Защо нося буркини: 5 мюсюлманки за облеклото на плажа

Върховният административен съд на Франция отхвърли забраната на буркините, но много френски градове не желаят да се съобразят със съдебното решение и продължават да поддържат скандала около противоречивото мюсюлманско облекло на плажа.

Австралийската дизайнерка и създателка на буркините Ахеда Занети обаче не смята, че те трябва да се възприемат като репресия или ислямски символ. "Това е просто бански костюм за някой, който иска да се появи на плажа в скромно облекло, или за някой, който има рак на кожата, или за млада майка, която не желае да носи бикини", заявява тя.

"Гардиън" попита 5 мюсюлманки защо носят буркини, за да изложи гледната точка на самите жени, които са обект на бурни дискусии из цяла Европа от седмици насам.

"Аз съм мюсюлманка и се гордея да бъда разпознавана като такава"

Живеем в материалистично общество, в което хората са много повърхностни и ангажирани с външния си вид. Избирам да се обличам по този начин, защото това ми дава свобода. Не трябва да се притеснявам, че странни мъже ще гледат тялото ми, ще ме възприемат като сексуален обект или че някакви хора ще оценяват или ще съдят тялото и дрехите ми.

Придържам се към ислямския дрес код, който се нарича джилбаб. Той изисква да се покриваме с дреха от главата до краката, излагайки на показ единствено ръцете и лицето си. Обличането ни по този начин е повеля на Алах. Аз съм мюсюлманка и се гордея да бъда разпознавана като такава, без значение какво мислят хората.

Хората реагират по много различни начини, в зависимост от това, което се случва по света. Някои казват, че трябва да се върна в моята страна, но вече 3 поколения от семейството ми са родени тук, в Лондон, така че това ме прави повече британка от половината хора, които ми казват тези неща.

Забелязвам, че само хора от етнически малцинства сядат до мен в метрото. Другите си мърморят нещо под носа. Но аз съм образована мюсюлманка, която работи и чието цяло семейство е християнско. Плащам си данъците както всички останали, така че хората трябва да спрат да съдят за книгата по корицата й.

Живеем в мултикултурно общество. Монахините се обличат като мюсюлманките, също както и ортодоскалните еврейки. И въпреки това, никой не им прави забележки.

Анонимна жена на 26 години, брокер от Лондон

"Никога не завися от мъж да ме накара да се чувствам красива"

На плажа се придържам към дългите поли и клинове. Не плувам, но се разхождам до морето и си играя с децата във водата. На публични места нося хиджаб, покриващ главата ми, заедно с абая или някоя дълга западна дреха. Вкъщи не нося хиджаб.

Ироничното е, че хиджабът и скромното облекло ме карат да се чувствам красива, когато го нося и отново красива, когато го сваля вкъщи. Това е основополагащото разбиране, че с избора на такова облекло за избирам да вярвам, че Бог ме е направил безпрекословно красива - никога не завися от мъж да ме накара да се чувствам красива. Разбира се, комплимент за външния ми вид от възпитан мъж ме ласкае и от време на време го приветствам, но въпросът е, че не се чувствам обезценена, ако минавам незабележима сред непознати.

Като цяло реакциите на останалите хора са или неутрални, или позитивни. За щастие, никой никога не е бил негативен спрямо мен, когато съм била на който и да е британски плаж. Подобни негативни реакции по принцип са редки и гледам да избягвам места, на които подозирам, че мога да срещна вреждебност.

Смятам, че е мое религиозно задължение да нося хиджаб и да се обличам скромно на публични места. Избрала съм да вярвам в Алах и да приемам тази част от религията ми. Да се обличам по този начин ме кара да се чувствам смислена и аз харесвам това чувство.

Не ме кара да се чувствам морално превъзхождаща останалите, тъй като не гледам на хиджаба като на абсолютно обективен маркер за това, че си добър. В Корана има толкова много примери, които показват, че сърцето е в основата на човешката ценност, затова не трябва да съдим степента на стойност на останалите хора. Това вярване е валидно за всички тълкувания на исляма - че само Алах може да съди сърцето.

