Повече от 700 бижута, които са били собственост на австрийската милиардерка Хайди Хортен, се продават на търг в Женева, както и онлайн от аукционната къща “Кристис”. Брошките, пръстените, перлените огърлици и гривните са дело на водещи бижутери от фирми като Булгари, Картие и Тифани.
Хайди Хортен беше известна с любовта си към лукса и изкуството. Освен бижута, тя колекционираше и съвременно изкуство. Голяма част от него е изложено днес в собствения ѝ музей - Heidi Horten Collection във Виена. Тя беше наследила богатството си от своя първи съпруг Хелмут Хортен.
Тъмното минало на империята на Хортен
Историята на Хелмут Хортен обаче хвърля тъмна сянка върху сегашния търг. Защото самият той се е облагодетелствал от т.нар. процес на “ариизация” по времето на националсоциализма. “Ариизация” (на немски Arisierung) е било понятието, с което в Германия са обозначавали отнемането на еврейските имущества. Държавата е поемала контрола над тяхната собственост и техните фирми или те са попадали в ръцете на хора, които нямат еврейски корени. Известно е, че Хелмут Хортен е поел магазини, които са били отчуждени от евреи, и по този начин се е сдобил с богатството си.
През 1936 година, когато е едва 27-годишен, Хортен поема управлението над търговската верига “Братя Алсберг” в германския град Дуисбург. Тя е основана през 1893 година от еврейския предприемач Теодор Лаутер. На 10 май 1936 година магазините отварят врати под името “Хортен”, а на рекламните материали пише, че вече са “арийска собственост”. Всички евреи, които работят там, са освободени. След това Хортен започва да придобива и други търговски обекти, които са били собственост на евреи.
В доклад по темата от 2021 година, поръчан от Хайди Хортен, се казва, че Хелмут “целенасочено е търсел еврейски фирми”, но е подхождал към тях “относително справедливо”. Еврейската потомка Щефани Щефан обаче има различно мнение. Нейният баща е бил в управителния съвет на модната компания “Братя Герцон”. Според Щефан, Хортен е заплашвал еврейските собственици на фирмата със затвор и изпращане в концентрационен лагер. Освен това евреите били принудени чрез репресии да се отказват от собствеността си и Хортен се е възползвал от това.
След войната Хортен продължава да трупа богатства
Хортен е наемал за работници хора, полагащи принудителен труд, като по този начин е увеличавал печалбата си. Бил е член на на НСДАП от 1937 г. до 1944 година, когато е изключен, защото влязъл в конфликт с партийни функционери. След края на войната Хортен е задържан от Съюзниците и прекарва година и половина зад решетките. През 1948 година е освободен, а още в края на същата година отваря нов търговски център в Дуисбург. Бизнесът му не спира да расте. През следващите години изплаща частични обезщетения на еврейските семейства, чиито магазини е овладял по време на нацисткото управление, но избягва да говори за дейността си от 1933 до 1945 г.
Така 20 години след края на войната Хелмут Хортен продължава да живее в лукс. Тогава се запознава и с австрийката Хайди, която е с 32 години по-млада от него. Двамата се женят през 1966 година, а когато Хортен умира, Хайди наследява имущество за милиарди.
Еврейски организации остро осъдиха търга
Самата Хайди Хортен е била едва четиригодишна, когато Втората световна война приключва, но нейното богатство е натрупано по време на националсоциализма с цената на потисничеството и преследването на евреите. А сега бижутата ѝ се продават на търг за милиони.
Затова няколко еврейски организации, сред които Съветът на еврейските организации във Франция и Американския еврейски комитет (АЕК), разкритикуваха остро търга. АЕК написа в своя позиция, че не е достатъчно приходите от продажбата да бъдат предоставени за благотворителни цели или, както планираха организаторите от британската аукционна къща “Кристис”, да се направи дарение в памет на жертвите от Холокоста.
“Вместо това търгът трябва да бъде спрян, докато не се положат сериозни усилия да се определи каква част от тези активи принадлежат на жертви на нацизма. След като това бъде установено, трябва да бъдат подкрепени нуждаещите се оцелели от Холокоста, които все още са живи, както и програмите, които запознават с техните истории”, смятат от АЕК.
Източник: Дойче веле
