Израел започва да се отдалечава от Америка и Западна Европа, а нови партньори в региона - дал Господ. Само че това е привидно, а най-голямата опасност дебне отвътре, твърди в коментара си за ФАЦ Ханс-Кристиан Рьослер.
Изминаха 10 години от израелско-ливанската война. Преди две години беше прекратен и въоръженият конфликт в ивицата Газа. И докато в съседна Сирия боевете продължават с неотслабваща сила, в Израел в момента всичко е спокойно - както рядко преди това.
Сирийската армия беше последният сериозен противник на израелските въоръжени сили, но от нея на практика не остана почти нищо. Иранската ядрена програма също не е толкова голяма заплаха за Израел, каквато беше допреди една година: дори израелските военни и силите за сигурност признават, че засега Техеран се придържа към международното споразумение.
Десетилетия наред Израел се чувстваше като фронтова държава, която трябваше ежедневно да бъде готова да защитава съществуванието си. Но откакто арабските революции и терористичните милиции на "Ислямска държава" (ИД) хвърлиха в хаос този район на света, Израел е заобиколен от нови партньори.
Кои са новите приятели?
В Египет управлява армията, а генералите и шефовете на тайните служби на двете страни се разбират много добре. С изключение на Египет и Йордания, с които Израел сключи мир, Тел Авив не поддържа дипломатически отношения с други арабски страни. Но в ядрения спор с Иран много арабски правителства споделят загрижеността на Израел и неговите критики срещу Запада, че е готов на компромиси спрямо Техеран. Вследствие на това не само умерените арабски държави от Персийския залив, но също и Саудитска Арабия се сближи с Израел и засили неофициалните си контакти с него. Някои от властниците в страните от Персийския залив биха предпочели Израел да бомбардира иранските ядрени инсталации, вместо да се задоволява с едно споразумение с неясно бъдеще. Израелската армия допусна Катар да стане най-важната страна в помощите за развитие в ивицата Газа. В края на юни Израел се помири и с Турция. Шест години след инцидента с турския хуманитарен кораб "Мави Мармара", двете страни заровиха томахавките и сега дори обсъждат изграждането на газопровод за пренос на израелски природен газ през Турция към Европа.
Израел остана незасегнат от терора на ИД. Вместо това ислямистите взеха на прицел Турция и Западна Европа. Това, разбира се, може де се промени, но Израел има повече опит с атентати в сравнение с Германия, Франция и Белгия. Страхът от ИД и нейните регионални съюзници дори спомогна да бъдат възобновени стари приятелства в Африка. След шестдневната война и израелската окупация на палестинските области, повечето африкански държави скъсаха тесните си отношения с Тел Авив. Междувременно обаче над 40 африкански правителства отвориха отново дипломатическите си мисии в Израел. При това Африка е само един пример. Същото развитие на отношенията се наблюдава и по отношение на Азия.
Опасността дебне отвътре
Израел започва да се отдалечава от Америка и Западна Европа, където се чувства често неразбран и несправедливо критикуван. През миналата година израелският премиер Нетаняху имаше повече срещи с руския президент Владимир Путин, отколкото с американския президент Барак Обама или с германската канцлерка Ангела Меркел. На мнозина в Израел им е дошло до гуша, че на Запад всичко се върти около нерешения близкоизточен конфликт. Все по-малко израелци разбират чуждестранното възмущение от окупацията на палестинските територии. Много често се говори за "спорни области" или за "Юдея и Самария", когато става дума за Западния бряг на река Йордан. Интересът към палестинците се засилва за кратко време само когато се стигне до нови нападения. Но армията и тайните служби бързо успяват да потушат всяко ново припламване на насилието.
Това затишие обаче е най-голямата опасност, която не идва отвън, а дебне отвътре. Господството над няколко милиона обезправени палестинци гризе самата същност на Израел, който се смята за еврейска и демократична правова държава. През юли 2017 година ще се навършат 50 години от началото на окупацията. Повечето израелци са свикнали със статуквото. Не обаче и палестинците. Същото се отнася и до много хора в арабските и мюсюлманските държави. Техният интерес към близкоизточния конфликт може и да е намалял, но без справедливото му решение, те едва ли ще установят пълни дипломатически отношения с Израел. Въпреки сегашното сближаване помежду им.
ФАЦ/Дойче веле
