2014 година беше една от най-турболентните, ако не е и най-турболентна година в новата история на Украйна. През нея тя опита – къде успешно, къде не, да се еманципира от „големия брат” Русия. Цената обаче не беше никак малка – продължили няколко месеца протести на централния площад в столицата Киев, самопровъзгласили се за самостоятелни Луганска и Донецка народна република, множество жертви и от двете страни, чиито брой вероятно никога няма да стане напълно ясен, свален самолет, взаимни обвинения и крайно неясно бъдеще.
Началото
Всичко започна през есента на 2013 година. На 21 ноември тогавашният президент Виктор Янукович отказа да подпише договора за асоцииране на страната с ЕС, преговорите за който се водят още от 2007 г. С този си ход политикът обръща Украйна към Русия.
Решението предизвика протести в цялата страна. През декември те се разрастнаха. Площад "Независимост" в Киев се превърна в централно средище на бунта срещу президента Янукович. Противниците на правителството окупираха кметството и централата на синдикатите в столицата. При демонстрациите много хора бяха ранени от полицаи.
Бомбата със закъснител
В началото на 2014 г. украинският парламент прие редица закони за ограничаване правото на демонстрации. Предвидени бяха и по-строги наказания за окупация и блокади на правителствени сгради, както и за "екстремистки призиви" в интернет.
Решенията предизвикаха нови протести. Стигна се до тежки сблъсъци между опозицията и полицията.
На 28 януари премиерът Микола Азаров подаде оставка. Същевременно парламентът отмени строгите мерки срещу протестиращите. Няколко дни по-късно извън Киев беше открит опозиционният активист Дмитро Булатов. По всичко изглеждаше, че той е бил измъчван в продължение на дни от про-руска група.
В средата на февруари недоволните освободиха сградата на кметството в Киев. И оттук започва интересното:
Анексирането на Крим
Кризата в източноевропейската държава ескалира. Полуостров Крим стана тема на много сериозен спор през изтичащата 2014 г.
Всичко започна в края на февруари, когато действащият президент Виктор Янукович изчезна от Украйна. Едни от следващите решения на парламента бяха да забрани руския като втори език и да назначи Олександър Турчинов за временно изпълняващ длъжността президент. Същевременно Арсений Яценюк беше назначен за временно изпълняващ длъжността премиер, а елитната полицейска част „Беркут”, която е обвинявана за смъртта на много протестиращи, беше разпусната.
Това обаче не се хареса на про-руските военни, които завзеха ключови сгради в столицата на Крим Симферопол в края на същия месец. Исканията за референдум за присъединяване на полуострова към Руската федерация се засилиха. Конфликтът ескалира, когато на 26 февруари самообявили се за местни доброволци препречиха пътя, който влиза в друг град от Крим – Севастопол. Между двете населени места са поставени множество контролни пунктове, на които личат руски знамена.
На следващия ден – 27 февруари, войници завзеха сградата на правителството на Крим. Местният парламент провежда извънредно заседание, по време на което е взето решение премиерът Анатолий Могильов да бъде заменен от проруския политик Сергей Аксьонов. Взето беше решение на 25 май да бъде проведен референдум за бъдещето на полуострова.
Международното летище в Симферопол беше завзето от група мъже, без идентификационни знаци, на 28 февруари. В същия ден руски плавателен съд, носещ ракети, завзе пристанището Балаклава, което се намира в град Севастопол.
Март започва с искане от страна на президента на Русия Владимир Путин в Украйна да бъде използвана сила, „докато социо-политическата ситуация в страната” се нормализира. Решението получава пълна подкрепа от руските държавни органи. Украинските журналисти са „помолени” да напуснат полуостров Крим. Същата е съдбата на украинските военни, които трябва да напуснат базата си в Севастопол.
На 4 март Русия изтегли войските си от границата с Украйна. Путин заяви, че войниците, които се намират в Крим, не са руски, а представляват местни части за самоотбрана, след като явно беше ясно какви сили са това - руски.
Върховният съд на Крим на 6 март постанови, че полуостровът се присъединява към Руската федерация. Това се случва след близо 60 години, през които спорната територия е част от Украйна. Украйна не се съгласи с решението. Такава е позицията на САЩ и Европейския съюз.
Същият ден беше взето решение, че референдумът за бъдещето на Крим се премества с две седмици – от 30 на 16 март.
На 8 март руски военни блокираха и втория възможен път до Кримския полуостров. Става дума за селището Чонгар, което се намира в Геничевската област.
