Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова външните министри на Алианс да позволят на Украйна използването на западни оръжия за удари на руска територия, предаде БГНЕС.
"Украйна все още може да надделее, но само с продължителна, стабилна подкрепа от съюзниците от НАТО. Така че на срещата на върха на НАТО през юли ние планираме да поставим нашата подкрепа на по-здрава основа, включително с голяма роля на НАТО в координирането на помощта за сигурност и обучението, като както и многогодишен финансов ангажимент“, посочи той на срещата на външните министри от страните членки на Алианса.
Столтенберг каза още, че е „дошло времето“ за страните от военния алианс да преосмислят някои от ограниченията за употребата на оръжията, с които снабдяват Украйна в подкрепа на битката на страната срещу Русия, предаде "Ройтерс".
„Съюзниците доставят различна военна помощ на Украйна, а някои от тях са наложили ограничения за употребата на тези оръжия. Това са национални решения“, каза Столтенберг в речта си.
„Но с оглед на развитието на войната аз смятам, че е дошло времето за преосмисляне на някои от тези ограничения, за да позволим на украинците наистина да се защитават“, посочи Столтенберг.
❗️Stoltenberg: #Ukraine can still prevail
— NEXTA (@nexta_tv) May 30, 2024
"Ukraine can still prevail but only with continued, robust support from #NATO allies. So at the NATO summit in July we plan to put our support on a firmer footing, including with a great NATO role in coordinating security assistance and… pic.twitter.com/J7CToj2zlz
Двудневната среща на външните министри от НАТО в Прага е съсредоточена върху изработване на пакет от мерки в подкрепа на Украйна на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли.
Дебатът по искането на Киев
Разразилият се дебат дали Киев трябва да използва оръжия, изпратени от западните партньори, за нанасяне на удари по територията на Русия, рискува да засенчи разговорите.
Украйна настоява пред своите поддръжници, начело със Съединените щати, да ѝ позволят да използва оръжията с по-дълъг обсег на действие, които те доставят, за да поразява стратегически цели. Още: 100 млрд. евро от НАТО за Украйна: Чака се развитие по-скоро
Някои държави, сред които Великобритания и Нидерландия, позволяват на Киев да използва техните оръжия за нанасяне на удари по военни цели в Русия.
Министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде също обяви подкрепата си днес, като заяви пред телевизия NRK, че Киев не трябва да се бори „с една ръка вързана зад гърба си“. Още:
Но САЩ и Германия отдавна се противопоставят на искането на Украйна, тъй като се опасяват, че това може да ги приближи до пряк конфликт с Москва.
Новата крачка
„През последните седмици и месеци повечето от тежките боеве се водеха по границата между Русия и Украйна“, каза Столтенберг преди откриващата вечеря с министрите.
„Затова смятам, че е дошло време да преразгледаме някои от тези ограничения, за да дадем възможност на украинците наистина да се защитават“, подчерта той. Още: Столтенберг каза в София дали НАТО влиза в Украйна (ВИДЕО)
На 28 май френският президент Еманюел Макрон изглежда измести циферблата напред, като заяви, че Украйна трябва да може да „неутрализира“ бази в Русия, използвани за нанасяне на удари.
Германският канцлер Олаф Шолц обаче беше по-сдържан, казвайки, че Украйна трябва да действа в рамките на закона - а Берлин не е доставял оръжия, които така или иначе биха могли да ударят Русия.
От другата страна на Атлантическия океан Белият дом заяви, че все още се противопоставя украински удари срещу обекти в Русия, въпреки че държавният секретар Антъни Блинкен намекна за възможна промяна в тази стратегия.
Говори Москва
Руският президент Владимир Путин предупреди, че ще има „сериозни последици“, ако западните страни дадат одобрение на Украйна. Още: Песков: НАТО е в пряка конфронтация с Русия
„Държавите членки на НАТО, САЩ и столиците в Европа през последните дни и седмици навлизат в нов кръг на ескалация на напрежението“, посочи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
Онези, които настояват за премахване на червените линии за Украйна, се надяват САЩ и други съюзници да променят курса.
„Разбирам опасенията, че има оръжейни системи, които могат да се използват доста далеч, но имам чувството, че постигаме напредък по този въпрос“, заяви чешкият външен министър Ян Липавски.
Далечна перспектива
Докато съюзниците от НАТО обсъждат сполната тема, министрите в Прага се опитват да предложат пакет от мерки за подкрепа, който да удовлетвори Украйна, тъй като евентуалното ѝ членство в алианса остава далечна перспектива.
Държавите от НАТО, начело със САЩ и Германия, твърдо заявиха, че Киев не бива да очаква конкретен напредък по отношение на присъединяването към Алианса на срещата във Вашингтон.
Вместо това Столтенберг иска да накара членовете на алианса да поемат ясни, дългогодишни ангажименти за размера на помощта, която ще предоставят на Украйна в бъдеще. Още: НАТО е солидарна с Естония след инцидента на границата с Русия
Миналия месец той предложи обща целева сума от 100 млрд. евро за пет години, но тя не беше приета от съюзниците.
Дипломатите твърдят, че дебатите продължават. Съюзниците се опитват да уточнят какво ще покриват евентуалните ангажименти и как те биха могли да бъдат структурирани.
Кой ще координира - Алиансът или САЩ
Една област, в която НАТО изглежда по-близо до споразумение, е планът Алиансът да поеме от САЩ координацията на доставките на оръжие за Украйна.
Досега Вашингтон отговаряше за това, тъй като НАТО се въздържаше от участие в доставките на оръжие поради опасения, че това ще подтикне Русия към ескалация.
Поддръжниците на подобно решение казват, че поемането на цялостна отговорност от Алианса би предпазило бъдещите доставки от евентуално завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ. Още: НАТО без САЩ: Възможно ли е?
Други обаче се опасяват, че тази структура може да увеличи бюрократичните пречки.
"Планираме да поставим подкрепата си на по-стабилна основа, включително с по-голяма роля на НАТО в координирането на помощта за сигурност и обучението, както и с многогодишен финансов ангажимент", каза по темата Столтенберг.
