"Когато британците идват с хиляди на нашето Черно море, на нашите курорти и се държат като пещерни хора, пият и се бият, ние не казваме нищо...Ние ще се държим много по-добре, когато заминем за Великобритания. Ние не отиваме да се забавляваме, а за да работим, за да имаме приличен живот", казва пред авторитетното британско издание "Икономист" Петър Добрев, който е работил в различни черноморски курорти като портиер в последните 12 години.
Добрев планира да напусне България до лятото и да замине за Великобритания или друга държава от ЕС. Той казва, че работодателите в родината му експлоатират хората и им плащат по-малко, отколкото заслужават. Българинът се надява на прилична заплата някъде във Великобритания, Германия, Холандия или шестте други държави-членки на ЕС, които отвориха напълно трудовите си пазари за работници от България и Румъния с отпадането на преходния контрол на 1 януари. Той не е сигурен къде ще отиде, може би в Лондон, защото градът "има много добри хотели и те винаги се нуждаят от хора". И е решен да работи усилено, за да изкарва прехраната за себе си и семейството, което иска да създаде.
31-годишният българин е въплъщение на типичния емигрант от Румъния и България – той е млад, иска да работи и е недоволен от бавния темп на реформите и развитието в родината си. Но е малко вероятно да получи топлия прием, на който се надява. Обществото, политиците и медиите във Великобритания, Германия, Холандия и в по-малка степен във Франция и Австрия месеци преди отпадането на преходния контрол се терзаеха относно броя на българите и румънците, които ще пристигнат, дали те ще вземат нискоквалифицираните работни места, как достъпът им до социалните помощи може да бъде ограничен и дали просещите и спящите на открито хора ще се увеличат, особено в големите или индустриализирани градове като Лондон, Ротердам, Берлин, Дуизбург и Дортмунд.
Изправена ли е Европа пред нова голяма миграционна вълна от Изток на Запад? Йон Джинга, посланик на Румъния във Великобритания, не смята така. Последната такава вълна (поляците, пристигащи във Великобритания след присъединяването на страните им към ЕС през 2004 г.) се случи, когато само три големи страни (Великобритания, Ирландия и Швеция) бяха отворили трудовите си пазари и британската икономика процъфтяваше. Освен това общото население на Румъния и България е едва три четвърти от 39-милионното население на Полша. И Румъния не се развива зле – икономическият растеж се увеличи, достигайки 4,1% в последното тримесечие, а заплатите бързо се повишават. Безработицата е под 5%, и само 2% в столицата Букурещ.
От 7-милионното трудоспособно население на Румъния около 1,1 милиона души имат сигурна работа в държавния сектор, от която едва ли биха се отказали. Около 3 милиона души вече напуснаха страната си след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 г. - около 1 милион души заминаха за Италия, а един милион за Испания, половин милион за Франция, до 400 000 за Германия и 120 000 за Великобритания. Те работеха като самонаети лица (40% от работниците, които построиха Олимпийския стадион в Лондон, бяха самонаети румънци) или сезонни и нискоквалифицирани работници. Някои бяха експлоатирани, тъй като нямаха същата правна защита като местните жители, други не плащаха данъци. Сега, когато те могат да бъдат законно наемани на работа, злоупотреба е малко вероятна.
Нито едно от правителствата на богатите държави-членки на ЕС не желае да прави твърди прогнози за броя на българите и румънците, които ще емигрират, притесняват се, че може да сгрешат. Германският институт IAB прогнозира, че 100 000 - 180 000 ще заминат за Германия тази година. "Това не може да се нарече миграция заради бедност", казва представителят на института Хърбърт Брюкер. Само 7,4% от румънците и българите в Германия са безработни, малко под средната безработица от 7,7% за страната и значително по-малко от средната безработица от 14,7% сред имигрантите като цяло. До 65% работят и плащат данъци. Макар делът на българите и румънците, които получават социални помощи, е 10% и е малко повече от средните 7,5% сред местните жители, те имат нетен принос в пенсионната система. Благодарение главно на благоприятната демография, средният имигрант внася около 2000 евро (2760 долара) годишно в социалната държава, а се смята, че приносът на румънците и българите е дори по-висок, казва Брюкер.
Германците наистина имат някои основания за безпокойство. Над една трета от румънците и българите, работещи в Германия, се нискоквалифицирани спрямо 11% сред населението като цяло, така че те изтласкват германците от нискоквалифицираните работни места. Друго основателно безпокойство е, че хората, които нито работят, нито получават социални помощи, много от които роми, се установяват в Дуисбург, Дортмунд, Берлин и още няколко големи града. Това създава напрежение, тъй като те преживяват главно от сивата икономика, просене и дребни престъпления и живеят в мизерни условия в покрайнините на градовете. IAB предлага компенсаторни плащания от федералното правителство в подкрепа на най-засегнатите общини.
Политиците се събудиха много късно за безпокойството на обществото. Британският премиер излезе в края на ноември с предложения за ограничаване на достъпа до социални помощи за новите имигранти. Споразумението за съставяне на коалиционно правителство в Германия в края на ноември съдържаше мерки за намаляване на миграцията, продиктувана от бедност. "Германия е най-големият съюзник на Великобритания в дебата за миграцията в ЕС", заяви Матс Персон от института Опън Юръп. Ханс-Петер Фридрих, вътрешен министър в предишното германско правителство, дори предлага разговори извън рамката на ЕС с Великобритания, Австрия, Дания и Холандия за намаляване на социалния туризъм, защото бил много недоволен от настояването на Комисията, че директивата на съюза за свободно движение не може да се променя.
"Много е трудно просто да дойдете тук и да получавате помощи", заяви Джоната Портес от Националния институт за икономически и социални изследвания във Великобритания. Ограниченията на помощите са в сила от 2004 г. и новопредложените главно засилват вече съществуващите на хартия. Великобритания обаче е единствената богата държава членка на ЕС, която има универсалистка социална система – всички останали се основават повече на приноса. Поради това тя има най-силните основания за преразглеждане на достъпа до социалните помощи.
Ще свърши ли работа затягането на правилата за социални помощи? За първи път граждани на ЕС смесват антиевропейските с антиимигрантските чувства. Съчетано с нарастващо недоверие към политиците и дебата за социалната държава, това създава "идеална буря", казва Персън. Най-добрата надежда на Европа е, че до края на 2014 г. няма да има големи промени. Управляем брой румънци и българи ще имигрират на запад и повечето от тях ще бъдат млади и трудоспособни. Отделни престъпления, измами със социални помощи и проблеми със спящи на открито хора без съмнение понякога ще се появяват на първите страници на вестниците. Но като цяло пристигащите румънци и българи ще работят точно толкова добре (или точно толкова зле в зависимост от гледната точка), колкото другите имигранти от изток, пристигнали при предишното отваряне на границите за новите държави членки на ЕС.
