Статията на главнокомандващия украинската армия генерал Валерий Залужни в списание The Economist предизвика много шум в Украйна и извън пределите й и вече дни наред се обсъжда от политици и общественици. На мнозина думите му им подействаха като леден душ. Без да щади особено чувствата на читателите си, генералът прямо разкри сложната ситуация, в която се намират Въоръжените сили на Украйна през втората година от войната, и предложи варианти за излизане от нея. Това пише журналистът от zn.ua Евгений Шибалов, в момента военнослужещ от 241-ва бригада на Териториалната отбрана. Припомняме статията на Залужни, която предизвика толкова смут: Залужни: Войната става позиционна, това е изгодно за Русия
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Ето как продължава анализът на военния:
Само една група хора останаха напълно спокойни след публикуването на статията - и това са тъкмо военните, пряко подчинени на главнокомандващия. Защото той каза все неща, които са очевидни за нас, войниците, вече от половин година. В армията изложените от Залужни тезиси отдавна са просто очебийни истини и баналности.
Още: От кабинета на Зеленски посъветваха Залужни да не разгласява ситуацията на фронта
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Да, след провала на блицкрига си Русия още миналата зима съзнателно премина към стратегия на изтощение. Руският генщаб смята, че в този формат на войната те имат повече шансове. Русия се опира и на прогнозите си, че по този начин и подкрепата за Украйна от съюзниците ще се топи.
Жестоките грешки на контранастъплението
Да, очакваното и широко анонсирано украинско контранастъпление, поради високите обществени очаквания, се превърна от военна операция в политическа. Правителството, опитвайки се да демонстрира успех, изпрати войските ни в атака, преди да е приключила адекватната им подготовка. В крайна сметка загубите се оказаха непропорционално големи, а успехите скромни.
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Да, по време на контранастъплението по телевизията стремежът бе не толкова победата над врага, колкото да се наденат на зрителите розови очила. В резултат на това и двете армейски командвания допуснаха една и съща грешка. Първо руските генерали разбиха настъпателния си потенциал в нашата отбрана, а след това ние - в тяхната. Сега и двете армии ближат раните си, правят изводи, подготвят се за нови битки и провеждат локални настъпателни операции.
Още: Предимства и проблеми: Армиите на Украйна и Русия преди зимата (ВИДЕО)
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Залужни разказа каква грешка е направил във войната с Русия. Сегашната ситуация може да се окаже кратък период на крехко равновесие, след което махалото ще се залюлее в едната или другата посока. Или може да стане отправната точка за дълга окопна война, което е целта на руското командване - то се надява да смаже армията ни с непрекъснато попълване на ново оръжие и пушечно месо.
Четирите възможни сценария оттук нататък
Генерал Залужни не желае такава позиционна война и предлага редица мерки за избягването ѝ.
Още: Военни уроци: Как трябва да се бие Украйна срещу Русия (ВИДЕО)
Затова сме принудени да разгледаме четирите възможни сценария:
Да започнем от третия вариант. Третият сценарий е много лош. Той предполага дълги опашки в обменните бюра, където гривните ще се обменят за рубли в кратки срокове и по грабителски обменен курс, определен от окупационното правителство. Изобщо не искам да мисля за този вариант, защото при него най-вероятно вече няма да съм жив.
Четвъртият сценарий означава преговори и политическо решение. Дори не се обмисля такъв вариант на хоризонта. Защото ние искаме да ни има, а враговете ни - да изчезнем. Не непременно физически, но определено като идентичност. Този вариант не оставя място за компромиси. За нас е въпрос на самосъхранение - затова не можем да отстъпим. Но и Русия, докато Путин е начело, няма да отстъпи - за него това е жизненоважно. Диктаторите, както знаете, зависят много повече от настроенията в обществото, отколкото демократично избраните лидери. Един президент-демократ може лесно да загуби изборите, да подаде оставка и през остатъка от живота си да се издържа като пише мемоари и чете лекции в най-престижните университети. Но един автократичен президент не може - продължителността на живота и царуването му съвпадат. На него няма да му простят военно поражение. Защото един диктатор може да бъде всичко друго, но не и слаб.
Следователно най-вероятни остават следните два сценария:
Още: Американска вълна от критики за военната стратегия "заля" украинските сили
Първият е този, към който се стреми генерал Залужни. Да се избегне безизходицата с окопната война чрез разработване на високотехнологични оръжия.
Вторият сценарий е дълга позиционна война.
Какво пропусна да каже Залужни
Първи и втори сценарий не си противоречат. Генералът не очерта времевите рамки за предлаганите реформи в армията, така че може да бъдем принудени дълго време да трупаме сили преди решително да разгромим окупатора.
От това следва още един неприятен извод. В окопната война е невъзможно да се противодейства на стратегията на изтощение само с усилията на армията. Мога да разбера желанието на много мои сънародници да се абстрахират от войната, като разчитат изключително само на военните и ограничат своето участие в нея до патриотични публикации в социалните мрежи, спорадични дарения и поддържане на икономическия фронт. Но няма да се получи така.
По време на Първата световна война четири мощни империи се опитаха да водят войната по този начин - армията да воюва, а останалите да си живеят както преди. И нито една от тях не оцеля. От всички държави с имперски статут оцеля само една - Великобритания, защото тя постъпи различно.
Превод със съкращения от zn.ua