Междувременно обвиненията между двете страни не преставаха. Не липсваха и твърдения за бити журналисти, увеличаване на броя на руските войници в Крим до 30 хил. Завзета е и основната военна болница в Симферопол. САЩ и Русия не успяваха да постигнат договореност по отношение на Украйна в рамките на преговори в Лондон, които продължават 6 часа.
На 16 март се проведе референдумът за бъдещето на полуострова. 1,233 млн. души от общото население от 1,533 млн. се обявяват за присъединяване към Руската федерация. Това представлява общо 96,77 на сто от всички гласували. Възможността за възстановяване на конституцията от 1992 г. и оставане в Украйна получава подкрепата на едва 31 997 души или 2,51 на сто от всички гласували. Плебисцитът се проведе под дулата на руското оръжие.
Местният парламент в понеделник (17 март) декларира независимостта на Крим от Украйна. Иска се присъединяване към Руската федерация. Индексите на световните пазари скочиха, след като няма сведения за прояви на насилие по време на допитването.
През следващите дни обаче насилието продължи. Русия атакува военни бази на Украйна в Крим. Европейският съюз наложи санкции на 21 украинци и руснаци, свързани с допитването. От САЩ пристига новината, че ще бъдат наложени санкции срещу руснаци и украинци, близки до Москва.
На 21 март Путин ратифицира присъединяването на Крим към Руската федерация. Това се случва след гласуване в Руската дума. Любопитното е, че само един депутат гласува „против” в него. Създава се Кримска Република. В нея влизат както полуострова, така и град Севастопол. Така територията на Русия се увеличава с нови 26,100 кв. км. Рублата стана официална валута в новопросъединената територия.
Решението не беше признато от Украйна, голяма част от страните-членки на Европейския съюз и от НАТО.
Целият процес на преминаване на полуострова и град Симферопол беше придружен от обещания от руска страна за финансови облаги.
Донецк и Луганск обявяват независимост
Сепаратистките настроения не спряха дотук. В началото на април проруски сепаратисти завзеха сградата на регионалната администрация на Донецка област и кметството на Донецк. На 7 април те обявиха суверенитет и създаването на Донецка народна република (ДНР). Обявеното решение беше признато единствено от Южна Осетия.
Въпреки това още на следващия ден беше създадено временно правителство. Същевременно започна подготовката за референдум за бъдещето на областта, който трябваше да се проведе на 11 май. Решението беше подкрепено от Русия.
На 6 април около 1000 проруски сепаратисти завзеха сградата на украинската служба за безопасност в Луганск. Те настояха задържаните сепаратистки лидери да бъдат освободени. Изявено беше желание да бъде обявена Луганска парламентарна република. Това обаче не се случи. На 12 април Украйна си върна контрола над сградата с помощта на местната полиция.
С това вълненията не спряха. По време на простест, който се проведе на 21 април, Валери Болотов беше обявен за народния губернатор на Луганска област.
Ръководителите на сепаратистите обявиха провеждането на две допитвания. Първото от тях трябваше да се проведе на 11 май. По време на него местните трябваше да отговорят на два въпроса – 1. Искате ли Луганска област да обяви независимост? 2. Искате ли Луганска област да за запази сегашното си положение?
Второто допитване трябваше да се проведе седмица по-късно – на 18 май. По време на него местните жителите трябваше да отговорят дали областта трява да остане самостоятелна или да се присъедини към Русия. Тези възможности са налични, ако по време на първия референдум хората наклонят избора си към независимост.
Преди това обаче на 27 април проруски активисти се събраха при сградата на местната администрация в Луганск. Те обявиха създаването на Луганска народна република (ЛНР). Освен това те поискаха амнистия за всички участници в протестното движение в Източна Украйна, обявяването на руския за официален език и провеждането на допитване за бъдещето на региона.
Формирани бяха общи формирования с представители на Донецката народна република. Украйна обаче не отговори на исканията. Това принуди група от 2-3 хил. активисти да нападнат и опустошат сградите на местната администрация и съдебната палата. Зданията бяха завзети и над тях бяха развети местни знамена плюс такива на Русия и Донецката народна република.
Към края на месеца протестите на проруските активисти започнаха да се разпрострират и в останалата част на Луганска област. На 29 април беше презвет град Алчевск. Над кметството беше издигнат руски флаг. Това се случи и в Красни луч. На 1 май беше завзет и град Стаханов. Преди провеждането на рефендума на 11 май бяха завзети още няколко населени места.
Допитването се проведе в определения за това ден – и в Луганска, и в Донецка област. Според ръководителя на ЦИК в самопровъзгласилата се ДНР 90% от отишлите до урните се бяха обявили за независимост от Украйна. В Луганск победата за желаещите да се откъснат от Киев е още по-убедителна – 96.2%, твърди близкото до Москва онлайн издание Russia Today.
