Счита се, че Москва има полза от разпалването на кризи в бившите съветски републики, тъй като при подобна ситуация те не може да станат част от Запада, пише Щефан Шол в статия за германския вестник Badische Zeitung. Авторът привежда като пример конфликтите в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия и Източна Украйна, които според него доказват, че подобни проблеми въпроси са изцяло в интерес на Кремъл.
Има места в страните от бившия СССР, където градините са обрасли с плевели, в пясъчниците гният войнишки мешки, а някогашни войници скучаят зад стените на бетонните блокове. Това са места, които отдавна не са фронт, но не са и държавни граници. Това са ивици на ничията земя, често не повече от един километър широки и дълги няколкостотин метра. Републиките на юг и запад от Руската федерация изобилстват с такива, от гледна точка на международното право, бели петна. Тях наричат замразени конфликти.
В тях са замесени бивши съветски републики, техните национални малцинства и в някаква степен – винаги Русия. През 1988 г. в арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан избухнаха кървави етнически сблъсъци, които през 1992 г. прераснаха в сражения между арменци и азербайджанци. Арменците превзеха целия регион. Резултатът: от 25 хил. до 50 хил. загинали, 1,1 млн. души, принудени да напуснат родните си места. През 1994 г. бе обявено примирие. Още повече, че Москва, която играеше ролята на посредник, получи малко – в региона непрекъснато се съобщава за нови сблъсъци.
През 1989 г. в грузинската провинция Южна Осетия избухнаха боеве. Резултат: две хиляди убити, 120 хил. бежанци. През 2008 г. грузинската армия се опита да си върне Южна Осетия, но бе отбита от намесилите се в конфликта руски войници. В друга грузинска провинция – Абхазия, също се стигна до ожесточени боеве – през 1992 г., когато оръжие едни срещу други насочиха местни, севернокавказки и руски доброволци – от една страна, срещу грузинци. Резултат: осем хиляди убити и 250 хил. бежанци.
Етническите проблеми между румънскоговорящото преобладаващо население на Молдова и славяните в Приднестровието също прераснаха във война – през 1992 г. Убити бяха 600 души. През април 2014 г. руски войници разпалиха в украинския Донбас въоръжени сблъсъци. След подписването на Минските споразумения през 2015 г. боевете отслабнаха, но не бяха прекратени. Оттогава насам в конфликта са загинали 10 хил. души, над един милион души бяха принудени да напуснат домовете си.
Резултатът от всички тези войни – пет държавни образувания, които нямат статут на международно признати страни, и четири постсъветски държави, които се опитват да ги върнат в пределите си. Някои историци обвиняват за ситуацията Сталин, който се е опитал да отдели много съветски републики. В случай на опит за обявяване на независимост, там е трябвало да избухват кървави конфликти. С тази цел например е присъединена арменската християнска провинция Горни Карабах към мюсюлманския Азербайджан. „По-скоро обаче за това е виновна ранната идеология на болшевиките. За тях класата е била по-важна от нацията, те са искали да подчинят аграрната провинция Горни Карабах на пролетарския център Баку“, счита политологът Аждар Куртов.
Според редица наблюдатели Москва има полза от този конфликт: той възпрепятства достъпа на Азербайджан до ценни ресурси, но и не позволява на бедните, но демократично настроени арменци да се прехвърлят в западния лагер.
Русия обаче подкрепя и други въстанали републики. През 2008 г. тя призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Счита се, че и Приднестровието, и Донбас от икономическа и военна гледна точка зависят изцяло от Москва. Тя е заинтересована от тлеещите конфликти в Грузия, Молдова и Украйна, защото НАТО принципно не приема в редиците си страни с нерешени териториални проблеми.
Въпреки това непризнатите републики и особено опустошения Донбас с повече от три милиона жители са тежко бреме са руския бюджет. „Русия с удоволствие би върнала Донбас на Украйна, ако бе уверено в това, ще тя ще остане неутрална, буферна държава“, обяснява киевският политолог Вадим Карасев.
Оказвайки помощ на сепаратистите с оръжие, Кремъл настрои срещу себе си мнозинството украинци и грузинци. Сега те се ориентират към САЩ и ЕС. „Обществото смята, че не трябва да се водят преговори с окупатори. Абхазия и Южна Осетия сега са разделени на сфери на влияния на световните сили“, твърди Валериан Хабурдзания, бивш министър на националната сигурност на Грузия. Съгласно думите му, тази ситуация не помага за разрешаване на конфликтите. Ето защо са налице опасения, че тези ничии земи между войната и мира все повече ще затъват в опустошение. Както припомня Хабурдзания, Втората световна война продължи шест години, но остави Германия разделена за 45 г.
Превод: Агенция "Фокус".
*Забележка: Статията съдържа оценки на цитираните медии и не е отражение на позицията на агенцията.
