Потъването на флагмана на руския Черноморски флот е обраснало с какви ли не теории още от първите минути на трагичния инцидент. Една от най-обсъжданите теми в руските медии е румънска следа в гибелта на легендарния крайцер. Журналистите в самия Букурещ обаче дори не подозират доколко на техните военни се приписва участие в главната черноморска трагедия на руския флот, става ясно от авторски материал, публикуван в изданието „Политнавигатор“.
Впрочем Румъния в контекста на военните действия в Украйна се споменава от руските медии отдавна, но по-скоро мимоходом, тъй като основен център за доставка на оръжия, бронирана техника и оборудване за украинските военни остава Полша. Самата Румъния, с подчертано неутрална "братска" Молдова в съседство, не бързаше да заеме войнствена позиция. Цялата военна подкрепа на Букурещ се изразяваше в две хиляди шлема и бронежилетки. В момента румънските власти официално са се фокусирали върху доставката на смазочни материали, медикаменти и помощ за бежанците от Украйна (около сто хиляди украинци са се заселили в Румъния).
Руските медии отново си спомнили за Румъния на 14 април, непосредствено след поражението на крайцера „Москва“. Първото споменаване беше, че румънски кораби са се притекли на помощ и са спасили част от екипажа. Тези съобщения били опровергани, включително от източници, близки до руските военни.
Последвали слухове, че именно Румъния е изиграла ключова роля в нанасянето на ракетния удар срещу крайцера. Телевизионният водещ на Първи канал Руслан Осташко допринесъл за популяризирането на тази версия с публикации в своя блог.
В мрежата се появиха снимки и видео на горящия крайцер "Москва"
Според Осташко крайцерът "Москва" е фиксирал движение на украински военни самолети от румънски летища и тяхното придвижване към Одеска област, а след това участие във въздушни нападения срещу руски и съюзнически войски. Твърди се, че благодарение на „осветяването“ от крайцера руските въздушно-космически сили са успели да прехванат и унищожат дузина украински самолети, изтребители и бомбардировачи. Заключенията на блогъра не били потвърдени в официалната комуникация между руските и румънските военни и дипломатически ведомства. Руското отбранително министерство не е потвърдило и съобщенията за участие на чуждестранни кораби в спасяването на екипажа на "Москва".
"Москва" и "Москва"
Що се отнася до участието на румънците в унищожаването на „Москва“, дори най-радикалните румънски медии не бързат да го обсъждат, то дори им се струва невероятно. В същото време самата гибел на военния кораб в Букурещ била осветена много внимателно - всичко се случило не толкова далеч от румънския бряг. Интересът към случилото се обаче бил по-скоро наблюдателен.
Общата атмосфера в румънските медии е проукраинска. Телевизионните канали и портали осъждат действията на Русия и изразяват всички възможни симпатии към Киев, радват се на успеха му. Но в историята за потъването на крайцера "Москва", където румънците можели да се похвалят с участието си в "общата кауза", букурещката преса демонстрира тотална неосведоменост за участието на техните военни в случилото се.
Агенция Agerpres още на следващия ден след потвърждаването на гибелта на „Москва“ акцентира върху възможните военни последици от случилото се и значението на загубата за руския Черноморски флот.
„Това беше команден кораб, на който може да се е намирал главнокомандващият, осъществяващ управление на военноморската групировка в зоната на бойните действия. В случай на загуба на такъв кораб възниква необходимостта от изпращането на друг, който може да извършва координационни дейности“, цитира изданието адмирала от резерва Паскал Осер, директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания.
Русия показа екипажа на крайцера „Москва“. Капитанът също се появи (ВИДЕО)
„Черно море е малко море и всеки по света има достъп до противокорабни ракети. Идентифицирането и определянето на целта е много просто, а изчезването на крайцера „Москва“ показва реалната уязвимост на руския Военноморски флот“, заключава Осер.
Един от най-известните румънски портали Hotnews публикува голям анализ на случилото се с „Москва“ въз основа на факти, известни от открити източници. Тази публикация е единствената в румънското медийно пространство, която съобщава за използване на дронове за насочване на украинските ракети и заслепяване на системите за противоракетна и противовъздушна отбрана на руския крайцер. Журналистите обаче посочват, че това са били турски „Байрактар“-и.
Популярният канал ProTV, под красноречивото заглавие „Противоречиви сведения за съдбата на руския крайцер „Москва“, публикува на своя сайт подборка от украински и руски изявления за случилото се с кораба. В същото време журналистите подчертават, че руското министерство на отбраната не е признало поражението на кораба от украински ракети.
Репортерите припомнят, че преди 81 години руски военен кораб "Москва" вече е потъвал край румънския бряг. Става дума за лидера на ескадрените миноносци, участвал в известния рейд на Констанца на 26 юни 1941 г. Тогава корабът е потопен от румънски торпеда. Останките на "Москва" са открити едва през 2011 г. с усилията на водолази.
Рискове и заплахи
Основният извод на повечето материали, публикувани в румънската преса за потъването на руския крайцер, е сериозно отслабване на Черноморския флот на Руската федерация. В резултат на това доставките от Румъния до Украйна са напълно безопасни. Днес това са предимно хуманитарни товари, но ничие военно присъствие няма да попречи на преминаване към доставка на по-сериозни продукти.
За тази цел украинският външен министър Дмитро Кулеба е предприел обиколка из столиците на страните от НАТО на Балканите, за да убеди властите, преди всичко Румъния и България, да преминат към изпращане на оръжия, снаряди и бронирана техника. Ако в началото на април тези товари, заедно със съответните специалисти, определено можели да станат жертва на ракетна атака на „Москва“, сега тази опасност е изчезнала.
Трудно е да се предвиди колко скоро румънски танкове TR-85M-1 (базирани на Т-55) ще заменят цистерните за смазочни материали. В новите обстоятелства обаче има по-малко пречки за това.
Един от маршрутите на такива доставки минава от румънския Галац през територията на Молдова, заобикаляйки Гагаузия и в съседство с Приднестровието – до Одеска област. В момента едва ли може да се прогнозира заплаха за руските военни в региона. Но вече има рискове, защото заедно с доставките от Румъния могат да отидат и „доброволци“, от които въоръжените сили на Украйна отчаяно се нуждаят поради големите загуби на фронта.
