Войната в Украйна раздели милиони семейства. Жени и деца се евакуират, спасявайки се от огъня, мъжете остават да защитават градовете си от руската агресия. Но все повече жени решават да останат въпреки смъртоносния риск.
"Нашата съпротива има женско лице", написа първата дама на Украйна Олена Зеленска в Instagram. Тя също е в Киев със съпруга си, украинският президент Володимир Зеленски.
На своята страница Олена Зеленска споделя снимки, отразяващи приноса на жените в тази война. И не само тя. Социалните мрежи са пълни със снимки на млади жени в униформи и с оръжие, готови да се бият за Украйна.
ВВС е събрала историите на пет жени на фронтовата линия.
"Страхувам се, но съм бясна"
"Преди началото на тази война не съм държаала оръжие в ръцете си. Нямаше нужда – казва Кира Рудик, депутат от украинската Рада. – Но когато започна инвазията и се появи възможността да го получа, бях в такъв шок, че се реших. Миришеше на метал и масло."
Рудик е събрала съпротивителен отряд в Киев. Те се готвят да защитават украинската столица. Тя пази в тайна местонахождението си, тъй като украинските разузнавателни агенции са я предупредили, че е в "списъка за разстрел" на руските власти.
Very personal piece on @CNBC
— Kira Rudik (@kiraincongress) March 15, 2022
about training, everyday life during war, and hope we all carry.#StandWithUkraine https://t.co/XZt7CsfEaS
Но независимо от това Рудик продължава да ръководи фракцията "Глас" в Радата, докато патрулира по улиците на един от кварталите на Киев заедно със своя отряд. Снимка, на която тя държи пистолет, бързо се разпространила в интернет и тя смята, че това е стимулирало много други жени да вземат оръжие.
"Получих много съобщения от жени, в които разказват, че и те се сражават – казва Кира пред кореспондент на BBC. – Всички сме наясно каква ще бъде тази война. Нямаме илюзии, но трябва да защитим нашето достойнство, нашия живот, нашите деца."
"Страхувам се, но съм бясна, а това е най-доброто състояние, за да защитиш страната си", категорична е Рудик.
По данни на Световната банка от 44-милионното население на Украйна 23 милиона са жени. Страната има един от най-високите показатели в света на жени, служещи във въоръжените сили. По данни на Въоръжените сили на Украйна от 2014 г. насам процентът на женския персонал в редовете на армията се е удвоил и достига 15,6 на сто.
В момента тези числа вероятно ще бъдат дори по-високи, като се отчитат жените-доброволци. Миналия декември украинското правителство призова женското население на страната на възраст 18-60 години в добра физическа форма да се регистрира за евентуална служба в случай на екстремна ситуация.
Решението на жените да останат на първа линия е свързано с голям риск за живота им. Цивилните жители, останали в зоните на активни военни действия, се крият от обстрели и бомбардировки в мазета и подлези. На обстрел от Русия са подложени и цивилни обекти – къщи, училища, болници – много сгради са изравнени със земята. Огън се води от руските сили и по хуманитарните коридори. В такава реалност живеят хората, които не са успели или не искат да се евакуират на по-безопасни места.
"Нямам къде да бягам"
Не само жените-политици, но и най-обикновени момичета доброволно отиват да воюват. Няколко дни преди руската инвазия в Украйна Маргарита Риваченко е отпразнувала 25-ия си рожден ден в Будапеща с приятели. Сега тя вече се е научила да спи в убежище, дори по време на въздушни сирени и обстрел.
"Когато започна войната, семейството ми беше в Харков, а аз бях сама в Киев. Нямаше къде да бягам – разказва Маргарита пред BBC. – Не исках да се евакуирам. Исках да направя нещо и реших да се присъединя към отряда за териториална отбрана."
Маргарита преминала експресен курс по първа помощ и сега работи като медицинска сестра.
"Много ме е страх - казва тя. - Обичам живота и искам да живея, но животът ми зависи от изхода на тази война, така че трябва да помогна за нейното прекратяване."
"Моят приоритет е оцеляването"
Не всеки желаещ може да влезе в отрядите за териториална отбрана. Първо, опашката от доброволци вече е много дълга, и второ, не всеки има достатъчна подготовка, за да гарантира собствената си безопасност.
Юстина Душан, IT специалист в компания за набиране на персонал, прави всичко по силите си, за да помогне на страната си.
