По време на Студената война САЩ и Съветският съюз бяха съгласни поне с едно нещо - разпространението на ядрени оръжия е вредно за всички. През 60-те години на миналия век американският президент Джон Кенеди инициира преговорите, които впоследствие доведоха до създаване на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), чиято цел е възпиране. Щатите пък успяха да убедят съюзниците си, че могат да влязат под техния ядрен чадър, а не да търсят сами оръжия. Целият този баланс обаче се променя заради Доналд Тръмп.
Още: Обрат заради Тръмп: Близки до САЩ страни харесват идеята на Макрон за френски ядрен щит
Броят на държавите с ядрени оръжия може да се увеличи
Съгласно ДНЯО броят на държавите, притежаващи ядрени оръжия, е ограничен до 9 страни. САЩ, Русия, Китай, Франция и Обединеното кралство - петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - са в основата. Индия, Израел и Пакистан, които никога не са подписвали пакта, също са разработили ядрени оръжия, както и Северна Корея - единствената държава, която напусна ДНЯО.
Връщането на Тръмп на власт обаче доведе до дебат, в който се говори за разпадне на договора. Една от причините е оттеглянето на американските гаранции за Европа. По този начин, твърдят анализатори, в света може в бъдеще да има между 15 и 25 държави с ядрени оръжия, а това създава по-големи рискове за катастрофална война, пише Financial Times.
Язвителното пренебрежение на Тръмп към НАТО накара съюзниците на САЩ в Европа и Азия да се изправят пред нещо, което доскоро изглеждаше немислимо - как да се подготвят за евентуално оттегляне на американския ядрен щит. „Феноменът Тръмп" е накарал държавите да виждат в собствени ядрени оръжия "фундаментално решение на проблема", твърди Анкит Панда, автор на книгата „Новата ядрена епоха“.
Снимка: Getty Images
Още: Могат ли САЩ да спрат "Орешник" и да ни защитят от Русия? Говори проф. Румен Кънчев (ВИДЕО)
Лорънс Фридман, един от водещите изследователи на ядрената стратегия, отбелязва, че дилемата за съюзниците не е нова. Оръжейната програма на Франция е резултат от оценката на Шарл дьо Гол, че Вашингтон е ненадежден. След раздялата си със СССР през 60-те години на миналия век Китай направи подобно изчисление по отношение на Москва. Само че когато в миналото съюзниците на САЩ се съмняваха във Вашингтон, те осъзнаваха, че е трудно и скъпо да разчитат на свой ядрен чадър, и са се примирили. "Проблемът е, че при толкова сериозната криза този път те не са сигурни, че могат да го направят", смята анализаторът.
Още: Ядрените оръжия в Европа и САЩ: Кой и какво има, колко е опасно и кой е най-силният?
Как действат различните държави?
Германия
Наскоро бъдещият канцлер Фридрих Мерц заяви, че Германия трябва да проучи „дали споделянето на ядрените оръжия или поне ядрената сигурност на Обединеното кралство и Франция може да се прилага и за нас“.
От 1983 г. Германия е домакин на американски ядрени оръжия. Днес във военновъздушната база Бюхел, на около 100 км южно от град Кьолн, се намират около 20 американски ядрени бомби B61. От Берлин казват официално, че САЩ не са дали признаци, че ще изтеглят този ядрен щит. Министърът на отбраната Борис Писториус определи дебата като „ескалация на дискусията, от която нямаме нужда“.
В частен план обаче нещата са различни - някои служители са започнали да се чудят на глас дали Германия не трябва да обмисли възможността да се сдобие със собствени ядрени оръжия, твърди FT. Мерц все пак вече посочи, че подобен сценарий е невъзможен и че има два договора, които го забраняват.
Още: В предложената от Макрон ядрена защита на Европа Русия видя "заплаха"
Снимка: Фридрих Мерц, Getty Images
Волфганг Ишингер - бивш германски посланик във Вашингтон - заяви, че всяко реално предложение за превръщането на Германия в ядрена сила би предизвикало „буря от непознати мащаби от Москва, от партия „Право и справедливост“ в Полша, от други съседи“. „Ще рискуваме да загубим по-голямата част от доверието, което успяхме да изградим през последните пет или шест десетилетия след катастрофата на Втората световна война", твърди той.
Има и други гласове - например Торстен Бенер, ръководител на базирания в Берлин Институт за глобална обществена политика, е един от няколкото експерти от мозъчни тръстове, които изказаха идеята, че страната трябва поне да „инвестира в поддържане на ядрена латентност“. Това означава да се създаде инфраструктура за създаване на ядрено оръжие, ако е необходимо. Той посочва, че ако Марин льо Пен, с нейния крайнодесен "Национален сбор", спечели изборите във Франция през 2027 г., може да стане неприятно за Берлин. Партията ѝ е антигерманска и би имало риск да не зачита евентуални споразумения за споделяне на ядрено оръжие.
Още: Макрон праща изтребители с ядрени бойни глави на границата с Германия
Полша
Дебатът в Полша се разви още по-бързо. Този месец министър-председателят Доналд Туск стана първият лидер на страната, който повдигна идеята за стремеж към ядрени оръжия или поне за търсене на споразумение за споделяне с Франция. Политическият му съперник - президентът Анджей Дуда - заяви пред FT, че би било по-добре американски бойни глави да бъдат преместени в Полша.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс каза пред Fox News, че би бил „шокиран“, ако Тръмп се съгласи да премести американски оръжия в Полша.
