Наскоро край Любек бяха открити останките на близо 400-годишен кораб със 150 бъчви на борда. Но на дъното на Балтийско море се крият още много стари съкровища, казва морският археолог Флориан Хубер. От научна гледна точка един толкова стар кораб може да се превърне в безценен извор на информация за корабостроителната техника от онова време, добавя Хубер. Бъчвите пък дават сведения за търговията през онези години. Според него потъналите кораби на дъното на Балтийско море навярно са между 10 000 и 100 000.
Археолозите отдавна са установили, че на дъното на Балтийско море останките от потънали кораби и техният товар се запазват особено добре. Това се дължи на условията в това вътрешно море: ниско съдържание на кислород, не толкова солена вода, слаб достъп на слънчеви лъчи.
"Това го няма никъде другаде"
"Балтийско море е огромен, ледено студен музей. Подобно на хладилник, то консервира всичко, попаднало на дъното му", обяснява Хубер. Археологът добавя, че органичните компоненти се запазват особено добре: кожа, текстил, дори и останки от рибата, съхранявана във варелите.
"В Балтийско море сме намирали бутилки с вино, с шампанско, дори бутилки с писма вътре. Е, вярно, не бяха толкова стари, но все пак на по 100-200 години. Виното беше запазило вкуса си, а шампанското отиде на търг и донесе десетки хиляди", разказва археологът.
За консервацията допринасят не само тъмнината, студът и съставът на морската вода. Най-големият враг на дървените останки, така нареченият "морски корабен червей" или Teredo navalis, не се чувства много уютно в Балтийско море. Той обича богата на кислород солена вода, а в Балтийско море, особено към Финландия и Швеция, морската вода става почти сладка. Ето защо тъкмо в онези райони се откриват много добре запазени корабни останки. "Понякога се натъкваме на кораби отпреди 100, 200 или дори 300 години, които са оцелели с изправени мачти. Това го няма другаде по света", твърди морският археолог.
Климатичните промени създават обаче сериозна опасност за корабните останки на дъното на Балтийско море. Хубер казва, че засега не може да се прецени от какъв характер и в какви размери е тази опасност. Големите риболовни траулери със своите гигантски мрежи също застрашават обектите на подводната археология. "Вредата, която нанасят тези мрежи, е далеч по-сериозна, отколкото някакви гмуркачи, които отмъкват сувенири", твърди Хубер. Независимо от това археологът изобщо не оправдава подводните иманяри. "Те върлуват навсякъде, където има потънали кораби. И в Балтийско море също", възмущава се археологът.
От морското дъно до музея
Що се отнася до сензационната находка край Любек - там общинските власти са изправени пред гигантското предизвикателство да консервират запазените части от кораба, след като го извадят на сушата. Защото не може просто така да ги подсушат на слънце и да ги изложат в музея, казва Хубер. Той обяснява, че след вековен престой на дъното, водата трябва да се извлича бавно и предпазливо от дървото и да се заменя с емулсия, която запълва отворените пори. "А това е продължителна и скъпа работа", подчертава подводният археолог.
Че консервирането на корабни останки продължава дълго и струва много нагледно показват няколко други случая. Например този с английския кораб "Мери Роуз", с бременския "Коге" или с бойния кораб "Ваза", който шведите откриха през 1961 година. Този кораб от 17 век беше изложен в специално основан музей, като преди това в продължение на 17 години специалистите импрегнираха дървото с полиетиленгликол, за да го предпазят от изметване или счупване.
Източник: Дойче веле
