Ако изобщо има Ад на Земята, то той беше в "Азовстал". Все още не разбирам какво ни помогна да се задържим там в ситуация, която надхвърляше човешките възможности. Обстрелваха ни от кораби, самолети хвърляха по нас бомби, имаше моменти, в които просто ти се искаше да умреш бързо, за да не страдаш. Бяхме сигурни, че няма да излезем оттам. Това разказва бившият украински военнопленник Роман Мещеряков - той губи ръката си след раняване, оцелява в руски плен, минава през зловещия затвор в Еленовка, а днес е намерил ново призвание в спорта - участва в Strong Spirit's Games и Invictus Games и печели 188 медала на международния турнир в Мадрид с отбора от 50 украински ветерани от войната.
Мещеряков е граничар, преминал през битките за Мариупол и отбраната на металургичния комбинат "Азовстал". След освобождаването си от плен той се връща на военна служба, а освен това се запалва по спорта и започва упорити тренировки.
Мариупол - най-фрапиращото бе как руснаците убиваха цивилни
В интервю за "Украинская правда" Мещеряков разказва как семейството му се е евакуирало от Мариупол, а той остава да защитава града. Отбраната продължава месец, който му се сторил като десетилетие.
"Най-фрапиращото беше как руснаците стреляха по... цивилни. Хората се редят на опашка за вода - застрелват ги. Бомбардираха родилния дом, Драматичния театър... И знаете ли, още не мога да разбера как тези, които останаха в града и видяха всичко това с очите си - екзекуции, бомбардировки, изтребление на хора - как могат сега да кажат на черното бяло. Но има такива..."
"На 15 април 2022 г. получихме заповед за пробив към "Азовстал". Планираше се да направим пробива през нощта, но имах чувството, че руснаците знаеха за нашите намерения. Стреляха по нас като на стрелбище, и ясно знаейки маршрутите ни на движение.
По това време вече бях ранен - имах девет счупени ребра. Но поради нереалното напрежение почти не чувствах болка и разбрах за това едва след като бях освободен от плен, когато ми направиха рентгенова снимка в Запорожие", разказва украинският боец.
По време на нощния пробив към "Азовстал" той получава нова рана - губи част от ръката си. "Дори не искам да си спомням този момент - не може да се опише с думи... Донесох ръката си на лекарите от "Азов" в ръкавица", казва той.
Споделя, че и досега не знае как изобщо са стигнали до завода в ударената от снаряд кола, цели моменти му се губят напълно, но и казва, че е имал късмет, че по това време бойните медици в завода все още са разполагали с медикаменти и са успели да го упоят, за да му ампутират ръката - лукс, който за следващите ранени вече е бил немислим и операциите са се извършвали в съзнание.
"Сега знам със сигурност: ако Адът съществува на Земята, значи е бил там. Хора с гнойни рани, постоянно кървене, ужасни деформации - почти всички бяха "червени" случаи. Само си представете миризмата в този бункер." Хроника на една любов: Една ракета падна в краката ми и не избухна. Знам, че е било заради твоята любов
"Безкрайно съм благодарен на лекарите и хирурзите, които работеха там. Това са истински богове на Земята. Някои от тях дори долетяха с хеликоптери, когато градът вече беше окупиран, за да ни окажат помощ. Те направиха невъзможното възможно", казва той.
Един ден бомба удря и импровизираната им кухня, където са се складирали провизиите. "Почти не остана храна: дневната ни дажба беше 150-грамова чаша каша. Отслабнах с 30 килограма."
Не сме се предавали в "Азовстал". Имаше заповед за напускане
Роман Мещеряков изрично подчертава - трябва да се разбере, че престоят ни в плен бе не защото се предадохме, а защото имаше заповед за напускане на "Азовстал". В първия ден бяха изведени "червените" - най-тежките случаи. Тъй като по това време вече бях с "жълт" статус, излязох от завода на следващия ден. Руснаците обещаха, че "червените" ще бъдат държани като заложници, един вид гаранция, че по-късно всички ще бъдем разменени. Напускането на "Азовстал" бе наречено евакуация, бях "евакуиран" в руски затвор за 2 години: Разказ на освободен военнопленник
"Отведоха ни в Еленовка. Условията там бяха нечовешки. Преди пристигането ни там затворът е бил управляван от ДНР (сепаратистката т.нар. Донецка народна република - бел.ред.) и момчетата казаха, че е било истински ужас: хората са били измъчвани, подлагани на електрошок, бити до смърт с пръчки. Невъзможно е да бъде разбрано - хората, с които сме учили в едни и същи училища, чели сме едни и същи книги, гледали сме едни и същи филми, се оказаха зверове. Директорът на затвора в Оленивка, където убиха 53 военнопленници, бе взривен в автомобила си (ВИДЕА)
Когато ние пристигнахме, там вече бяха руснаците. Физически не са ни малтретирали, но моралният натиск беше непоносим. Условията си останаха ужасни. Казармите, предназначени за сто души, бяха препълнени до петстотин. Постоянно бяхме гладни. Една тоалетна беше предназначена за петима души, но я ползвахме 500 човека. Водата, която носеха, беше жълта и мръсна, но дори и тя не винаги стигаше."
Мещеряков остава месец и половина в Еленовка - там той е най-тежкият случай от списък с общо 26 души с много сериозни ранявания. Казва, че ако не е било раняването му, вероятно отдавна е щял да бъде мъртъв или един от военнопленниците, които вече три години руснаците отказват да освободят.
След като е включен в размяна на военнопленници, Мещеряков е върнат в Украйна и днес служи в гранични войски. Вдъхновил се е от предизвикателството на Strong Spirit's Games и Invictus Games и участва в дисциплини, за които му позволява състоянието му - гребане на закрито, колоездене, стрелба с лък. "Представете си – стрелям... със зъби! Спортът и състезанията станаха част от живота ми. В мен се събуди истинска страст към спорта", казва той и добавя, че това е променило живота му.
