Коридорът Сувалки (известен още като Прохода Сувалки или Сувалският коридор) е една ивица от около 65 километра между Полша и Литва. В единия ѝ край се намира Беларус, а в другия - руският ексклав Калининград (някогашният Кьонигсберг в Източна Прусия).
Ако Русия извърши там военно нападение, това може да откъсне целия Балтийски регион. Откакто Русия нахлу в Украйна, в балтийските страни нарастват страховете, че после идва техният ред, пише германската обществена медия ARD.
„Падне ли Украйна, за всекиго е ясно, че ние сме следващите. Путин не спира. Той не може да спре", каза тези дни литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис в Брюксел. Ето защо Литва се готви за отбрана. През последната година и половина бяха изградени над 3300 бомбоубежища, включително в метрото и в мазетата на училища.
Още: Нинова иска премиерът да каже ще пращаме ли военни в Украйна
Военна подготовка също и за децата
Но това не е достатъчно. „Убежищата, с които разполагаме в момента, могат да поемат 900 000 души - приблизително една трета от населението на страната", казва вътрешната министърка Агне Билотайте. Противопожарните служби и Спешната помощ, които отговарят за убежищата, имат задължението и да ориентират хората къде да се крият, информира кореспондентката на ARD Юлия Вешенбах.
Но балтийците трябва не само да се крият – те се готвят и за самоотбрана. В училищата се провеждат курсове за оцеляване в условията на война, за оказване на първа помощ и за боравене с оръжие. Балтийските държави искат с общи усилия да изградят защитен вал по границите си с Русия и Беларус. Още догодина трябва да е готова отбранителната система от бункери и съоръжения.
Помощта за Украйна означава и самоотбрана
Още: ЕС преизпълни целта за намаляване потреблението на газ
Важен елемент от самоотбраната за балтийците е и помощта за Украйна. Латвия, например, досега е отделила един процент от своя БВП в помощ на Украйна, съобщи министър-председателката Евика Силина. „Към агресора ние имаме ясно послание: Да не си припарил насам, защото ние, заедно с партньорите ни от НАТО, ще се защитаваме още от първия сантиметър", каза тя пред парламента.
Балтийците искат занапред да се защитават по-ефикасно и срещу хибридни атаки. Наскоро стана известно например, че в Естония през миналата година тъкмо по руска поръчка бяха потрошени прозорците на автомобилите на вътрешния министър и на един журналист и бяха повредени няколко паметника.
„Тези неща се случват в сърцето на нашето общество. И ние говорим на глас за тях, за да могат и други държави да го забележат като подход. Русия много я бива да създава хаос и да разделя обществото ни", каза наскоро по германската телевизия естонската премиерка Кая Калас.
Тя е известна като човек с особено твърда позиция към Русия и с категорична подкрепа за Украйна. Москва дори вече обяви, че я издирва по наказателно обвинение. Но Калас казва, че няма да позволи на Путин да я уплаши. „Иска да ни насади страхове. Но ние няма да се страхуваме, защото така бихме му дали онова, към което се стреми", казва премиерката.
Още: Европейският парламент одобри отпускането на 50 милиарда евро за Украйна
"Страхуваме се. Ужасно се страхуваме"
Обаче за хората, които живеят по протежение на Коридора Сувалки такива добри намерения не са толкова лесно осъществими. Литовката Марите, която живее в едно позаспало населено място на име Любавас, каза пред екип на литовското радио: „Да, ние се страхуваме. Ужасно се страхуваме!"
Мнозина мислят като нея. „Та нали всичко това се случва съвсем наблизо и никой не знае през коя нощ точно те ще се стоварят върху нас и какво ще стане после", казва с ужас Марите.
Тя и много други хора в този район са принудени да живеят със страховете си. Защото войната в Украйна навлезе в третата си година, а краят ѝ не се вижда.
Още: "Ще има пряк сблъсък Русия-НАТО": Кремъл след думите на Макрон за войски в Украйна
Източник: Дойче веле
Руски войник ще получи 10 милиона рубли за първия унищожен танк Abrams (СНИМКА)
