В селото на русокосите турци, са готови да заколят овца и направят курбан за Борис Джонсън, пише британският вестник The Times, цитиран от БГНЕС. Припомняме, че Джонсън има турски корен - той е правнук на последния вътрешен министър на Османската империя Али Кемал.
Далечни роднини на министър-председателя в Турция споделят своите мисли за неговото остроумие, за отношението му към истината и за косата му.
Дълбоко в анадолските равнини, на 50 мили от Анкара и на 80 мили от брега на Черно море, се намира село Калфат. Сред пшеничните полета и зелените пасища, в прашните му тихи улици, обикновено не се срещат други посетители, освен случайно скитащи крави. Неговите основни забележителности включват две джамии, начално училище и изоставена автобусна спирка, където две бездомни кучета се търкалят.
Преобладаващата част от населението на селото, от около 3 500 души, са фермери или пастири. В горещите следобеди мъжете се събират, за да обсъждат клюки и да пият чай в занемарения офис на лидера на селото над магазина. Обикновено няма много за какво да разговарят, но през изминалата седмица селото бе зашеметено от забележителни новини: един от техните бе станал премиер на Великобритания.
"Борис е истински турчин. Много се гордеем с него, а и с това, че той направи името на селото ни известно", казва 65-годишният Сатилмъс Каратекин, бивш общински таксиметров шофьор, който твърди, че е далечен братовчед на Джонсън. Косата му все още има следи от русо.
Това е домът на рода на Джонсън, където пра-прадядото на британския премиер е роден през 1815 г. Той не е останал дълго в селото.
През 30-те години на ХХ век Хаджи Ахмет Ръза Ефенди напусна, за да натрупа богатство в Истанбул, на 200 мили на запад, където получил монопол върху снабдяването с восък на производителите на свещи. Това го превърнало в забележително богат човек и семейството никога не погледнало назад към своите анадолски корени, с изключение на редки еднодневни посещения, най-скорошното от които, на бащата на премиера Стенли Джонсън. Когато Борис станал секретар по външната политика, местните хора предложили да пожертват овце в негова чест; предложението все още е в сила, стига той да пожелае да направи семейно поклонение.
"Искаме Борис да дойде и да ни посети. Но косата му е прекалено рошава. Той трябва да отиде и да посети някой бръснар", каза Каратекин, един от дузината селяни, заобиколили кореспондента, изказвайки своето мнение за всичко - от турската политика до земеделието.
"Може би косата му е прекалено тънка. Може би затова изглежда така", казва друг мустакат селянин.
В селото, семейство Каратекин и техните братовчеди са известни с необичайното си остроумие и остро чувство за хумор, които забавляват и вълнуват съседите.
Въпреки че мнозина в селото подкрепят турския президент Реджеп Тайип Ердоган, те се смеят над стихотворение, написано от Джонсън през 2016 г., в което го нарича "измамник" от Анкара и прави алюзии за близката връзка на президента с коза.
"Нямаме нищо против стихотворението. Не получаваме много новини тук, затова не бяхме го чували доскоро. Това е доста смешно", смее се един селянин, докато друг избърсва сълзите си от смях.
Освен тяхното остроумие, далечните роднини на Джонсън са известни с русите си коси. 14-годишният Омер Демир, който е наследник на далечен роднина на Джонсън, се откроява от другите деца в селото със своите светли кестенови кичури. Всеки се съгласява, с малко необоснован ентусиазъм, че много прилича на Борис. "Той е много остроумен и находчив. И много забавен", каза бащата на Демир.
Потомците на доста по-урбанизирания клон на семейството в Истанбул казват, че връзката на семейството със селото е "много слаба".
Синан Кюнералп, 73-годишен издател и историк, е далечен чичо на Джонсън. Дядо му - прадядото на Джонсън - е видният журналист Али Кемал, първият член на семейството, роден в Истанбул, а не в селото. Кемал прекарва годините от 1909 до 1912 в изгнание в Англия. Той е страстен противник на младотурците, фракция, която завзима властта през 1913 г., преди да доведе Османската империя до разруха през Първата световна война. След като съюзниците окупират Истанбул през 1918 г., Али Кемал за кратко служи като вътрешен министър в широко презираното правителство на великия везир Дамат Ферид паша. По време на Турската война за независимост, поддръжниците на националистите под ръководството на Кемал Мустафа Ататюрк воюват срещу поддръжниците на султана.
През ноември 1922 г. Али Кемал е отвлечен от бръснарница на оживена търговска улица в Истанбул, качен в такси и закаран с моторна лодка в Измир. Стихотворение на Назъм Хикмет описва какво се случило след това: “Видях как кръвта се стича по мустаците му. Някой изкрещя: - Хванете го! Заваляха пръчки, камъни и изгнили зеленчуци. Провесиха тялото му от клон над този мост“.
Али Кемал е бил женен два пъти - веднъж за Уинифред Брън, която имала британско-швейцарски корени. Тя починала при раждане. Техният син, Осман, който е роден в Борнемут през 1909 г., приема фамилията Джонсън по време на Първата световна война. По-късно той се жени за Айрин Уилямс от Кент, която ражда Стенли, бащата на Борис Джонсън.
Сегашното поколение Джонсън запазва връзките си с Турция. През 1982 г., сегашният министър-председател посещава Истанбул с приятелката си Алегра Мостин-Оуен, отсядайки при чичо си Кюнералп в приятното предградие на Истанбул Ортакьой.
Кюнералп си спомня за него като амбициозен, добър разказвач, който обича да бъде в центъра на вниманието. "Той не обича да слуша, но това не бе проблем за мен, защото аз съм по-скоро слушател", казва той. "Мисля, че той се радва и обича да шокира и да бъде провокативен за сметка на изчерпването на доверието към него."
Днес племенникът му е най-могъщият човек във Великобритания и турският клон на семейството е развълнуван, макар и малко обезпокоен. „Дядо ми би се радвал. Те имат много общи неща“, казва Кюнералп.
