Делото за масовия разстрел на полски офицери в Катинската гора през 1940 г. е било „фалшифицирано“ от Германия. Това пише прокремълската държавна агенция ТАСС.
В свое „разследване“ ТАСС се позавава на обнародваните архиви на ФСБ – наследник на КГБ. Според „документите“ от 1941 година, немци извадили тела на убити в лагерите на смъртта, облекли ги в полски униформи и отнесли в Катинската гора.
В друг документ от 8 май 1944 г. се твърди, че са дадени показания на германския офицер, „преминал на страната на Червената армия“. Той твърди, че през януари 1942 г. лично е извозил тези трупове към Катин.
Още: Почина Николай Рижков - бившият ръководител на правителството на СССР
„Разследването“ е изключително изненадващо, тъй като досега самата официална власт в Русия е признавала за извършването на Катинското клане. Припомняме, че през 2010 г. Владимир Путин заяви, че „за разстрелът в Катин не може да има никакви оправдания. В нашата страна има строга политическа, правна и нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на ревизия“. Тогава той допълни, че в Катинската трагедия са виновни „ръководителите на тогавашната служба за сигурност, НКВД, Берия политическо ръководство“
Историята
На 5 март 1940 година членовете на съветското политбюро на КПСС издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
На 2 март 1940 г. Лаврентий Берия –шеф на НКВД, изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна записка № 794/Б, в която определя полските военнопленници / 14 736 лица / и затворниците от затворите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като не подлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт. Предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници, без предявяване на обвинение и без представяне на обвинителен акт, припомня Fakti.bg.
Още: Путин официално възроди съветската версия на "Евровизия" (СНИМКИ и ВИДЕО)
Под записката стоят четири утвърждаващи я подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и съгласието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази записка Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 с препоръчаното от Берия съдържание.
Масовите гробове на Катинското клане са разкрити случайно. На 17 февруари 1943 година местни жители посочват на германците точното място на масовите гробища. На 13 април радио "Берлин" информира за престъплението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и изследвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и идентифицирани 2 730 от тях. При телата са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза в Краков. Сред експертите подписали протоколите е и българския лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.
Още: Полша обвини Русия в „изкривяване“ на фактите за Катин
През април 1990 г. Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското клане е извършено от НКВД. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“ . На 14 април 2010 г. президента на Русия Дмитрий Медведев признава, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент приема декларация, която осъжда Катинското клане.