„Изведнъж се появиха много думи и различни мнения за това какво да се прави, но всички те показват, че Полша вярва в по-силното ядрено възпиране срещу Русия“, казва Марчин Иджик - директор на борда на PGZ, полския държавен производител на отбранителни продукти.
Още: "Отдавна е време": Варшава иска САЩ да разположат ядрени оръжия в Полша
Снимка: Анджей Дуда, Getty Images
И макар че по време на Студената война Полша някога е разполагала с ядрени бойни глави - по-скоро в полза на Москва, отколкото на Вашингтон - тя никога не е имала гражданска ядрена централа, макар да е поела ангажимент да построи такава в рамките на десетилетие. Варшава обаче не разполага с инфраструктурата и опита на други европейски държави.
„За нас изграждането на ядрени оръжия от нулата е твърде скъпо, а и нямаме достатъчно време да го направим“, казва Иджик от PGZ. „Но ако можем да бъдем част от нов европейски екип и ядрен проект, разбира се, че искаме да бъдем част от това“.
Южна Корея
Неумолимият напредък на севернокорейската програма за ядрени оръжия, процъфтяващите отношения на Пхенян с Москва и завръщането на Тръмп на власт подхранват дълбоката тревога на Южна Корея за нейната сигурност. „Подкрепата за това Южна Корея да се сдобие със собствени ядрени оръжия се разширява и се втвърдява“, казва Сангсин Лий, който е научен сътрудник в държавния мозъчен тръст Корейски институт за национално обединение.
Въпреки че нито една от основните партии не е подкрепяла подобен ход, лидерите и на двете се застъпват за постигането на „ядрена латентност“, така че Сеул да може да създаде или да придобие ядрено оръжие в кратък срок.
О Се Хун - консервативният кмет на Сеул, сочен като възможен кандидат за президент - по-рано този месец призова САЩ да позволят на Южна Корея да придобие запаси от ядрени материали, подобни на тези на Япония. Преди това външният министър Чо Тае-юл заяви пред парламента, че придобиването на ядрени оръжия „не е изключено“.
Още: Северна Корея строи атомна подводница с ядрени ракети (СНИМКИ)
Южна Корея вече разполага с най-голямата гъстота на граждански ядрени реактори в света - тоест основната технология е налице, налице е и нужният опит в производството на много малък обем плутоний и уран. Су Кюн-рюл, който е почетен професор по ядрено инженерство в Сеулския национален университет, казва, че страната разполага с технологията да произведе в рамките на 3 месеца "сурови ядрени бомби" - подобни на тези, хвърлени в Хирошима и Нагасаки.
„Ако обяви извънредно положение и мобилизира всички национални ресурси, тя може да направи ядрено оръжие за около две години“, смята изследователят Лий Чун-гюн.
Въпреки че Южна Корея разполага със запаси от ядрени материали, доставките им вероятно ще бъдат прекратени в резултат на оттеглянето от ДНЯО - на икономиката ще ѝ е трудно да издържи на евентуалните икономически санкции, които ще последват.
„В крайна сметка южнокорейците ще трябва да избират между това да бъдат превзети от Северна Корея, или да устоят на международните санкции, като направят свои собствени ядрени бомби, защото денуклеаризацията на Северна Корея изглежда невъзможна“, цитиран е друг анализатор от Financial Times.
Снимка: Getty Images
Япония
Уникалният статут на Япония като единствената страна, станала жертва на атомна война, превръща въпроса за придобиването на ядрени оръжия в най-голямото политическо табу в цялата ѝ следвоенна история. Дебатът обаче е факт, след като Северна Корея се превърна в ядрена сила, Китай стана по-настойчив във военно отношение, а Тръмп постави под въпрос надеждността на ядрения чадър на САЩ.
Още: Призив към Русия: САЩ и Япония напомниха да не се разполагат ядрени оръжия в Космоса
Токио е подписал ДНЯО, но мирното използване на ядрената енергия и откриването на завод за обогатяване на уран в началото на 90-те години на миналия век е осигурило значителен запас от материал, който може да бъде използван за създаване на собствено оръжие. Според американски военни експерти огромната и усъвършенствана индустриална база на Япония, както и лидерството ѝ в много области на специализираното инженерство, означават, че физическото изграждане на оръжие би било напълно по силите ѝ - вероятно само за няколко месеца след получаване на политическа "зелена светлина".
В края на 2023 г. страната е разполагала с около 8,6 тона плутоний - теоретично погледнато, това е достатъчно за производството на няколко хиляди бомби. Този факт не е убягнал на Китай, който в миналото е използвал държавните медии, за да постави под въпрос притежанието на толкова много материал от Япония.
В „клаузата за мир“ на член 9 от Конституцията японският народ „завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията“, макар че повторното тълкуване на клаузата позволи на Япония да изгради и поддържа значителни конвенционални военни сили. Все пак сложността на въпроса за ядреното възпиране продължава да е твърде голяма.
„Засега цялата стратегия се гради върху това да се осигури уверение от страна на САЩ, че Япония все още се намира под техния ядрен чадър“, казва Стивън Наги - професор по политика и международни изследвания в Международния християнски университет в Токио. „План А е да прегърнем САЩ. План Б е да прегърнем САЩ по-силно и т.н. План Z в този момент е да се сдобием с ядрени оръжия", добавя той пред Financial Times.
Има обаче малък брой местни експерти, способни да ръководят японската политика по отношение на използването на ядрени оръжия.
Още: Правото на силата побеждава силата на правото