Въпреки че алтернативен рефенредум показа, че 70% от местните жители желаят да останат в границите на Украйна, още на следващия ден Луганската народна република обяви независимост. Информацията беше съобщена от народния губернатор Валерий Болотов.
Същевременно Донецката народна република започна да създава собствена армия и обяви желанието си Русия да признае независимостта й. Реакцията на Киев не се забави – двете самоопределили си републики бяха обявени за терористични организации.
На 24 май двете самопровъзгласили се републики обявиха намерението си да създават обща конфедерация, която носи името Нова Русия. В Луганск обявиха намерението си да бъде прието ново законодателство, което е по-близо до руското, а не е писано от "украинските олигарси".
Няколко месеца по-късно – на 2 ноември в двете републики се проведоха избори за президент и депутати. На следващия ден става ясно, че ЕС не признава резултатите. А те показваха следното: Александър Захарченко спечели 81.37 % от гласовете на изборите за ръководител и парламент в Донецка област. Формацията му печели над 60% от гласовете в местния парламент. Игор Плотницки пък спечели гласуването в Луганска област. Според данните на местната Централна избирателна комисия и досега действащият президент спечели 63.8% от гласовете. Партията на непризната от никого република „Свобода за Луганска област” печели с близо 70% изборите за президент.
Реакцията на президента на Украйна беше недвусмислена. Петро Порошенко заяви, че Киев никога няма да признае резултатите от двата вота. Името му нашумява няколко дни след вота, когато той получи предизвикателство за дуел „Божий съд” от Плотницки. Поканата дойде на фона на заявената от двете самопровъзгласили се народни републики готовност за диалог с Украйна.
Избирането на Петро Порошенко и мирно споразумение
По план изборите за нов държавен глава на Украйна трябва да се проведат през 2015 г. Това положение се промени след революцията в Украйна от зимата на 2014 г. На проведените на 25 май избори украинците с 54.7% от гласовете си избраха за нов държавен глава независимия кандидат Петро Порошенко. Той печели срещу освободената от затвора Юлия Тимошенко, която успя да вземе едва 12,7 на сто от всички гласове.
Изборни секции в Крим не са отворени, след като полуостровът беше анексиран от Русия. Същевременно едва 426 от всички предварително планирани 2430 изборни секции в Донецка област отвориха врати. Причина за това станаха заплахите от насилие.
Резултатите са признати както от Владимир Путин, който заяви, че не „би отказал” разговор с новия държавен глава на Украйна, така и от президента на САЩ Барак Обама.
През следващите няколко месеца новият украински президент проведе редица срещи с руския си колега. В резултат в началото на месец септември беше договорено мирно споразумение за Източна Украйна. Впоследствие става ясно, че Путин е изготвил 7 точки, посредством които мирът трябва да бъде постигнат по-бързо. Документът беше подписан окончателно на 5 септември. Под него слагат подписите си и представители на Донецката и Луганската народни републики.
В резултат от постигнатото примирие голяма част от руските сили се изтеглиха от Украйна. Същевременно двете страни си размениха пленници. Въпреки всичко обаче отделни сражения продължиха да се водят - при това тежки в няколко отделни случая.
Сваленият самолет на Malaysia Airlines
На 17 юли 2014 г. полет 17 на Malaysia Airlines беше свален в близост до град Грабово, Донецка област. На борда на машината, която се движи от Амстердам до Куала Лумпур, пътуват общо 298 души, в това число се включват 283 пътници и 15 души екипаж. Никой от тях не оцелява.
Десетина дни след инцидента стана ясно, че пътническият самолет е бил свален с ракета. Но от кого? Отговорът на този въпрос е труден, тъй като и двете страни в конфликта в Източна Украйна използват трагедията. От една страна сепараститите от самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) обявяват, че нямат ракети с подобен обсег. Подобна информация идва и от другата самопровъзгласила се република – Луганската народна република (ЛНР). Президентът на Украйна Петро Порошенко пък нарече катастрофата „терористичен акт”.
Това обаче не трогва САЩ. Няколко дни след трагедията от Белия дом излизат с позиция, че прорурските сепаратисти са виновни за случилото се и са свалили гражданския самолет с ракетна установка "Бук", която им е доставена от Русия и с която вероятно са боравили обучени от Руската федерация специалисти.
Русия също отговаря на тези твърдения и настоява, че MH17 е свален с ракета, изстреляна от украински изтребител. В нарочна пресконференция руският генерален щаб подкрепя с доказателства тази теория, включително данни от авиодиспечери от Ростов на Дон. Буквално ден преди Бъдни вечер във вестник "Комсомолская правда" излиза интервю с украински военен, който твърди, че MH17 е свален от украински изтребител.
