“Само по себе си започването на преговори за членство за ЕС не е достатъчно, за да затвърдим геополитическата ориентация на Западните Балкани. Необходимо е държавите от региона да спазват критериите на ЕС и да изпълняват ефективно необходимите реформи, включително да прекратят финансираните дезинформационни кампании срещу държави-членки”, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на днешното заседание на Съвета “Външни работи” в Брюксел във формат външни министри.
“Съгласна съм, че трябва да провеждаме дискусии по Западните Балкани по-често - добави българският първи дипломат. - За съжаление обаче дискусиите ни преди четири години, когато България беше председател на Съвета на ЕС и настояваше за засилен ангажимент с държавите от региона, бяха същите, като днешната.
Тогава нашите съседи отново посочваха за виновни други държави като оправдание за недостатъчното развитие на реформите. Тревожна е и липсата на пълно присъединяване на държавите от Западните Балкани към решения и позиции на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност.”
Екатерина Захариева изтъкна, че България е сред най-активните и последователни привърженици на процеса на разширяване със страните от Западните Балкани и ще продължи да бъде такъв. Ние сме убедени, че присъединяването на тези държави ще увеличи стратегическата автономност на ЕС, но само ако те уважават основополагащите ценности на Съюза, добави тя.
Съветът направи цялостен преглед на ситуацията в Западните Балкани, като в контекста на пандемията от COVID-19 бяха констатирани признаци на политическа дестабилизация, усложняване на социално-икономическата обстановка, забавяне на темпа на реформите, изостряне на националистическата реторика, засилване на влиянието на трети страни, които не споделят ценностите на ЕС.
Министрите направиха преглед на трансатлантическите отношения след приемането на Съвместна комуникация и Заключения на Съвета по темата през декември 2020 г. Приветстваха решителните действия на новата администрация на САЩ за завръщане към мултилатерализма и възстановяване на традиционните партньорства с акцент върху отношенията с ЕС. Настояха при подготовката на Срещата на върха ЕС – САЩ на 15 юни 2021 г. да бъдат дефинирани конкретни съвместни действия за справяне с пандемията от COVID-19 и социално-икономическите последици, както и за адресирането на широк кръг външнополитически въпроси.
Външните министри на държавите-членки проведоха видеоконферентна дискусия със специалния пратеник на САЩ за климата Джон Кери. ЕС и САЩ потвърдиха водещата си роля в глобалните усилия за борба с климатичните промени и се договориха за съвместни дипломатически инициативи за насърчаване на по-голям ангажимент от трети страни за изпълнение на целите на Парижкото споразумение. Като непосредствен приоритет бе определено сътрудничеството за гарантиране на успеха на Конференцията на държавите страни по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (СОР26) през ноември 2021 г. в Глазгоу.
Държавите-членки заявиха солидарност с България и Чехия по повод дейностите на тяхна територия на руски представители, които са несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения, като подкрепиха предприетите ответни мерки.
Съветът направи кратък преглед на ситуацията в Беларус, Афганистан, Ливан и Сахел, хода на разговорите по Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма, отложените избори в Палестина, предстоящата на 21 май 2021 г. Среща на върха на Г20 по глобалното здраве.
В края на днешното заседание вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева благодари на своите колеги за съвместната им дейност през изминалите 4 години.
„Благодаря за силното приятелство и солидарност, които винаги съм получавала на тази кръгла маса“, заяви българският външен министър.
