Войната в Украйна раздели милиони семейства. Жени и деца се евакуират, спасявайки се от огъня, мъжете остават да защитават градовете си от руската агресия. Но все повече жени решават да останат въпреки смъртоносния риск.
Още: Животът след руски плен: Всяко подрънкване на ключове ми напомня как за нас идваха мъчителите ни
Още: Кметът на Москва потвърди оценката на Зеленски за ранените в Украйна руски войници (ВИДЕО)
"Нашата съпротива има женско лице", написа първата дама на Украйна Олена Зеленска в Instagram. Тя също е в Киев със съпруга си, украинският президент Володимир Зеленски.
На своята страница Олена Зеленска споделя снимки, отразяващи приноса на жените в тази война. И не само тя. Социалните мрежи са пълни със снимки на млади жени в униформи и с оръжие, готови да се бият за Украйна.
Още: Папата поиска "справедлив и траен мир" в Украйна навръх Рождество
Още: Коли за милиони евро на пияни латвийски шофьори бяха дарени на Украйна
Още: Самоубийство на машинист вкара в хаос жп транспорта във Франция
ВВС е събрала историите на пет жени на фронтовата линия.
"Страхувам се, но съм бясна"
"Преди началото на тази война не съм държаала оръжие в ръцете си. Нямаше нужда – казва Кира Рудик, депутат от украинската Рада. – Но когато започна инвазията и се появи възможността да го получа, бях в такъв шок, че се реших. Миришеше на метал и масло."
Рудик е събрала съпротивителен отряд в Киев. Те се готвят да защитават украинската столица. Тя пази в тайна местонахождението си, тъй като украинските разузнавателни агенции са я предупредили, че е в "списъка за разстрел" на руските власти.
Very personal piece on @CNBC
— Kira Rudik (@kiraincongress) March 15, 2022
about training, everyday life during war, and hope we all carry.#StandWithUkraine https://t.co/XZt7CsfEaS
Но независимо от това Рудик продължава да ръководи фракцията "Глас" в Радата, докато патрулира по улиците на един от кварталите на Киев заедно със своя отряд. Снимка, на която тя държи пистолет, бързо се разпространила в интернет и тя смята, че това е стимулирало много други жени да вземат оръжие.
"Получих много съобщения от жени, в които разказват, че и те се сражават – казва Кира пред кореспондент на BBC. – Всички сме наясно каква ще бъде тази война. Нямаме илюзии, но трябва да защитим нашето достойнство, нашия живот, нашите деца."
"Страхувам се, но съм бясна, а това е най-доброто състояние, за да защитиш страната си", категорична е Рудик.
По данни на Световната банка от 44-милионното население на Украйна 23 милиона са жени. Страната има един от най-високите показатели в света на жени, служещи във въоръжените сили. По данни на Въоръжените сили на Украйна от 2014 г. насам процентът на женския персонал в редовете на армията се е удвоил и достига 15,6 на сто.
В момента тези числа вероятно ще бъдат дори по-високи, като се отчитат жените-доброволци. Миналия декември украинското правителство призова женското население на страната на възраст 18-60 години в добра физическа форма да се регистрира за евентуална служба в случай на екстремна ситуация.
Решението на жените да останат на първа линия е свързано с голям риск за живота им. Цивилните жители, останали в зоните на активни военни действия, се крият от обстрели и бомбардировки в мазета и подлези. На обстрел от Русия са подложени и цивилни обекти – къщи, училища, болници – много сгради са изравнени със земята. Огън се води от руските сили и по хуманитарните коридори. В такава реалност живеят хората, които не са успели или не искат да се евакуират на по-безопасни места.
"Нямам къде да бягам"
Не само жените-политици, но и най-обикновени момичета доброволно отиват да воюват. Няколко дни преди руската инвазия в Украйна Маргарита Риваченко е отпразнувала 25-ия си рожден ден в Будапеща с приятели. Сега тя вече се е научила да спи в убежище, дори по време на въздушни сирени и обстрел.
"Когато започна войната, семейството ми беше в Харков, а аз бях сама в Киев. Нямаше къде да бягам – разказва Маргарита пред BBC. – Не исках да се евакуирам. Исках да направя нещо и реших да се присъединя към отряда за териториална отбрана."
Маргарита преминала експресен курс по първа помощ и сега работи като медицинска сестра.
"Много ме е страх - казва тя. - Обичам живота и искам да живея, но животът ми зависи от изхода на тази война, така че трябва да помогна за нейното прекратяване."
"Моят приоритет е оцеляването"
Не всеки желаещ може да влезе в отрядите за териториална отбрана. Първо, опашката от доброволци вече е много дълга, и второ, не всеки има достатъчна подготовка, за да гарантира собствената си безопасност.
