За да разреши гражданската война в Либия, Европейския съюз първо трябва да реши друга порочна, междуособна битка - тази, която се води у дома, пише Politico.
Когато ЕС се изправя пред първия тест за своите "геополитически" амбиции, той попада пред препятствия на вътрешния фронт. Усилията на блока за постигане на стабилност в северноафриканската страна са възпрепятствани от вътрешни разделения затова как най-добре да се справят с мигрантите и бежанците.
Те включват битка за бъдещето на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) - доскоро доминиращата сила в Брюксел - както и неприключила борба между националните правителства относно преразпределянето на търсещите убежище.
„Не можем да твърдим, че сме„ геополитическа сила“ или „геополитическа комисия“, ако не можем да разрешим проблеми в непосредственото си съседство“, каза на пресконференция през декември шефът на ЕС по външната политика Жозеп Борел.
Либия, една от основните врати за мигрантите, устремени към Европа, доскоро беше едно от местата, където разделенията между страните от ЕС бяха в очевидни: Италия подкрепя международно признатото правителство в Триполи, а Франция тихо подкрепя въстаническите сили, нападащи столицата.
Подкрепена от Германия инициатива миналия месец потуши разногласията между Париж и Рим, но досега не постигна почти нищо.
Берлинската конференция „има заслугата да постигне мир между Рим и Париж, вместо да направи реална промяна в управлението на кризата“, заяви Артуро Варвели, анализатор на ситуацията в Либия и старши сътрудник в мозъчния тръст Европейски съвет по външни отношения.
Записаният ангажимент от страна на различните участници - включително Турция, Катар, Русия, Египет, Съединените щати и Обединените арабски емирства - за спазване на оръжейното ембарго на ООН и прекратяване на огъня, все още е само на книга и трябва да бъде превърнат в реалност.
"Дълбоко съм разочарован от случващото се в Либия", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш миналата седмица. „Истината е, че оръжейното ембарго на Съвета за сигурност остава нарушавано.“
Междувременно в ЕС усилията за следване на казаното на Берлинската конференция за възраждане на операция „София“, военноморската мисия на блока в централното Средиземноморие, се превърна в разправия какво точно трябва да включва мисията.
Откакто мисията беше лишена от военноморските си активи през март миналата година, под натиска на тогавашния италиански министър на вътрешните работи Матео Салвини, операция „София“ не успява да изпълни ефективно своя мандат за прилагане на оръжейното ембаргото на ООН.
През седмиците след Берлинската конференция дипломатите от ЕС не успяха да се споразумеят за възстановяване на военноморските сили на операция „София“, като се съгласиха само за подсилване на въздушното и сателитно наблюдение.
Този път препятствието не е Рим, а Виена, където амбициозният млад австрийски канцлер Себастиан Курц повтаря някои от аргументите на Салвини срещу мисията.
В неотдавнашно интервю Курц каза, че военноморските сили в Средиземноморието са послужили като така наречения придърпващ фактор, който насърчава мигрантите да рискуват опасното преминаване, вярвайки, че със „София“ ще бъде по-безопасно. Наличието на кораби на ЕС би било „билет за Европа за хиляди нелегални мигранти“, каза Курц.
Като се има предвид, че промените в операция „София” изискват единодушното съгласие на националните правителства на ЕС, ветото от Виена остави морската мисия без никакви военноморски кораби.
„Въвлечени сме в битка за бъдещето на ЕНП“, оплака се дипломат от ЕС.
Спорът за миграцията се разпростира и извън ЕНП, тъй като националните правителства продължават да не са съгласни какво трябва да се направи с мигрантите, които са спасени в морето.
Курц – хардлайнер по въпроса за миграцията - се смята за претендент за фактическото ръководство на ЕНП. С наближаването на края на ерата на Ангела Меркел, партията е в спор дали да продължи относително меката линия на германския канцлер към миграцията. Подозрението на много дипломати от ЕС е, че операция „София“ е заложник в тази битка.
Дипломатите казват, че не са успели да се споразумеят по въпроса. Те посочват факта, че Комисията е на път да представи ново предложение за преразпределение на търсещите убежище, но отбелязват, че всеки опит за намиране на общ подход след миграционната криза през 2015 г. се проваля.
Очаква се външните министри на ЕС отново да повдигнат въпроса за операция „София“ на следващата си среща в понеделник, но малцина очакват пробив по отношение на гражданската война в Либия.
Малко вероятно е това да стане, докато европейските отношения по въпроса за миграцията остават неуредени. И „така или иначе, само лидерите на ЕС могат да вземат тези решения“, каза един от висшите дипломати.
