Хърватите, на които им е писнало да плащат все по-високи цени в магазините за хранителни стоки и търговските обекти, започнаха да изразяват гнева си в зараждащо се движение за бойкот на търговците на дребно, предаде АФП. Това, което започна с онлайн призив на групи за защита на потребителите да се бойкотират магазините за един ден, доведе до повече от 50% спад на продажбите в Хърватия на 24 януари. „Хърватия призова за спиране“, заяви водещият защитник на потребителите Йосип Келемен, който помогна за организирането на бойкота, като отправи призив за нова демонстрация.
Повиши ли еврото цените в Хърватия и какво се очаква у нас: Анализ
Гласът на потребителите
„Този път гласът на потребителите ще бъде още по-силен“, подчерта той. Неговата застъпническа организация сега призовава за по-амбициозен протест, като се насочи към три големи вериги за търговия на дребно - Eurospin, Lidl и DM - за едноседмичен бойкот, който да започне на 6 февруари, заради предполагаеми несъответствия в цените с други държави от ЕС.
Бойкотът ще бъде насочен и към Coca-Cola и други газирани напитки, както и към бутилирана вода и перилни препарати. Хърватите бяха призовани да избягват доставките, банките, ресторантите и кафенетата на 31 януари, както и да пазаруват онлайн, да плащат сметки или да купуват гориво за еднодневния протест.
Първи данни: Зоран Миланович печели смазваща победа на президентските избори в Хърватия
Протест
Протестите се провеждат, след като според официални данни през последните 3 години средните цени на хранителните продукти са се повишили с над 30%, а цените на основни продукти като яйца и хляб са скочили съответно с близо 60 и 50%. Икономистите обаче твърдят, че търговците на дребно не носят по-голямата част от вината за повишаването на цените. Десетилетия наред намаляващото селскостопанско производство, притокът на вносни стоки и прекомерната зависимост на икономиката от туризма, както и раздутият публичен сектор, хроничният недостиг на работна ръка и високият данък върху добавената стойност от 25% са причина за голяма част от инфлацията. Дефицитът на хранителни стоки „е огромен, внасят се храни за няколко милиарда евро. Това не е така в други туристически страни като Испания. Те са в състояние да изхранват туристите“, казва икономистът Дамир Новотни. Въпреки икономическата сложност, общественото мнение все повече се ориентира към търговците на дребно, като в социалните мрежи хърватите показват цените на едни и същи продукти в чужбина - с огромни разлики.
Още: След бойкот заради високите цени: Оборотите на търговците в Хърватия паднаха наполовина
Цените
Потребителски групи изтъкнаха цената на шампоан от германска марка, който в Хърватия струва 3,35 евро - според тях това е със 130% повече от цената му в Германия. В България цената на бутилка шампоан в същата търговска верига е с около 20% по-ниска от тази в Хърватия. Потребителите изтъкват и цената на местните продукти, които са по-евтини в чужбина, където средните заплати са по-високи. Един килограм от популярна подправка, произведена в Хърватия, струва 7,69 евро на местния пазар в сравнение с 6,35 евро в шведска верига за хранителни стоки, сочат данни, публикувани от портала Index.hr. Но гневът не е насочен само към търговците на дребно, а обществеността се обръща и към правителството. „Бойкотирах миналия петък и ще го направя отново“, заяви Марко Кнежевич, майстор на ремонтни машини в столицата Загреб. „Това е и послание към властите, тъй като тяхната политика през годините доведе до всичко това - унищожихме производството, но държавната администрация процъфтява“, каза Кнежевич. Други са започнали да пресичат границата към близките Словения и Италия в търсене на по-евтини стоки, предаде БГНЕС. След успеха на бойкота от миналата седмица подобни призиви се увеличават на Балканите, като в социалните мрежи в Босна, Черна гора, Северна Македония и Сърбия се появяват съобщения, в които купувачите се умоляват да си останат вкъщи на 31 януари.
ЕК осъди експулсирането на петимата хървати от Сърбия
