Докато разделенията в ЕС относно приемането на нови членове се задълбочават, Европейската комисия се опитва да потуши напрежението с нов план, който да даде зелена светлина на Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство.
Проектодокументът, който е резултат от усилията на Франция да предотврати присъединяването на държавите от Западните Балкани към ЕС, дава възможност за нови противоречия свързани с бъдещето на блока. Комисията е готова да приеме "решителни призиви" от столиците на ЕС в опит да убеди държавите-членки да приемат разширяването.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания като приоритет за мандата ѝ, а нейните предшественици Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск определиха блокирането на преговорите от страна на Еманюел Макрон като "сериозна грешка", пише британският Daily Express.
Проектодокументът, който трябва да бъде публикуван тази седмица, съдържа списък на изискванията на блока към кандидатите за членство от Западните Балкани.
Най-важните от тях са спазването на върховенството на закона и успешна борба с корупцията. Преговорите ще започват и ще завършват с тези теми. От напредъка в двете области зависи успешното или неуспешното присъединяване на кандидатите за еврочленство.
Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей призова за решителни и трайни реформи, с които кандидатите за еврочленство да решат проблемите си. Според Брюксел страните от Западните Балкани трябва да работят за по-силни институции, независимо правосъдие и свободни медии, защита на правата на човека и на малцинствата.
Новите правила включват и последствията, ако двете страни не успеят да изпълнят критериите, определени от лидерите на ЕС като част от преговорите за членство. Бъдещите разговори могат да бъдат спрени или прекратени като наказание за неспазване на очакванията на ЕС.
Предприсъединителното финансиране също може да бъде спряно, ако кандидатките се представят по-зле от очакваното. Напредъкът им ще бъде оценяван от експерти от държавите членки.
За да не се обезкуражат съвсем Тирана и Скопие, те могат да получат допълнителни стимули при добро представяне – допълнителни средства и по-тясна интеграция с политиката, пазарите и програмите на ЕС в различни области.
Новите по-строги правила обаче няма да се прилагат за Сърбия и Черна гора, които вече са започнали преговори. Върховенството на закона и борбата с корупция ще са водещи при преговорите с двете страни, единствено ако самите те пожелаят.
По думите на Вархей новият процес на разширяване ще бъде по-динамичен и по-политически, вместо бюрократичен и технически. Така ЕС ще гарантира, че приемат подготвени за еврочленството държави. Френските власти също настояват за по-проста и прозрачна процедура по присъединяване на нови членове.
Франция е доволна, но ще следи изкъсо Скопие и Тирана
Франция е доволна от новите правила, тъй като отговарят на направените от нея неофициални предложения. Ако правилата бъдат приети в този вид, Париж ще се съгласи да преговаря със Скопие и Тирана, потвърди френският министър по европейските въпроси Амели дьо Моншален, цитирана от AFP.
Френските власти стриктно ще следят как се прилагат поисканите реформи, за да кажат своето "да" за стартиране на преговорите. В края на месеца ще бъде представен нов доклад за състоянието на реформите в двете балкански страни.
Франция ядоса мнозина през октомври, като саботира започването на преговорите с Македония и Албания, възползвайки се от подкрепата на Холандия и Дания. Париж смята, че Скопие и Тирана не се борят достатъчно активно с корупцията и за укрепване на върховенството на закона.
Правителството на Зоран Заев сега е изправено пред силно противопоставяне на евроскептиците на парламентарните избори през април. Противниците на евроинтеграцията твърдят, че ЕС е предал страната, след като тя е отговорила на исканията на блока, включително променяйки името си, за да реши дългогодишния спор с Гърция.
Въпреки проблемите, Заев и партията му са твърдо решени да спечелят изборите и да изпълнят обещанието си за започване на преговори за еврочленство.
Според македонския външен министър Никола Димитров решението дали преговорите да стартират е по същество отговор на въпроса какво иска да направи Европа с Балканите. Ако желае демократичен и мирен регион, трябва да приеме страните, щом те изпълнят нужните трудни реформи и разрешат дългогодишните си спорове.
Димитров предупреди лидерите на блока да се фокусират върху проевропейската воля в тези държави, която обаче не трябва да се приема за даденост.