Не липсват и теории на конспирацията. Според станала популярна в интернет теория MH17 всъщност е изчезналият през пролетта друг самолет на малайзийските авиолинии.
8 години по-късно съд в Хага издаде сурови присъди на проруски сепаратисти за случая - след обширно разследване: Съд в Хага наказа с доживотен затвор двама руснаци и украинец за свалянето на полет MH17
Санкциите срещу Русия
Анексирането на Крим доведе до сериозни санкции срещу Русия. Те станаха факт на няколко отделни вълни и бяха наложени както от Европейския съюз, така и от САЩ, и други държави, сред които Канада и Норвегия.
По време на първата вълна санкции, която става факт през март, международните платежни системи Visa и MasterCard отказаха да обслужват три руски банки. Същевременно САЩ санкционира седем високопоставени представители на руското правителство и депутати като наказание за нахлуването на Русия и Крим. Авоарите на бившите управляващи в Украйна, които се намират на територията на ЕС, бяха замразени.
През април идва втората вълна. В края на месеца САЩ наложи санкции на седем руски официални представители и 17 компании, свързани с приближения кръг на президента Владимир Путин. Решението засяга и близкия до Путин президент на „Роснефт” Игор Сечин. Същевременно Европейската комисия наложи санкции на още 15 руснаци и украинци.
Историята не свърши дотук. Третият кръг санкции дойде през юли. В отговор на военните действия в Донецк САЩ спря търговията с две големи руски фирми – „Роснефт” и „Новатек”. След това ограниченията продължиха. В края на месеца президентът на САЩ Барак Обама коментира: „Ние официално спираме кредитирането на проекти, които окуражават американския износ за Русия и чрез които се финансират икономически проекти в Русия”.
Европейският съюз предприе още мерки. Под ударите на санкциите попаднаха всички големи руски банки, в това число - ВТБ и „Газпромбанк”. САЩ също спря да търгува с двете финансови институции. Наложени бяха ограничения, които засегнаха още и енергийната, и оръжейната индустрии.
Първите резултати се видяха още в началото на август. Тогава Германия реши да се откаже от голям проект за изграждане на военни съоръжения, договорен между компанията "Райнметал" и Русия и замразен от март.
Русия отгови с ембарго върху храните, които идват от Западна Европа. Еврокомисията обяви мерки в подкрепа на производителите на зеленчуци. Резултатите започнаха да се чувстват още в края на август. За това призна заместник-министърът на финансите на Руската федерация Сергей Сторчак. За проблеми признаха и от „Роснефт”, откъде обявяват съкращение на 1000 работни места.
Третият кръг от ограничения е най-сериозен. На 12 септември САЩ обяви, че санкционира най-голямата банка в Русия – „Сбербанк”, големият производител на оръжия „Ростек” и енергийните гиганти „Газпром”, „Газпром Нефт”, „Лукойл”, „Роснефт” и „Сургутнефтегаз”. Решено беше, че „Ростек” и „Сбербанк” ще имат ограничен достъп до пазарите за търговия на дълг на САЩ.
Европейският съюз пък реши, че в новия списък със санкционирани ще бъдат включени 24 физически лица, сред които сегашните лидери на ДНР, членове на правителството на Крим, както и руски ръководители и предприемачи. В края на годината Европейският съюз реши да наложи и ограничения върху инвестициите на полуостров Крим.
Вместо епилог
Президентът Петро Порошенко не скри желанието си Украйна да се присъедини към ЕС и НАТО. В тази връзка през декември е приет законопроект, който позволява на бившата съветска република да се присъедини някой ден към НАТО, така че западният алианс да я защитава от бъдещи руски заплахи.
На 23 декември Върховната рада прие документа, с който страната се отказва от извънблоковия си статут. Реакцията в Москва изобщо не е ласкава.
Русия, разбира се, не е впечатлена. В края на ноември министърът на външните работи Сергей Лавров отправи молба към Украйна тя да остане извън НАТО. Според него "статутът на необвързаност" е в интерес на страната. Отговорът на Киев не закъснява – от там заявяват, че сами ще решат дали да влязат в Алианса.
На 21 март Украйна подписа споразумението за ратифициране с Европейския съюз. То е ратифицирано от Европейския парламент на 16 септември. Не всички обаче са впечатлени от перспективата за влизане на бившата съветска република в Съюза - Украйна няма нито сили, нито възможности за интегриране в НАТО и ЕС. Това заяви чешкият премиер Бохуслав Соботка на страниците на вестник Pravo.
