Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Русия е част от идентичността на Източна Германия" - защо там преобладават мнения, че не трябва да се изпраща оръжие за Украйна

28 февруари 2023, 20:55 часа • 3708 прочитания

Някои хора подкрепят Русия, но може би става дума за носталгия по собственото им минало от времето на така наречения социализъм. Това е свързано с тяхната идентичност. Не, не става дума за България, а за хората от бившата ГДР. В източните германски провинции дебатите около войната и мира също могат да се обяснят с историческите корени, пуснати десетилетия назад.

Подкрепа за мира?

Подкрепа за мира или подкрепа за Русия? Това се питат мнозина наблюдатели, включително и повод на вчерашната мирна демонстрация в Берлин, организирана от лявата политичка Сара Вагенкнехт и от прочутата феминистка Алис Шварцер. Според официалната информация в събитието са участвали 15 000 души, а според организаторите - 50 000. Главното послание на митинга беше за мир, но миролюбието и симпатиите към Русия често пъти се смесват.

Министър-председателят на провинция Саксония Михаел Кречмер също предизвика дискусии с изявленията си, че войната трябва да бъде „замразена“, а на Украйна да не се доставят тежки оръжия. Особено в Източна Германия мнозина мислят като Кречмер: че Германия трябва да се държи настрана, защото това не е неин конфликт.

Политоложката Сара Пагунг, която сама произхожда от Източна Германия, казва пред АРД, че симпатиите към Русия са част от социализацията на хората в бившата ГДР: "Русия е част от източногерманската идентичност", твърди тя.

Опит да не се взима страна

Политоложката смята, че исторически в ГДР се е развило масово недоверие към управленците, към политиката, институциите и медиите, но в същото време и по отношение на Запада, който е непознат за източногерманците. Така мнозина от тях днес смятат войната в Украйна за конфликт между Запада и Изтока. Сара Пагунг твърди, че желанието на тези хора да стоят настрана произтича от липсата на идентификация със Запада. Те просто смятат, че трябва да се държат на еднаква дистанция и от едните, и от другите.

В интервюто си за АРД политоложката добавя и нещо очевидно: хора, които са живели 40 години под управлението на режим по съветски модел, естествено са белязани от това време. Според нея реакцията на много източногерманци към войната не е проруска или антиукраинска, а по-скоро опит да не се взима страна. Или желание да не попаднеш между фронтовете в конфликта Русия-САЩ или Изток срещу Запада.

Политоложката припомня, че докато в Западна Германия благосъстоянието на хората непрекъснато растеше, в ГДР се живееше доста по-оскъдно. Ето защо източногерманците очакваха, че обединението на страната бързо ще подобри материалното им положение. И след като това не се случи, според представите им, мнозина се почувстваха ощетени и подценени. Както казва Сара Пагунг, източногерманците се усетиха декласирани както материално, така и символично. И до днес процентното им присъствие на ръководни позиции в страната е ниско. Включително и по тази причина те изпитват необходимост да защитят своята идентичност и „да си вдигнат цената“.

Защита на собствената идентичност

Мнозина от тях твърдят, че знаят за Русия повече, отколкото западногерманците, че в тази война те са по-компетентните експерти. Освен това съзнателно или не те възприемат Русия като част от своята източногерманска идентичност и в резултат защитават Русия, докато всъщност защитават собствената си идентичност, казва Сара Пагунг.

В същото време тези хора подсъзнателно поставят знак за равенство между едновремешния Съветски съюз и днешна Русия. Но Русия не съвпада със СССР нито като граници, нито като политическа ориентация.

В обобщение политоложката казва, че въпросът за източногерманската идентичност и за трайното недоверие на много хора от източните провинции към властта и към Запада трябва да се превърне в тема на обществен дебат в цяла Германия. Защото проблемът не е само на източногерманците, той изисква разговори и решение на национално равнище, казва Сара Пагунг пред АРД.

 

Източник: Дойче веле

Георги Петров
Георги Петров Отговорен редактор
Новините днес