024 г. и 3,2 процента през 2025 г. Той припомни, че в динамика прогнозите за 2024 г. и 2025 г. са повишени поради положителните резултати в САЩ и нововъзникващия пазар като цяло, както и че фискалната подкрепа в Китай също играе съществена роля за подобряване на глобалната икономическа активност. Чобанов обаче отбеляза, че международните прогнози за 2024 г. и 2025 г. са под историческите двадесетгодишни средни стойности преди пандемията главно заради затягането на паричната политика от централните банки и умерената фискална подкрепа за разлика от периода на КОВИД-19. Въпреки това на глобално ниво инфлацията изглежда се забавя повече от очакваното в повечето региони, но същевременно все още има значителни проблеми с предлагането.
Все пак независимите прогнози за предстоящата глобална инфлация се ревизират в посока надолу, сочейки към по-стабилен и устойчив икономически растеж, отбеляза Чоранов. Той обобщи, че с оглед на тези процеси вероятността от твърдо приземяване е намаляла значително и така рисковете за глобалния растеж като цяло се управляват.
Още: Петър Чобанов: Сигурен съм, че скоро ще станем част от еврозоната
