Изминаха 400 дни от началото на войната и днес си позволих да помечтая. А за това ме подтикна съобщението, че Путин може да посети Турция на 27 април, за да участва в церемонията по товаренето на ядрено гориво в атомната електроцентрала Аккую. Това пише руският политик и блогър Алфред Кох, бивш зам.-председател на Съвета на министрите и член на Съвета на Руската федерация, в "Обозревател".
За предстоящето посещение на издирвания от Международния съд в Хага Путин обяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган в интервю за телевизионния канал A Haber, припомня Кох. И добавя, че да се реши Путин наистина да пристигне в Турция е много малко вероятно. И все пак какво ще стане, ако Ердоган се окаже прав и Путин наистина го направи, задава си въпроса той.
"Разбирам, че Турция не е подписала Римския статут на Международния наказателен съд и следователно няма риск Путин да бъде арестуван от турските власти.
Но! Турция не смяташе да убива и руския посланик там Андрей Карлов. Но на 19 декември 2016 г. в Анкара 22-годишният турски полицай Мевлют Мерт Алтинташ се приближи до него, докато Карлов бе на сцената, и с викове „Това е за Алепо!“, „Не забравяйте Сирия“ и „Ние умираме там, а ти ще умреш тук!“ изстреля девет куршума в него. Карлов почина на път за болницата", припомня Алфред Кох.
"Турция е сложна страна. Там, освен такива полицаи, има и кюрдски бойци, и арабски бежанци - тайни последователи на ИДИЛ, има и такива, които са воювали срещу руснаците в Сирия... Никога не се знае, не може да се проследи всеки... Хората в Близкия изток са с гореща кръв, жертвоготовни. Колко от тях са атентатори самоубийци не може да се пресметне."
"Така че заминавай, скъпи ни Владимир Владимирович, в Турция, към своята съдба. Както се казва, две смърти няма, но едната е неизбежна", пише нататък руският политик.
"Сигурен съм, че Ердоган прекрасно осъзнава отговорността, която носи, ако Путин все пак реши да го посети. И че със съгласието на турските тайни служби охраната му може да пропусне някой внимателно подбран млад фанатик, който веднага след „злощастния инцидент” ще бъде застрелян от героичните турски полицаи. Както по-късно биха написали вестниците: „в последвалата престрелка ...“, продължава Кох.
"А благодарността на цялото човечество, включително и на огромното мнозинство от руснаците (съдейки по разговора на Пригожин с Ахмедов), на Ердоган му е гарантирана. Повечето хора трябва да работят с години, за да получат същата любов, която би получил Ердоган само заради недоглеждането на службите му за сигурност."
"Ех, мечти, мечти... Само че Путин никъде няма да отиде, защото е страхливец. Той се страхува да пътува дори из Русия и да се среща с поданиците си другаде освен по телевизията, та в Турция ли! Трябва да имаш железни нерви за това. А Путин не е Зеленски! Не е дори и Байдън, който все пак се реши да отиде в Киев."
"Путин е първокласен страхливец. Световен шампион в този спорт. Майстор е да направи нещо скришом. Да прати чеченците да убият Немцов или някой да сложи "Новичок" на Навални - за това му стига смелостта. (...) Но да отиде в Турция е слабо вероятно. Това не е в негов стил. Той не ви е някакъв Горбачов или Елцин да излезе сред хората."
"Как трябва да изживееш живота си та да се докараш дотам до смъртта си да не можеш просто да се разходиш по улицата, да си купиш сладолед, да изпиеш едно двойно еспресо в първото попаднало ти кафене, да отидеш на кино за поредния идиотски американски екшън с кола и пуканки... Да си създадеш толкова много врагове, че да се страхуваш всяка секунда до смъртта си. Смърт, която те чака зад всеки ъгъл, храст, кола. Да ядеш пържола и да си мислиш - ще ме отровят ли или не? Да седнеш в колата и да се страхуваш - ще я взривят ли или не? Да сереш в специален куфар, да пиеш от специална бутилка, да общуваш само с проверени хора. И дори тогава - всичко може да стане, проверени ли са наистина?"
Алфред Кох завършва текста си с въпрос към Путин - "Надявам се, че не си мислиш повече, че има хора по света, които днес ти завиждат? И си прав да не го мислиш. Няма нищо за завиждане в това да седиш като бухал в бункера докато животът изтича като пясък през пръстите."
