Турция не пуска висококвалифицирани сирийски бежанци в Европейския съюз /ЕС/.
На закрито заседание в Брюксел редица страни членки на Евросъюза са се оплакали, че в резултат на споразумението с Анкара, тя изпраща бежанци, които са "тежки случаи".
Според представител на Люксембург сред изпращаните има множество тежки медицински случаи и хора с ниско образование, пише германското списание "Шпигел".
Според сведения от Германия, Холандия и Люксембург, Турция многократно е оттегляла вече дадени разрешителни за пътуване в последния момент, тъй като главите на семействата са високо образовани инженери, лекари или други квалифицирани професионалисти.
Междувременно Анкара уведоми официално Върховния комисариат на ООН за бежанците, че вече няма да обменя сирийци с висше образование по схемата "един бежанец за един нелегален имигрант", посочва още БНР.
Actualno.com припомня, че вчера (21.05.2016 г.), заместник-председателят на Европейската Комисия Кристалина Георгиева заяви, че Европейският съюз няма да отстъпи пред Турция заради бежанската криза. Тя пък визира конкретно изискването на ЕС за биометрични данни в паспортите.
"Аз, честно казано, смятам, че ако турците посрещнат тези изисквания, които ние поставяме, за да могат да паднат визите – това ще е добре. Ако турците минат към паспорти с биометрични данни, това определено е по-добре, отколкото да имат тескерета. Най-вече нека да си го кажем – те трябва да покрият изискванията за безвизов режим и тогава ще го получат. И когато го получат – един биометричен транспорт струва, доколкото знам, около 200 евро. Едва ли цяла Турция ще хукнат да си вадят биометрични паспорти", каза още Георгиева пред БНР. Еврокомисарят смята и че рискът да има бежански натиск към българо-турската граница е малък.
Кристалина Георгиева участва в изготвянето на доклад за разпада на хуманитарната помощ по света, а част от предложените в него мерки ще бъдат обсъдени на високо равнище в Истанбул следващата седмица. Георгиева обърна внимание, че радикализмът е пуснал много дълбоки корени и все по-често той е отговорен за изпадането на огромна част от населението в хуманитарна криза.
Парите, които се дават за хуманитарна помощ са се увеличили от 2 млрд. долара през 2000 г. до 25 млрд. долара миналата година. Но в същото време нуждите много по-бързо растат по три причини – първата са бедствията.
Климатичните изменения водят до това, че са по-чести, по-свирепи, виждаме го и у нас в България. Втората причина – екстремизмът, който прави конфликтите не само по-сериозни, но и по-трудно да се помага на хората, засегнати от тях. И трето – страните, които най-малко могат да си позволят, имат най-висок прираст на населението - страни, които самите попадат в зони на конфликти, на бедствия, разказа еврокомисарят.
По думите на Георгиева хората, нуждаещи се от помощ да оживеят, от 36 млн. през 2000 г. днес са 125 млн. души. Техният брой продължава да се увеличава. 125 млн. души биха формирали 11-тата най-голяма държава в света като брой на населението към момента, посочи още Георгиева.
Снимка: Архив
