Набирането на основната част от мобилизираните от етническите малцинства в Руската федерация ще продължи да има обратен ефект върху ситуацията на фронта за руския президент Владимир Путин. „Путин определено смята, че етническите малцинства са лесно заменяем разходен материал“, казва Владимир Будаев от Фондация „Свободна Бурятия“ пред Newsweek. Групата е създадена след инвазията на Русия в Украйна именно с цел подкрепа и застъпничество за етническите малцинства в Русия.
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу каза на 21 септември, че Русия ще мобилизира 300 000 резервисти и бивши военни, имащи „военни специалности и подходящ опит“. Но истинската цифра в указа на Путин не бе разкрита пред обществеността, а мобилизацията се извършва основно в районите и републиките, населени с малцинства, отбелязва Будаев. И добавя, че много от мобилизираните изобщо не отговарят на посочените от министър Шойгу критерии.
"Сега виждаме втората стъпка от мобилизацията", казва той, визирайки проблемите на етническа и религиозна основа, ширещи се в руската армия. Красноречиво видео за този проблем се появи в социалните мрежи. На него се вижда как руски войник, вероятно офицер, бие свой военен другар от малцинствата за това, че се моли на Аллах. "Ще се молиш само когато ти кажем, разбра ли?", крещи той докато поваленият на земята му отговаря: "Разбрах, разбрах, само не ме бийте."
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Cultural Tolerance in Russian Army
— Special Kherson Cat 🐈🇺🇦 (@bayraktar_1love) October 24, 2022
(English subtitles) pic.twitter.com/AtIfqO4hcC
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Много активисти и местни служители в Русия също посочват, че населението е непропорционално мобилизирано. Военни анализатори от Conflict Intelligence Team (CIT) отбелязват, че по-голямата част от мобилизираните са от Дагестан в Кавказ, Якутия в североизточен Сибир, Бурятия, близо до руско-монголската граница, и Красноярския край. В Дагестан, например, където основната част от населението са мюсюлмани, избухнаха разгорещени антивоенни протести заради насилствената мобилизация. Снимката по-долу е само един от многобройните примери - жена от Красноярск с плакат, на който пише: "Няма държава без мъже".
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
ОЩЕ: Руските власти в Курска област наредиха да се копаят окопи близо до банки и магазини
Бившият монголски президент Елбергдорж Цахия също заяви, че монголските граждани в Русия са принудени да се бият във войната на Путин. „Знам, че от началото на тази кървава война етническите малцинства, които живеят в Русия, пострадаха най-много. Бурятските монголи, тувинските и калмикските монголи бяха използвани просто като пушечно месо", каза Цахия.
На 14 октомври Путин обяви, че мобилизацията е към края си и ще завърши до две седмици, добавяйки, че 222 000 от обявените 300 000 мобилизирани вече са във войсковите части. Но според Будаев Кремъл, който губи войната и реализира огромни загуби от жива сила, ще се нуждае от много повече ресурси. Така че, по думите му, мобилизацията няма да свърши скоро. Самият Будаев, който се занимава с правни въпроси във фондация "Свободна Бурятия", отбелязва, че получава по 15 обаждания за един час от хора, които търсят помощ как да избягат извън републиките си, за да се спасят от мобилизацията.
