След като ракета падна в полското село Пшеводов (Пшеводув) и доведе до смъртта на двама души във вторник, целият свят е отправил поглед към НАТО. Засега Алиансът отказва категорично да обвини Русия за случилото се, като генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че жертвите са загинали при "трагичен инцидент".
Още: Руснаците атакуват на скутери позиции на "Азов" (ВИДЕО)
Към момента е установено от властите в Полша, че ракетата, ударила складовете за сушене на зърно, е „руско производство“. Това не изключва украинската ПВО-система C-300. Американски официални източници заявиха пред „Асошиейтед прес“ по-рано днес, че ракетата е изстреляна от Украйна в защита срещу руска ракета. Припомняме, че вчера руснаците нанесоха над 90 ракетни удара по различни градове в Украйна, като украинската ПВО е свалила 73 от тях.
За украинска ракета 5В55 от комплекс C-300 говорят и в руското информационно пространство - специално канали в "Телеграм". Популярният руски телеграм канал "Рибар" е един от източниците на такава информация, но изрично заключва, че украинската ракета е изстреляна в защита срещу руското ракетно нападение от вчера.
Днес по обяд излезе информация, че президентът на САЩ Джо Байдън е казал пред Г-7 и НАТО, че ударът в Полша е бил причинен от украинската система за противовъздушна отбрана (ПВО). Това твърди агенция „Ройтерс“, позовавайки се на неназован източник от Алианса.
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
По-рано в сряда Байдън обяви, че е „малко вероятно“ падналата ракета в граничното на Украйна полско село да е изстреляна от Русия. Москва отрече да е изстрелвала целенасочено ракети по полска територия. В момента НАТО провежда спешна среща след инцидента, който е станал вчера следобед.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Полските ПВО-системи и определени части от армията – както от сухпътните, така и от военноморските сили, са във висок режим на готовност, обяви министърът на отбраната Мариуш Балжчак, цитиран от местното радио ZET. Премиерът Матеуш Моравецки се срещна с президента на страната Анджей Дуда - час преди провеждането на Консултативния съвет за национална сигурност във Варшава.
Междувременно полската полиция публикува снимка от мястото на удара, където е имало складове за сушене на зърно. Сега се вижда голям кратер:
W #Przewodów, gdzie doszło do wybuchu policjanci od początku zdarzenia zabezpieczają teren. Policyjni eksperci m. in. z @CBSPolicji, #CLKP, Biura Kryminalnego @PolskaPolicja wspólnie z innymi służbami szczegółowo wyjaśniają okoliczności zdarzenia i zabezpieczają dowody. pic.twitter.com/ohBP0rT4u7
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
— Polska Policja 🇵🇱 (@PolskaPolicja) November 16, 2022
Русия обяви, че замесването на Москва е "целенасочена провокация", а зам.-ръководителят на Съвета за сигурност и бивш президент Дмитрий Медведев пак предупреди за риск от "световна война".
Позицията на България е, че веднага ще се свика Съвета по сигурността към Министерски съвет, но след като партньорите от НАТО и ЕС излязат с позиция, заяви служебният премиер Гълъб Донев.
Китай призова за "спокойствие", Белгия - за "сдържаност", а германският канцлер Олаф Шолц каза "да не се правят прибързани заключения". Позицията на нидерландския премиер Марк Рюте и на финландския външен министър Пека Хаависто е, че каквото и да се е случило, то нямаше да бъде факт, ако не бяха руските ракети по Украйна вчера.
Украинският президент Володимир Зеленски се обърна към членовете на Г-20 на срещата им в Бали, Индонезия, заявявайки, че сред тях има терористична държава - Русия.
Г-20 осъди войната на Русия в Украйна, но не се включиха всички държави. Всички обаче се обединиха около едно - да не се използва ядрено оръжие, нито да се отправят заплахи с него.
Членките на НАТО трябва да решат дали да активират Член 4 от Договора за НАТО, както се говори от снощи. Той като цяло е считан за отправна точка за мащабни операции на НАТО и е предвиден за спешни ситуации. Той официално призовава за консултации по военни въпроси, когато "териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от страните е застрашена". Идеята е да има обсъждане при спешна ситуация и да се вземе общо решение как да се действа.
Засега се отхвърля версията, че Алиансът ще прибегне до Член 5 от Вашингтонския договор, който е основополагащ и гласи: "Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на ООН, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област“.
ОЩЕ: Какво гласи член 5 от Договора на НАТО и кога може да бъде активиран?
