Непосредствено след пристигането на руската фрегата „Адмирал Горшков“, на атомната подводница „Казан“ и придружаващите ги кораби в кубински води, отговорът на САЩ не закъсня. Те от своя страна изпратиха малка армада: три ескадрени миноносеца, катер на бреговата охрана, както и един морски разузнавателен самолет.
В региона неизбежно възкръсват спомените за Кубинската криза от 1962 година, когато Русия тайно разположи свои ракети на комунистическия остров, припомня Тобиас Койфер в германския „Ди Велт“. Тогава Вашингтон реагира с морска блокада, а опасенията за Трета световна война бяха съвсем реални. И макар сегашната ситуация да не е сравнима с онази, тя определено има отчетлив политически заряд, отбелязва авторът.
Излизащият в Маями вестник „El nuevo Herald“, специализиран по кубинската проблематика, пише, че американските военни наблюдават много внимателно руските маневри на Карибски води и засега дават отбой: „Проследихме маршрута на корабите и подводницата, които в нито един момент досега не са застрашили пряко САЩ“, казва пред изданието военен експерт.
Още: Евразийска система за сигурност: Русия преследва имперски интереси в Украйна, Молдова и Армения
Вашингтон полага усилия за успокояване на положението
Високопоставен представител на американското правителство твърди пред агенция „Асошиейтед прес“, че тайните служби не са установили наличие на ядрено оръжие на борда на корабите, поради което те не представляват директна заплаха за САЩ.
Присъствието на руски военни кораби и самолети на Карибите не е рядкост, отбелязва в „Ди Велт“ кореспондентът на изданието за Латинска Америка Тобиас Койфер. Но този път те се оказаха там необичайно бързо – нямаше и две седмици, откакто американският президент Джо Байдън даде на Украйна разрешение да използва доставеното от САЩ оръжие и на руска територия – с цел да отбранява Харков.
Руският президент Путин от своя страна обяви, че може да реагира с „асиметрични мерки“ в други части на света - например с оръжейни доставки. Макар неговата армия да е силно ангажирана в Украйна, изпращайки военните кораби в Куба руският властелин подава два сигнала: той иска да докаже на Запада, че и той – също като САЩ – може да присъства по всяко време във всяка точка на света. Освен това иска да окаже подкрепа на своя лоялен съюзник Куба по време на тежката вътрешнополитическа криза – точно така, както постъпва и Китай. И двете велики сили имат стратегически интерес да запазят Хавана като свой партньор.
Още: Путин: 700 000 руски войници се бият в Украйна (ВИДЕО)
Русия не иска да инвестира толкова ресурси в Латинска Америка
„За разлика от бившия СССР, Русия не иска да инвестира прекалено много ресурси в поддържането на съюзниците в Латинска Америка“, казва пред „Ди Велт“ експертът по латиноамериканско-руските връзки Владимир Рувински. Вместо това Русия иска да насочи вниманието на света към своите възможности, изтъква той. „И точно това става през тази седмица.“
Действията на Путин са впечатляващи и поради още една причина, коментира германското издание: „В момента Куба изживява голяма хуманитарна и политическа криза. Храната не достига, кубинското селско стопанство отдавна не е в състояние да задоволи потребностите на собственото си население“. Авторът на публикацията обяснява също, че кубинският режим начело с президента Мигел Диас-Канел традиционно обвинява за това продължаващото с десетилетия американско търговско ембарго. Но тези аргументи не могат да бъдат поддържани до безкрайност. Наскоро Диас-Канел обяви война на кубинската бюрокрация, а населението бе призовано да запретне ръкави. Въпреки сериозните наказания постоянно се провеждат малки протестни демонстрации.
От големите социални протести насам стотици хиляди са напуснали страната и са заминали да търсят късмета си в САЩ. Хавана губи най-вече младото работоспособно население, което възлага много по-големи надежди на пазарната икономика в Маями, отколкото на хронично боледуващата икономика в родината си.
Срив на режима в Куба нe се очертава
Но срив на режима не се очертава, противно на прогнозите на някои експерти, посочва „Ди Велт“. Включително защото Русия и Китай сигнализират, че няма да приемат просто така евентуалните промени в управлението на Куба.
И Москва, и Пекин си играят с Куба. В международен план Хавана не отправя каквито и да било критики към нарушенията на човешките права в Русия – вместо това сътрудничеството се разширява. Пекин обмисля икономическа помощ и инвестиции, макар всичко това засега да е в сферата на намеренията. Москва изпраща военни кораби и – което е още по-важно – консултанти, които да съветват Хавана как да притиска опозицията.
Джон Кавулич, президент на Кубинско-американския икономически и търговски съвет, който се стреми към повече сделки с Куба, вижда в руското посещение и опит на Москва да предотврати евентуалното сближаване на Куба с Вашингтон под управлението на Джо Байдън. Изпращането на руските кораби от политическа гледна точка е последният пирон в ковчега на всички положителни и същностни промени, настъпили по отношение на Куба при управлението на Байдън, написа порталът на кубинските изселници „Diario de Cuba“, цитиран от „Ди Велт“.
Още: Путин: Руските войски изобщо не смятаха да щурмуват Киев през февруари 2022 г. (ВИДЕО)
Преднамерена провокация?
Германската медийна мрежа RND също анализира „приятелското посещение“ на руските военни кораби в Куба, като отбелязва, че те предизвикват загриженост от нова конфронтация. Както пише RND, този ход на Путин не е бил очакван почти от никого. Според цитираните експерти може да става дума за обикновена демонстрация на военна сила и значимост, но може да има и съвсем друг аспект – преднамерена стратегическа провокация, насочена към САЩ. Улрих Кюн от Института за изследване на мира и политиката за сигурност към университета в Хамбург казва: „Путин действа под мотото – щом САЩ и другите поддръжници на Украйна позволяват на Киев да атакува с техни оръжия и цели в Русия, защо пък Русия да не може да предприеме подобни стъпки?“.
Източник: Дойче веле
Още: Politico: Тайните оръжейни доставки, които костваха на Путин Армения за съюзник
Още един шамар за Путин: Армения ще участва в конференцията за Украйна в Швейцария
