Френско-швейцарският режисьор Жан-Люк Годар почина на 91 години, съобщи вестник „Либерасион“ по информация на неговото семейство и близки.
Още: Няма да има президентски избори в Украйна при 30-дневно примирие
Още: Какво са знаели тайните служби за произхода на коронавируса: Нови разкрития в Германия
„Жан-Люк Годар, режисьор с многолико творчество, въплъщение на противоречията на едно изкуство в постоянно търсене, почина днес, 13 септември, на 91-годишна възраст. Той оставя след себе си кариера, изпълнена с шедьоври и изключителни постижения, които го превръщат в легенда още приживе“, пише френското издание.
Годар е един от режисьорите, които стоят в основата на френската Нова вълна. Ранните му творби оказват голямо влияние върху развитието на световното кино. Филмовият дебют на Годар "До последен дъх" излиза през 1960 г. с участието на Жан-Пол Белмондо и Жан Себерг. Особеността на филма е, че сценарият е написан от Годар и Франсоа Трюфо преди началото на снимките, а диалозите са измислени от актьорите в процеса на работа.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година - второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, но през 1948 година се развеждат и той се връща в Париж.
Още: Рязал уши: Финландия осъди руския изверг "Русич" за военни престъпления в Украйна
Още: Украински дронове са поразили газови компресорни станции и склад за ракети в Русия (ВИДЕО)
Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Ядрените оръжия в Европа и САЩ: Кой и какво има, колко е опасно и кой е най-силният?
През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови творби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза.
През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.
В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004).
Още: Митата на Тръмп: Какво трябва да знаем ние в Европа и какви са заплахите?
