Виктор Ерофеев е един от най-известните руски писатели, литературовед, телевизионен водещ, автор на множество книги, кавалер на френския Орден на почетния легион. Ето какво написа той по повод войната в Украйна, в превод на Дойче веле.
Преди 100 години Русия прокужда най-добрите си учени, философи, издатели и публицисти. Германският параход "Oberbürgermeister Haken" заминава от Петроград към Германия с уникален философски товар - сред пътниците са философите Николай Бердяев и Сергей Булгаков, страстно антисъветски настроеният Иван Илин, харесван много от Владимир Путин заради неговия национализъм, философът Сергей Франк.
В годините на перестройката този престъпен акт на болшевиките бива наречен "философският параход". А той не е само един - през есента на 1922 година депортират руските мислители с различни влакове и параходи през Балтийско и Черно море. С влак към балтийските страни изпращат например социолога Питирим Сорокин, който става научна звезда в Америка и е преподавател на Джон Кенеди в университета.
"Да изчистим Русия трайно"
Обект на унищожение е обаче не само руската мисъл - зад граница през Черно море са откарани привържениците на независима Украйна. В Прага ги посрещат изключително любезно, което вбесява болшевиките, във връзка с което останалите украински сепаратисти вече са изпратени директно в Сибир. Резултатът: Русия обеднява откъм умове и никога повече не достига умственото си разнообразие от дореволюционната епоха.
Впрочем - болшевиките представят отпращането като акт на неприсъщия на пролетарската диктатура хуманизъм. Троцки пише: "Отпратихме тези хора поради това, че нямаше повод да бъдат разстреляни, а нямаше как да бъдат търпяни". Всъщност Ленин няма нищо против учените да бъдат изпратени в отдалечените райони на страната или дори да бъдат разстреляни, но решават все пак да ги изпратят в емиграция. В писмо до Сталин от лятото на 1922 година Ленин споделя своите съображения: "...трябва няколкостотин такива господа безмилостно да бъдат изпратени зад граница. Да изчистим Русия трайно".
Все пак в последните десетилетия Русия успява отново да се зареди с умове - на правозащитници, дисиденти, протестни писатели като Солженицин и велики учени като Сахаров.
И ето, че явно пак дойде моментът Русия да бъде прочистена от умове.
Този път това съвпадна и с войната. В края на февруари 2022 година путинова Русия, без да мисли за последствията, прогони много хора със съвременно отношение към живота, работата и творчеството. Де факто тя се кастрира. И това е безвъзвратно. Но бе само началото. През септември след обявяването на хаотичната мобилизация всички, и най-вече мъжете, които биха могли да бъдат призовани, хукнаха накъдето им видят очите - само и само да е извън Русия.
Русия или ще се разпадне, или...
Руската държавна власт е последователна в намеренията си да прокуди умовете от страната - тази форма на нейното безумие е причина за хроничното ѝ изоставане от европейската цивилизация. Това е нейно истинско историческо клеймо: да унищожаваш умовете, подчинявайки се на собствения си идиотизъм. Но разрушението на страната има предели. През 21-и век унищожаването на свободния ум заплашва страната с разпад. В емиграция Бердяев се прославя с книгата си "Новото Средновековие", в която описва "чудесата" на съветската власт. Сега пак ни изпращат в "Ново Средновековие", но това ще бъде последното средновековие за страната. След "философския параход", ГУЛАГ, застоя от времето на Брежнев, сега направо излизаме на финалната права. Страната или ще се разпадне, или ще се обърне към свободния ум, ще върне бежанците, ще признае вината си. Другояче не става.
