През май 2018 година Приморският съд оправда рускинята Галина Каторова, която по-рано бе осъдена на три години затвор за „умишлено причиняване на тежко увреждане на здравето.” В нощта на 11 март 2017 година Галина се скарва със своя мъж Максим, който е пиян. В гнева си мъжът се опитва да удуши жената с въже (до този момент той няколко пъти я е бил). Защитавайки се, Каторова хваща нощ и нанася на съпруга си 11 удара, един от които е смъртоносен. Срещу жената е възбудено дело за умишлено убийство. Защитата успява да промени обвинението, а след това са отмени присъдата. Руското издание Meduza.io интервюира Галина. Ето какво разказва жената за своите преживявания.
Казваше ли ви някой по време на следствието или на делото, че вие сте виновна за всичко?
Да. Когато беше създадена петиция в моя подкрепа мнозина зададоха този въпрос: Защо е търпяла? Сама си е виновна. Сама разбирам, че е трябвало да си тръгна по-рано и да не се стига до тази развръзка.
Значи въпросът ви се струва логичен?
Зная, че нямах друг изход от тази ситуация. Ако той беше останал жив, дъщеря ми щеше да остане без майка. Как трябваше да действам? В този ден той нямаше да ме остави намира – не зная какво му стана тогава, защо именно в този ден имаше толкова агресия в него. Жал ми е за Максим, затова правя извод за себе си, че е трябвало да се разделя с него по-рано, да обърна страницата.
Случвали ви се да сънувате този ден?
Не сънувам това. След случилото се престанах да сънувам, вероятно заради стреса.
Това ли беше единственият начин да запазите живота си?
Да. Не зная как можех да се освободя от него. Никой не можеше да го спре. Повиках съседа ни, но той неясно защо не идваше – стоеше на балкона. Когато започна да ме души, блъска, влачи за косата аз виках, но той се ядосваше още повече. Казваше ми: „Млъкни, ще те убия.”
Когато ви душеше, разбирахте ли, че сте на крачка от смъртта?
За нищо не можех да мисля. Последното, което видях преди да ми „причернее”, да кашлям и да не мога да дишам, беше детето – дъщерята. След това не помня нищо.
Как обяснявате привързаността си към Максим?
Това беше и зависимост, и съжаление – непрекъснато ми беше жал за него. И надеждата, че някога всичко ще се промени, любовта.
А защо ви беше жал за него?
Той не е имал нормално детство, никога не е виждал нормално семейство. Не е имал пример как да установи семейни отношения. Понякога всичко беше наред, а после всичко се развали – сякаш нещо не му достигаше, някаква агресия... Той не можеше да приеме, че всичко е наред.
Какво ви привлече в него, когато се запознахте?
Той беше много весел, жизнерадостен, общителен. Имаше много енергия, нищо отрицателно. Не проявяваше гняв. Не можех и да си помисля, че след това ще стане така. Той ме ухажваше много красиво, опитваше се да ме защити, насърчаваше ме, повдигаше ми настроението. Ходихме на различни места, разхождахме се, подаряваше ми подаръци. Занимаваше се с промишлен алпинизъм и на един мой рожден ден се спусна от покрива, почука на прозореца и ми подари цветя.
За първи път ви е ударил в навечерието на сватбата ви?
Това беше първия път, когато той прояви агресия. Тогава се разделихме за известно време. В навечерието на сватбата той имаше ергенско парти, а аз трябваше са взема роклята си. Прибрах се, а той беше пиян и му направих забележка. Това не му хареса. Нямаше жесток побой, той просто ме блъсна и ме удари по главата.
Какво правеше, за да му простите след като ви е посегнал?
Не ме оставяше намира. Пишеше, звънеше. Тогава още учех – идваше пред института, дебнеше ме. В началото не исках да го виждам, но го обичах, между нас имаше толкова хубави моменти. Помислих си, че се разкайва, молеше ме за прошка, извиняваше се, казваше, че съжалява.. Поддадох се и простих.
С времето изблиците на агресия зачестяваха ли?
Тях ги имаше, но без да ми посяга. Когато бях бременна и кърмех, той не ме е докоснал. Бях в майчинство, той работеше, може би му се искаше да излиза по-често с приятелите си. Понякога се прибираше пиян и хващаше ножа. Тичаше да „коли узбеките” – така ми казваше. Имаше много отрицателно отношение към гастарбайтерите. Два пъти се опитах да подам жалба срещу него, но всеки път в полицията ме убеждаваха да не го правя. Казваха ми: „Сега ще се сдобрите и ще го прибереш обратно.”
Как се държеше с дъщеря ви?
Той я обичаше. Никога не я е удрял, играеха си, разхождаха се, помагаше – като нормален любящ баща.
Какви са плановете Ви за бъдещето?
Да си намеря работа, да се занимавам с детето, да посещавам психолог, да дойда на себе си, да се адаптирам към нормалния живот. Бих искала да подкрепя жените - жертви на домашно насилие. Да им кажа, че единици от милиони могат да се променят. Няма смисъл да се надяват на каквото и да било, трябва да се вземат в ръце, да помислят за себе си, за своето бъдеще, за децата и да предприемат кардинали мерки - да се разделят, да затварят вратите и да продължат нататък.
Това е вторият случай, в който руски съд оправдава жена, убила мъжа си при самозащита. В началото на месеца Яна Гурчева бе оправдана, след като убива мъжа си в опит да се защити от него.
От 2016 година побоите над близки роднини в Русия се квалифицират като административно, а не наказателно правонарушение. От тогава броят на жалбите от страна на жените е нараснал 34 пъти. Това може да се дължи или на факта, че мъжете са се почувствали безнаказани, или че жените по-често се обръщат за защита.
Превод: Евгения Гигова за Actualno.com