Юстина Душан, IT специалист в компания за набиране на персонал, прави всичко по силите си, за да помогне на страната си.
"Сега съм в резерва и съм готова да воювам – казва тя. – Бях евакуирана в Лвов, защото без оръжие и без кола нямаше голяма полза от мен в Киев. В момента се занимавам с доброволческа дейност по организиране на военни и хуманитарни доставки на фронтовата линия."
Преди войната Юстина е била активистка в движение за правата на животните. Но в момента, признава момичето, няма емоционален ресурс да се грижи за животните.
"Това е катастрофа, толкова много животни са изоставени в градовете и са обречени на смърт. Но сега моят приоритет е да оцелея и да помогна на нашите въоръжени сили, които ще се бият докрай."
"Нашите деца умират. Те [Русия] искат да убият всеки украинец и ние се чувстваме много сами в тази ситуация. Просто не искам да ме убият."
"Искам дъщеря ми да се роди в свободна Украйна"
Киевската къща на бившата адвокатка Алена Билецк се е превърнала в щаб на Женската гвардия на Украйна. Тя е бременна в седмия месец, но е избрала да остане в Киев със съпруга си и двете си дъщери, на 11 и 16 години, за да помага в защитата на града.
"Ние организираме отряди за съпротива на жените в цяла Украйна – казва Алена ентусиазирано. – Беше общо семейно решение да останем и да се сражаваме, защото не искаме да живеем под окупация."
"Въпросът е между робството и свободата и жените в цялата страна се чувстват по същия начин. Затова ще останем в Киев, докато това е възможно", добавя тя.
Алена и съпругът ѝ Александър координират физически и психологически тежката работа по подготовката на цивилни за участие във войната. Те ги обучават как да правят коктейли "Молотов", как да боравят с оръжия и публикуват информация на 33 езика на своя сайт.
Работата на организацията на семейство Билецки включва също унищожаване на ултравиолетови маркировки, които според тях руската армия използва за насочване на цели и маркиране на места за десант. Един от тези знаци те открили в собствената си градина.
"През първите няколко дни царяха страхът и тревогата - казва Алена, – но сега няма страх, а само желание да победим врага."
"Не исках да бягам и не планирам да правя това. Не знам дали ще оцелеем, но искам да продължа напред и да родя третата си дъщеря в свободна, независима Украйна."
"Не се страхувам за себе си"
Сутринта, когато Владимир Путин даде заповед за инвазията в Украйна, мислите на Ярина Ариева били заети само с едно - тя решила да се омъжи. Преди това тя и бъдещият ѝ съпруг Святослав Фурсин живеели разделени, но решили, че по време на войната трябва да бъдат заедно. Младоженците се присъединили към силите за териториална отбрана, за да помагат заедно в защитата на Киев.
"Ще направя всичко по силите си, за да защитя моята страна и моя град - казва Ярина. - Моите родители са тук, моята собственост, дори моята котка. Тук е всичко, което обичам. Затова не мога да напусна Киев и ако трябва, ще се сражавам за него."
Ариева е депутат от Киевския градски съвет. Тя е получила оръжие и бронежилетка. Заедно със съпруга си се преместила в базата на силите за териториална отбрана, но все още няма достатъчно опит, за да участва в бойни операции. Затова тя прекарва цял ден в базата, работи, моли се и пуши, в очакване на новини от съпруга си, който се сражава на фронтовата линия.
"Преди войната се страхувах от много неща - страхувах се от кучета, от тъмното – казва Ярина, която е само на 21 години. – Но сега се страхувам само от едно – да не загубя съпруга си. Не се страхувам за себе си.”
Опасна работа
За съжаление, доброволци, включително и много жени, загиват в бойните действия.
На 24 февруари, първия ден, когато руски танкове влязоха в Украйна, майка на пет деца, 52-годишният ветеран от военните операции в Украйна Ирина Цвила е била убита в Киев. Тя се включила доброволно да защитава града си заедно със съпруга си Дмитрий, който загинал същия ден.
Седмица по-късно близо до Киев била обстреляна кола, доставяща храна за приют за бездомни животни. Загинали трима души в нея, включително 26-годишната Анастасия Яланска. Кучетата останали три дни без храна, а Анастасия отказала да се евакуира, за да се грижи за тях.
Друга млада жена-доброволец, Валерия Максецка, била убита, когато отишла да търси лекарства за майка си. Колата ѝ е била уцелена от танк, според благотворителната организация USAID, за която е работила. Предстояло ѝ да навърши 32 години.
ОЩЕ: Разстрелват ли руските сили цивилни в Украйна? Случаите се трупат