"Сега съм в резерва и съм готова да воювам – казва тя. – Бях евакуирана в Лвов, защото без оръжие и без кола нямаше голяма полза от мен в Киев. В момента се занимавам с доброволческа дейност по организиране на военни и хуманитарни доставки на фронтовата линия."
Преди войната Юстина е била активистка в движение за правата на животните. Но в момента, признава момичето, няма емоционален ресурс да се грижи за животните.
"Това е катастрофа, толкова много животни са изоставени в градовете и са обречени на смърт. Но сега моят приоритет е да оцелея и да помогна на нашите въоръжени сили, които ще се бият докрай."
"Нашите деца умират. Те [Русия] искат да убият всеки украинец и ние се чувстваме много сами в тази ситуация. Просто не искам да ме убият."
"Искам дъщеря ми да се роди в свободна Украйна"
Киевската къща на бившата адвокатка Алена Билецк се е превърнала в щаб на Женската гвардия на Украйна. Тя е бременна в седмия месец, но е избрала да остане в Киев със съпруга си и двете си дъщери, на 11 и 16 години, за да помага в защитата на града.
"Ние организираме отряди за съпротива на жените в цяла Украйна – казва Алена ентусиазирано. – Беше общо семейно решение да останем и да се сражаваме, защото не искаме да живеем под окупация."
"Въпросът е между робството и свободата и жените в цялата страна се чувстват по същия начин. Затова ще останем в Киев, докато това е възможно", добавя тя.
Алена и съпругът ѝ Александър координират физически и психологически тежката работа по подготовката на цивилни за участие във войната. Те ги обучават как да правят коктейли "Молотов", как да боравят с оръжия и публикуват информация на 33 езика на своя сайт.
Работата на организацията на семейство Билецки включва също унищожаване на ултравиолетови маркировки, които според тях руската армия използва за насочване на цели и маркиране на места за десант. Един от тези знаци те открили в собствената си градина.
"През първите няколко дни царяха страхът и тревогата - казва Алена, – но сега няма страх, а само желание да победим врага."
"Не исках да бягам и не планирам да правя това. Не знам дали ще оцелеем, но искам да продължа напред и да родя третата си дъщеря в свободна, независима Украйна."
"Не се страхувам за себе си"
Сутринта, когато Владимир Путин даде заповед за инвазията в Украйна, мислите на Ярина Ариева били заети само с едно - тя решила да се омъжи. Преди това тя и бъдещият ѝ съпруг Святослав Фурсин живеели разделени, но решили, че по време на войната трябва да бъдат заедно. Младоженците се присъединили към силите за териториална отбрана, за да помагат заедно в защитата на Киев.
"Ще направя всичко по силите си, за да защитя моята страна и моя град - казва Ярина. - Моите родители са тук, моята собственост, дори моята котка. Тук е всичко, което обичам. Затова не мога да напусна Киев и ако трябва, ще се сражавам за него."
Ариева е депутат от Киевския градски съвет. Тя е получила оръжие и бронежилетка. Заедно със съпруга си се преместила в базата на силите за териториална отбрана, но все още няма достатъчно опит, за да участва в бойни операции. Затова тя прекарва цял ден в базата, работи, моли се и пуши, в очакване на новини от съпруга си, който се сражава на фронтовата линия.
"Преди войната се страхувах от много неща - страхувах се от кучета, от тъмното – казва Ярина, която е само на 21 години. – Но сега се страхувам само от едно – да не загубя съпруга си. Не се страхувам за себе си.”
Опасна работа
За съжаление, доброволци, включително и много жени, загиват в бойните действия.
На 24 февруари, първия ден, когато руски танкове влязоха в Украйна, майка на пет деца, 52-годишният ветеран от военните операции в Украйна Ирина Цвила е била убита в Киев. Тя се включила доброволно да защитава града си заедно със съпруга си Дмитрий, който загинал същия ден.
Седмица по-късно близо до Киев била обстреляна кола, доставяща храна за приют за бездомни животни. Загинали трима души в нея, включително 26-годишната Анастасия Яланска. Кучетата останали три дни без храна, а Анастасия отказала да се евакуира, за да се грижи за тях.
Друга млада жена-доброволец, Валерия Максецка, била убита, когато отишла да търси лекарства за майка си. Колата ѝ е била уцелена от танк, според благотворителната организация USAID, за която е работила. Предстояло ѝ да навърши 32 години.
ОЩЕ: Разстрелват ли руските сили цивилни в Украйна? Случаите се трупат
