Близо 48% от българите одобряват работата на новия състав на Европейския парламент (ЕП), а за 53% членството ни в Европейския съюз е изключително важно.
Това са част от изводите от публикуваното от ЕП днес ново проучване на Евробарометър, в което се разглежда поведението на гражданите на ЕС при гласуването на европейските избори и основните им приоритети.
Още: Българите вярват все повече в ЕС и НАТО, все по-малко в Русия
Кои са основните тревоги?
Нарастващите цени и разходите за живот (42%) и икономическата ситуация (41%) са основните теми, които са мотивирали европейските граждани да гласуват на европейски избори през юни тази година. Една трета от гласоподавателите (34%) заявяват, че международната ситуация е била тема, която ги е насърчила да гласуват, като подобен дял споменава като причина защитата на демокрацията и върховенството на закона (32%).
Българските респонденти също са посочили нарастващите цени и разходите за живот (56%) и икономическата ситуация (53%) като основни теми, които са ги мотивирали да гласуват на европейските избори. Темата за социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване (41%, при 24% средно за ЕС) е посочена на трето място по важност като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от темата за международната ситуация (35%) и за защитата на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС).
Респондентите, които не са гласували, също споделят, че разходите за живот (46%) и икономическата ситуация (36%) биха могли да ги мотивират да участват в изборите. Подобни са резултатите в България където гражданите, които не са гласували посочват разходите за живот (40%) и икономическата ситуация (38%) като водещи теми, които биха ги мотивирали да гласуват на европейските избори.
Доверието към ЕС
Подкрепата за Съюза остава висока въпреки икономическите проблеми. Резултатите от проучването показват, че гражданите са оптимистично настроени за бъдещето на ЕС (65%) и че продължават да имат положително отношение към Съюза (48%), като само 16% заявяват, че имат негативно отношение.
Българските респонденти също споделят оптимистични нагласи за бъдещето на ЕС (60%), като резултатите относно положителна (51%) и негативна (19%) представа за ЕС леко надвишават средните за Съюза. Членството в ЕС също се възприема положително от европейските граждани. Седем от всеки десет европейци (70%) смятат, че страната им се е възползвала от членството си в ЕС — ниво, което остава постоянно през последните години.
Националните резултати по този показател сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че членството в ЕС има полза за страната им, като това е най-ниският резултат в ЕС, следван от Австрия (58%), Франция (58%) и Италия (63%).
Проучването показва четири основни фактора защо членството в ЕС се счита за ползотворно:
- засилено сътрудничество между държавите членки (36%),
- защита на мира и укрепване на сигурността (32%),
- приносът на ЕС за икономическия растеж (28%) и
- създаването на нови възможности за работа (24%).
Делът на българските граждани, които посочват създаването на нови възможности за работа (47%) като водеща причина, поради която членството в ЕС се счита за полезно, е значително по-висок от средния за ЕС (24%), като по този показател страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%) и Унгария (40%). Следващите по важност фактори за българските респонденти са засиленото сътрудничество между държавите членки (28%), защита на мира и укрепването на сигурността (26%) и подобряване на стандарта на живот (21%) и приносът на ЕС за икономическия растеж е по-малко изявена причина (20%).
Доверието в европейската парламентарна демокрация е особено високо в началото на десетия парламентарен мандат на ЕП: 42% от гражданите имат положителна представа за Европейския парламент - най-високият регистриран досега резултат за този показател. Нагласите в България са над средните за ЕС, като 48% от респондентите имат положителна представа за Европейския парламент.
Още: Вижте в кои комисии на ЕП участват българските евродепутати (СПИСЪК)
По повод тези данни председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви: "През юни хората в Европа показаха, че гласът им има значение, като видяхме най-високата избирателна активност на изборите за Европейски парламент от 30 години насам. Гражданите ни дадоха мандат, за да действаме, да предоставяме отговори и решения и да работим за подобряването на различни аспекти от ежедневието им. Ние ще изпълним дадените обещания и цели. През следващите седмици Европейският парламент ще подложи на щателна проверка избора на новата Европейска комисия, за да гарантира, че тя ще разгледа въпросите, които са приоритет за хората: разходите за живот, състоянието на нашата икономика, демокрацията, върховенството на закона, миграцията и сигурността. Европейският парламент ще продължи да работи за това гласовете на хората в ЕС да се зачитат", казва Мецола.
Паспорт
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент след европейските избори беше проведено от социологическа агенция Verian между 13 юни и 8 юли 2024 г., като 26.349 граждани от всички 27 държави членки на ЕС взеха участие. Проучването е проведено под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка. В допълнение към процедурата за претегляне, основаваща се на социално-демографски променливи (претегляне след стратификация по пол и възраст, регион и урбанизация), резултатите по всички въпроси, свързани с изборите за Европейски парламент, са претеглени според действителната национална избирателна активност.
