Европейското противодействие на инициативата на Китай „Един пояс, един път“ е безнадеждно закъсняло, според мнозина анализатори, но все пак е на път да се случи. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в сряда общоевропейски план за противодействие, в който се предвижда да бъдат вложени 300 млрд.евро. Това ще бъдат публични и частни средства, с които до 2027 г. се очаква да бъдат финансирани инфраструктурни проекти извън ЕС. Инициативата ще включва изграждане на инфраструктура от следващо поколение като 5G мрежи, оптични кабели и зелени енергийни централи в развиващите се страни, както и транспортни съоръжения – летища и магистрали. По този начин ЕС се опитва отчаяно да се противопостави на влиянието на Китай и неговата глобална стратегия за развитие.
Амбициозният „Един пояс, един път“ на китайския лидер Си Дзинпин бе започнат още през 2013 г., когато азиатската държава ударно започна да инвестира в огромна като мащаби критична инфраструктура по света. Програмата е опорна точка във външната политика на Китай, чрез която се прокарват нови глобални търговски маршрути, свързващи страната с останалия свят. Чрез пристанища и железопътни линии в Азия, Централна и Източна Европа, Африка и Латинска Америка, Китай значително изпревари други играчи и предизвика основателни тревоги. Инициативата „Един пояс, един път” включи огромен брой партньори – над 150 държави и международни организации.
Сумата от 300 млрд. евро, обявена от Урсула фон дер Лайен, е много малка в сравнение с това, което инвестира Китай, според Politico. Планът на фон дер Лайен включва инвестиции на стойност 135 милиарда евро в рамките на съществуващ фонд за устойчиво развитие, както и до 18 милиарда евро безвъзмездни средства по други програми за външна помощ на ЕС. Председателят на Европейската комисия също така обяви и 145 милиарда евро „планирани обеми на инвестиции“ от други европейски институции за финансиране на развитие. Въпросът е дали политиците в ЕС ще успеят да убедят частния бизнес да се присъедини с инвестиции. В Китай ситуацията е съвсем различна, той като в „Един пояс, един път“ се прилага централизираният държавен модел и държавните търговски банки подпомагат бизнес компаниите в рисковите начинания.
Но предимствата на ЕС евентуално биха могли да бъдат по-високите екологични стандарти и прозрачността в сделките. Както е известно, китайската инициатива често е свързвана с корупционни практики, използване на вратички в законите, нарушения на трудовите права и екологични проблеми. Китай обикновено отпуска средства за своите проекти под формата на държавни банкови заеми. Те не се посочват в официалните сметки на държавния дълг, тъй като централните държавни институции не се указват в много от сделките заради клаузите за поверителност. По този начин правителствата и обществеността често остават незапознати с договореностите при затворени врати и е много трудно да бъде осъществен контрол. Има много опасения, че Пекин е създал по тази схема сериозна зависимост заради финансовите дългове в различни държави. Един от примерите е Черна гора, където по проект за магистрала за 1 милиард долара се оказа, че балканската държава не е в състояние да изплати дълга си към Експортно-Импортната банка на Китай.
В този смисъл, за да се пресекат тези тежки корупционни схеми, новата стратегия на ЕС, наречена „Global Gateway”, може да се окаже и успешна. Но някои висши служители в европейските институции и в страните членки се опасяват, че планът не звучи никак конкретно поне на този етап. В действителност в него засега липсва списък с проекти, които да бъдат започнати незабавно, отбелязва Politico, позовавайки се на свои източници. „Това не е нищо повече от едно писмо с намерения, едно политическо изявление“, коментира служител на ЕС. Според него е необходимо да се направи много повече, за да бъдат приложени на практика всички тези добри намерения.
Ще бъде ли наистина в състояние ЕС да упражни някакво влияние и да даде адекватен отговор на китайската експанзия с нейните над 13 000 проекти в цял свят, е въпрос, чийто отговор засега остава неясен.
