В края на един президентски мандат, времето винаги тече по-бързо, отколкото в началото. Президентът Обама го изпитва и на собствен гръб. Времето му просто изтича... 2015-та е последната година, в която той може да направлява политиката на своята страна. След това американското ежедневие ще се определя от битката за избора на негов наследник.
Мнозина вярват, че през идните месеци Обама ще се покаже като решителен и много волеви политик - та нали иска да си осигури достойно място в учебниците по история. За тази цел Обама ще защитава онова, което вече постигна - например здравната реформа. Ако републиканците се опитат да я осуетят, както те вече обявиха, президентът ще наложи своето вето. В крайна сметка реформата, известна под името "Obamacare", наложи траен отпечатък върху ежедневието на страната.
За съжаление президентът не успя да постигне същото по отношение на миграционната реформа. Републиканците все още блокират законите, които биха дали възможност на повече от 11 милиона "нелегални имигранти" трайно да се заселят в САЩ. Затова на Обама му се наложи да прибегне до употребата на президентски декрети - с тяхна помощ той предотвратява екстрадирането на тези хора.
Независимо дали са американци или не, всички между Ню Йорк и Сан Франциско печелят от силния стопански растеж. Американският икономически мотор отново се върти на бързи обороти. Възникват нови работни места, а цените на къщите се покачват. Изключително ниските енергийни разходи стимулират конюнктурата. Затова и перспективите за 2015 година са благоприятни: курсът на акциите ще достигне нови рекорди, а доларът ще повиши стойността си спрямо еврото. Американската централна банка обяви обрат в лихвената си политика. Обама има право да обяви, че възстановяването на икономиката е и негова заслуга.
Той обаче иска повече. При закрити врата президентът обсъжда с републиканците споразумения за създаване на зони за свободна търговия с Азия и ЕС. Демократи с лява ориентация и синдикалисти изразяват резерви, но в краен случай, Обама ще ги игнорира, защото е решен споразуменията да бъдат подписани през 2015 година, което да влезе в историята като негов успех. Ако не успее, неговият наследник би могъл да се захване с темата за свободната търговия най-рано през 2018 година. А това биха били три загубени години за САЩ.
Без късмет във външната политика
Досега Обама имаше по-малко късмет във външната политика. Той искаше да влезе в историята като президентът, прекратил войните в Ирак и Афганистан. Но там боевете продължават. След появата на "Ислямска държава", ситуацията в Сирия се усложни неимоверно. Барак Обама все още търси подходящата стратегия за този регион. Малко са белезите обаче, че той ще успее да стори това през 2015 година. Мрачни са и прогнозите за отношенията с Русия. Москва не иска да върне Крим, а Вашингтон не е съгласен да се примири с това положение.
Да се занимава с Източна Европа е неблагодарна задача за Обама. Затова той я е прехвърлил на своя вицепрезидент Джо Байдън. Байдън пък често действа прекалено емоционално и непрофесионално. Неговият високопарен патос едва ли може да помогне на украинците. Те се нуждаят от финансови инжекции за милиарди. Вероятно и през 2015 година те напразно ще очакват тази помощ. Колкото повече се увеличава бюджетният дефицит на Киев, толкова по-малък ще става и интересът на САЩ към "остатъчна Украйна". А това е трагично.
Барак Обама събуди надеждите на украинците за по-добър живот, а и не само техните. С речите си той успяваше да вдъхнови и милиони млади хора в Северна Африка. Този период обаче отмина. В по-ново време американският президент промени позициите си, вече търси съглашение с генералите в Кайро. Поне на Запад едва ли ще се намери някой, който сериозно да го критикува заради това.
Все пак Обама продължава да търси сближаване с Китай, не губи търпение в преговорите за ядрената програма на Иран и се бори за една нова, направо историческа промяна в политиката спрямо Куба. Всичко това дава поводи за оптимизъм. Или ако си послужим с думите на Гьоте: Обама е принуден да създава история, за да се отърве от миналото.
Източник: Дойче веле