Айша, 29 години, Бирмингам

"Не искам да съм плячка за мъжете"

Изборът ми на облекло трябва да внушава уважение към мен. Това е моето тяло и аз трябва да имам правото да покривам всяка част от него, която пожелая. Предпочитам буркините, защото те ми дават сигурност и комфорт. Не искам да съм плячка за мъжете.

Сингапур е мултирасова държава и властта уважава правата на всеки отделен човек. Хората и държавата не се интересуват от това какво ще носиш - бикини или буркини. Те не се намесват в избора ти на дрехи.

Винаги се чувствам свободна да нося буркини на плажовете, басейните и курортите в Азия. Хората не ме гледат по различен начин. Франция винаги е била страна, за която се е смятало, че уважава личната свобода и права. Но последните събития показват, че правата на малцинствата се потъпкват и хората не могат сами да избират дрехите си. Изглежда, че мнозинството налага със сила своите идеологии на малцинството. Това не е свобода.

Фафа, 33 години, Сингапур

"Не съм жертва, никой мъж не ме кара да се обличам по този начин"

Опитвам се да се обличам скромно според изискванията на Корана, така че на плажа нося всичко, което не противоречи на вярата ми. Нося всичко, което определям като скромно облекло - от дънки с кафтан до дълги рокли с клинове.

Обичам цветните дрехи и единственото ми изскване е те да не са прекалено вталени и описващи тялото ми. Обикновено купувам един размер по-големи дрехи. Не показвам друго, освен лицето, ръцете и стъпалата си. Имам приятели, които носят буркини и са доволни. Това е част от нашите религиозни задължения.

Вкъщи, естествено, дрес кодът ми не е толкова стриктен. Обикновено нося хиджаб, но ако съм на събиране само с жени, съм по-свободна, защото няма опасност да бъда възприемана като сексуален обект.

Обличам се така, защото обичам силата, която ми дава. Никой мъж не може да ме оглежда или да ме унижава като ми подсвирква предизвикателно. Не съм невидима, вървя с високо вдигната глава. Не съм жертва, никой мъж не ме кара да се обличам по този начин. Нито на баща ми, нито на братята ми им пука как се обличам. И никога не мисля лошо за жените, които се обличат различно.

Религията ми изисква да се покривам и да съм сексуален обект единствено за съпруга си. Повече от радостна съм да следвам тази повеля.

Хората реагират различно на облеклото ми. Някои единствено си мърморят под носа, други са по-открити във враждебността си. Трети просто гледат, а четвърти не обръщат никакво внимание. Винаги чувствам нуждата да се отнасям добре, особено към негативно настроените хора. Разбира се, имам моменти, в които искам да им отвърна с обида, но си припомням за красивия и всеопрощаващ пример на пророка Мохамед, който отвръщал на враговете си с добро.

Амера, 36 години, Йоркшир

"Алах ми заповядва да съм скромна"

Харесва ми да нося буркини. Като мюсюлманка Коранът ми препоръчва да не се обличам както останалите жени не-мюсюлманки. Ние, мюсюлманите, вярваме, че този свят е само временен капан на удоволствието. И той ни изкушава. Алах ми заповядва да съм скромна и винаги да нося хиджаб. Така че се покривам, като единствено ръцете ми са на показ, когато съм в компанията на жени от семейството. Аз съм бяла британка, приела исляма. Мога да съм и британка, и мюсюлманка.

Въпреки че съм израсла, носейки нормални бански, преходът към буркините не беше труден. Не е нещо по-различно от това да носиш шорти и горен бански с дълъг ръкав. Допълнително предимство е, че буркините ме пазят от слънчево изгаряне, към което съм предразположена заради бялата си кожа.

Хвърляли са ми по някой и друг продължителен поглед, но нищо в сравнение с реакциите, когато нося никаб. Но аз съм голямо момиче, ще го преживея. Мога да споря с всеки, който претендира, че знае повече от мен за Корана.

Джес, 44 години, Бедфорд