Украйна е ключов играч на международния пазар за зърно, защото условията в страната са оптимални за отглеждането му. Но сега спешно трябва да се сее. Началото на пролетта е времето на "Распутица": плодородната земя е залята с вода, зърната получават достатъчно влага и минерали, за да покълнат и да растат. По-късно почвата изсъхва и се втвърдява, растенията трябва да са поникнали, за да не изсъхнат.
Заради разкаляната земя "Распутица" се оказва истинско бедствие за няколко армии - за французите при Наполеон, за германците по време на Втората световна война и дори сега за руснаците и танковете им, въпреки че те би трябвало да са наясно с явлението. Но за житото "Распутица" е благословия. И ако земята се втвърди, без зърната да са засяти, съществува риск от световен глад.
Дефицитът изглежда неизбежен
В последните 50 години Германия и много други държави успяха да удвоят добива на пшеница. Благодарение на това Федералната република дори се превърна в износител на зърно. Но сега е необходим рязък завой, за да се гарантира достатъчно производство. На украинските фермери няма как да им се поръча да засеят повече, защото те или са на фронта, или се страхуват, че могат да бъдат застреляни, докато са по нивите.
На световния пазар цените на пшеницата вече се покачват. Тези, които могат през настоящата година да предложат зърно в изобилие, ще се радват на огромни печалби. За щастие в Аржентина и Австралия през последните седмици имаше обилни реколти. Но проблемът е другаде. Специалните климатични условия, които позволяват на пшеницата да расте във влажното време, и следващият сух период, в който зърното узрява, не съществуват навсякъде по света. В гъсто населените тропически страни зърното може да расте, но не и да изсъхне и да узрее заради ежедневните дъждове - поне не в количествата, необходими за изхранване на света.
Какво ще се случи? Много ниви в Украйна и Русия ще останат незасяти. Цените на пшеницата на световния пазар ще се покачат. За богатите държави и за заможните хора надали ще е особен проблем да платят 2-3 пъти повече. Но бедните и гладуващите вече няма да могат да си позволят хляба на трапезата. Всяка стотинка, с която цената на пшеницата се покачва, прави за мнозина невъзможно снабдяването с основни продукти. И точно тези хора не могат да отглеждат повече култури, защото живеят или във винаги влажните тропици, или в сухите райони на света.
"Това е нова криза, която се добавя към предишните"
В Кения например голяма част от зърното се внася от Украйна и Русия. Хората там гледат с тревога към случващото се в Европа. "Интересуваме се от войната, защото трябва да знаем какво става. Някои от продуктите, които използваме, идват от тези две държави", казва Самюел Мосе, който държи малка закусвалня в беден квартал на столицата Найроби. Снабдяването обаче става все по-трудно и бизнесът на Мосе е заплашен от фалит.
Кризата засяга най-тежко бедните. Те вече дават над петдесет процента от доходите си за храна, а цените растат. В същото време Източна Африка беше засегната и от продължителна суша. Според Световната програма по прехраната 13 милиона души разчитат на хранителни помощи. Войната само може да влоши ситуацията. "Това е нова криза, която се добавя към предишните", казва говорителят на организацията Мартин Ренч. Гладът и несигурността могат да разпалят нови конфликти, предупреждава той.
Липсата на зърно може да е пагубна
Страните от умерените зони, разположени предимно в Европа, Западна Азия и в източната част на Северна Америка, имат оптимални условия за отглеждането на зърно. И те трябва да поемат отговорността да осигурят необходимото на хората в страните с по-неблагоприятен климат.
Ако не се създаде механизъм за компенсация, развитието може да е драматично. Защото в резултат от катастрофалната война в Украйна съществува риск не само от недостиг на суровини като нефт и природен газ, но и от глад, който да засегне милиарди по земното кълбо. Едно е ясно: с недостига на нефт и природен газ човечеството все някак би могло да се справи, но липсата на достатъчно зърно може да е пагубна.
Източник: Дойче веле
