Дори и най-ефективните драконови мерки за борба с разпространенито на коронавируса в най-добрия случай могат само да го забавят. Световната здравна организация (СЗО) обяви COVID-19 за пандемия и всички погледи се насочиха към разработките за ваксина, защото само тя може да предотврати нови зарази ефективно. Но кога ще бъде готова тя? На този въпрос отговарят от британското издание The Guardian. Ето какво пише там, в превод на "Фокус".
Още: Черна гора екстрадира криптопредприемач в САЩ
"Общо 35 компании и академични институции се състезават да разработят такава, а поне четири от тях вече имат успешно тествани на животни ваксини. Една от тях - Moderna - вече провежда и тестове върху хора.
Това се случи толкова бързо до голяма степен благодарение на китайските усилия да проучат генетичният материал на SARS-COV-2 - вируса който причинява COVID-19. Китай сподели със света генетичния код на вируса през януари, което позволи на много учени да започнат да го излседват и разкрият как той влиза в тялото на човека и как ни разболява.
Още: Над 150 000 са мигрантите, дошли във Великобритания през Ламанша от 2018 г. до сега
Още: Арестуваният руски танкер във Финландия имал шпионска апаратура
Но има и друга причина за бързото равитие на ваксината. Въпреки че никой не можеше да предположи, че следващта пандемия ще бъде причинена именно от коронавирус - грипа по принцип е считан за една от най-проблемните епидемии по света. Затова ваксинолозите често разработват "прототипни" патогени.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Турция разреши на съпартийците на Йоджалан да го видят в затвора
Още: Роберт Фицо: Словакия ще обмисли реципрочни мерки, ако Украйна спре транзита на руски газ
"Скоростта с която разработваме (тези кандидати) помага много на това да разберем как да създадем ваксини за други коронавируси", заяви Ричард Хатчет, генерален директор на базираната в Осло неправителствена организация Коалиция за епидемична подготовка и иновации (КЕПИ).
Коронавирусите предизвикаха и две епидемии по-рано - острия респираторен синдром (SARS) в Китай от 2002-2003 г. и респираторния синдром от Близкия изток (МERS), възникнал в Саудитска Арабия през 2012 г. И в двата случая работата по ваксините беше прекратена, след като епидемиите отшумяха. Една от компаниите разработчици, Novavax, базирана в САЩ, използва тези ваксини за новия вирус и вече разполага с няколко кандидата за ваксина, които се очаква да бъдат тествани върху хора тази пролет. Междувременно компанията Moderna използва предишната си работа по MERS за да ускори разработката на ваксина за COVID-19.
Генетичният материал на SARS-COV-2 е около 80 до 90% сходен с този на SARS - откъдето идва и името. И двата вируса съдържат линия от рибонуклеинова киселина в сферична протеинова капсула, покрита с израстъци (които дават на вируса вид на корона). Тези израстъци се закачат по рецепторите на повърхността на клетките в човешките дробове и позволяват на вируса да превземе тази клетка. След като това се случи вирусът превзема и репродуктивните механизми на клетата и така се размножава, преди да излезе от нея, като в процеса я убива.
Още: Франция остро осъди ударите на хусите срещу Израел
Още: Украйна получи първата пратка американски втечнен природен газ
Всички вакксини работят на същия базов принцип. Те представляват част или целия патоген, която се предоставя на човешката имунна система, най-често в малка доза чрез инжекция. По този начин имунната система създава антитела срещу патогена.
Традиционно имунизацията се извършва като се използват живи и слаби форми на даден вирус, често отслабени от химикали или топлина. Тези методи имат своите странични ефекти. В живата си форма вируса често може да еволюира и да възвърне силите си, като така да разболее реципиента. От друга страна когато се използват деактивирани вируси са нужни няколко или повторни ваксини.
Клиничните тестове, изключително важна и нужна за регулаторно одобрение част от разработката на всяка ваксина, най-често се провеждат в три фази. Първата включва няколко десетки здрави доброволци, на които ваксината да бъде тествана за странични ефекти. Втората част включва сто или повече хора, най-често от най-засегнатите от заразата части на света и там се проследява колко е ефективна ваксината. В третата фаза се провеждат същите тестове, този път при хиляди доброволци. Но много от ваксините се провалят в тези тестове и биват отхвърляни.
Има добри причини за това. Те или се оказват недостатъчно сигурни или пък неефективни, понякога и двете. Сортирането на подходящите кандидати е много важно, заради което с клиничните тестове не може да се избързва или да се пропускат.
Одобрението от регулаторите в съответната страна може да бъде ускорено, ако те са одобрявали и преди подобни продукти. Годишната ваксина за грип например.
От друга страна SARS-COV-2 е нов патоген при хората и много от технологиите, които се използват при разработването на ваксина за него не са били изпитвани до този момент. Затова кандидатите за ваксина за COVID-19 трябва да бъдат третирани различно.
След като ваксината срещу Covid-19 бъде одобрена, тя ще бъде изправена пред нов набор от предизвикателства.
„Получаването на ваксина, за която да е доказано че е безопасна и ефективна при хората, е в най-добрия случай около една трета от пътя към глобална програма за имунизация“, казва експертът по здравеопазването Джонатан Куик от университета Дюк в Северна Каролина.
„Вирусната биология и технологиите за ваксини могат да бъдат ограничаващи фактори, но политиката и икономиката са много по-възможни причини за забавяне на имунизациите“.
Проблемът е, че трябва да се гарантира, че ваксината ще стигне до всички, които се нуждаят от нея. Това е предизвикателство дори само за конкретни държави, въпреки че някои от тях имат разработени планове за това. При сценарий на пандемия от грип например Обединеното кралство ще даде приоритет на ваксинирането на работниците в здравеопазването и социалните грижи, заедно с тези, за които се счита, че са в риск - включително деца и бременни жени - с общата цел да се поддържа ниска степен на заболеваемост и смъртни случаи доколкото е възможно.
Но в условия на пандемия страните също така се конкурират помежду си за достъп до лекарства.
Тъй като пандемиите засягат най-силно онези страни, които имат по-крехки и слабо финансирани системи за здравеопазване, съществува дисбаланс между нуждата от ваксина и покупателната способност. По време на грипната пандемия от H1N1 през 2009 г. например доставките на ваксините бяха обрани от държави, които могат да си ги позволят и така те често не достигаха до по-бедните страни. Но бихме могли да си представим и сценарий, при който, да речем, Индия - основен доставчик на ваксини за останалия свят - не без основание решава да използва производството си, за да защити първо собственото си население от 1,3 милиарда души, преди да започне износ.
Все още остава да чакаме и да видим какво ще се случи. Разработването на ваксина може да спаси много животи, особено ако вирусът стане ендемичен и започне да се появява отново всяка зима - като грипа. Но дотогава най-добрата ни възможност е да спазваме карантинните мерки и да си мием ръцете, защото ваксина ще има в най-добрия случай след година, както заяви главният научен съветник на британското правителство. Дотогава - мийте си ръцете."
Всичко за коронавируса СЛЕДЕТЕ ТУК.
