Световната здравна организация (СЗО) направи по-строги насоките си за качеството на въздуха за първи път от 2005 г., надявайки се да стимулира страните към въвеждане на чиста енергия и предотвратяване смъртта и болестите, причинени от замърсяването.
Новите препоръки, включително за прахови частици и азотен диоксид - двете се съдържат в емисиите от използване на изкопаеми горива - биха могли да спасят "милиони животи", се казва в съобщението, цитирано от "Ройтерс".
Замърсяването на въздуха убива най-малко 7 милиона души преждевременно всяка година. Изследванията показват, че дори при много ниски нива "замърсяването на въздуха засяга всички части на тялото - от мозъка до растящото бебе в утробата на майката", заяви генералният директор на СЗО Тедрос Аденом Гебреесус на пресконференция.
СЗО, която е част от структурите на Организацията на обединените нации, се надява, че промяната ще насърчи 194-те страни членки към действия, водещи до намаляване емисиите от изкопаеми горива, които също водят до изменението на климата. В световен мащаб страните са под натиск да обещаят смели планове за намаляване на емисиите преди конференцията на ООН по климата през ноември в Глазгоу, Шотландия.
Учените аплодираха новите препоръки, но и изказаха притеснения, че някои държави ще имат проблеми с прилагането им, като се има предвид, че голяма част от света не отговаря и на по -старите, по -малко строги стандарти.
През 2019 г. цели 90% от световното население са дишали въздух, считан за нездравословен според насоките от 2005 г., сочат данните на СЗО. А някои страни, като Индия, все още имат национални стандарти, които са по-либерални от препоръките от 2005 г, пише "Дневник"
В Европейския съюз, който има стандарти, които са значително по-високи от по-старите препоръки на СЗО, някои държави се провалиха въпреки ефекта от антипандемичните мерки. Средногодишните нива на замърсяване останаха близо до и над законовите лимити през 2020 г., дори при спиране на промишлеността и транспорта заради коронавируса. Експерти заявиха, че усилията за ограничаване на замърсяването чрез намаляване използването на изкопаеми горива биха донесли двойна полза - както за подобряване на общественото здраве, така и за намаляване на емисиите, затоплящи климата.
Новите препоръки намаляват наполовина границите на СЗО за праховите частици, известни като PM2.5, които са по-малки от 2.5 микрометра (по-малко от една трета от ширината на човешки косъм). Това е достатъчно малко, за да навлезе такава частица дълбоко в белите дробове и дори да попадния в кръвта.
Съгласно новите граници, средногодишните концентрации на PM2.5 не трябва да са по -високи от 5 микрограма на кубичен метър. Старите препоръки определят средногодишния лимит на 10 микрограма. Но учените са установили, че дългосрочното излагане на дори толкова ниски концентрации все още допринася за сърдечни и белодробни заболявания, инсулт и други отрицателни въздействия върху здравето.
Най-тежко засегнати са тези, които живеят в страни с ниски и средни доходи, разчитащи на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия.
"Доказателствата са доста ясни, че по-бедното и социално по-неравностойното население ще бъдае повече изложено на вредно въздействие, само заради мястото, където живее", казва Джонатан Григ, педиатър и изследовател от Лондонския университет "Куин Мери". Като цяло, каза той, тези групи отделят по-малко замърсяване, но се сблъскват с повече от неговите последици.
Спазването на новите препоръки не само би подобрило цялостното здраве, но би могло да работи за намаляване на неравенството в здравеопазването, каза той. При обявяването на новите насоки СЗО заяви, че "почти 80% от смъртните случаи, свързани с PM2.5, биха могли да бъдат избегнати в света, ако сегашните нива на замърсяване на въздуха бъдат намалени".
Средното ниво на PM2.5 в Китай през първата половина на тази година е 34 микрограма на кубичен метър. За Пекин нивото беше 41, същото като миналата година. Предварителни данни от станциите за наблюдение в Русе и Варна, например, поазват средногодишно съдържание от малко под 14 микрограма, т.е. над нормата на ЕС, но все пак далеч от тези в множество азиатски градове.
"Най-важното е дали правителствата прилагат ефективни политики за намаляване на емисиите на замърсители, каквито са прекратяване на инвестициите във въглища, нефт и газ и приоритизиране на прехода към чиста енергия", казва Айдън Фароу, международен учен от "Грийнпийс", който работи в британския университет на Екзитър.
