Енергийният сектор на Украйна е подложен на масирана атака от Русия.
Киевските електроцентрали са основна цел на крилати ракети, язовирът „Каховка“ е разрушен, а Запорожката атомна електроцентрала е под руска окупация.
От 89-те въглищни мини, които се намират в новата независима Украйна при разпадането на Съветския съюз, 71 са в източната част на Донбас, която сега е контролирана от руските сили, пише АФП в репортаж, цитиран от БГНЕС. Ето още какво гласи той:
Но останалите мини, които захранват 30% от електропреносната мрежа на Украйна, работят усилено благодарение на притока на нови работници, бягащи от окупирания от Русия изток.
В навечерието на войната някои фигури в Москва твърдяха, че Русия е длъжна да защитава рускоговорящите в Донбас от предполагаемо преследване от страна на украинските националисти.
Но през февруари миналата година, когато Русия започна пълномащабна инвазия и затегна хватката си в източната част на страната, много цивилни избягаха на запад в градовете, контролирани от Киев.
Междувременно мините в окупираните от Русия райони или в близост до фронтовата линия бяха затворени, а някои от тях наводнени, тъй като беше прекъснато електрозахранването на водните им помпи.
Навътре в Украйна имаше друг проблем.
"Когато започна пълномащабната война, много миньори от този район се включиха в редиците на доброволците", казва Олег Билусов, главен инженер в съвкупност от мини в централния район на Днепропетровск и допълни: „Останалите миньори трябваше да работят на две смени, за да поддържат производството“.
Невъзможно е да се оцелее
"Това беше тежък период за компанията и за страната", отбелязва Билусов и описва как по време на четири прекъсвания на електрозахранването миналата година се е наложило да бъдат евакуирани миньори, попаднали в капан под земята.
В помощ на украинската индустрия идват миньорите от Донбас - мъже и жени, които Москва някога се опитваше да представи като потиснато малцинство, откъснато от родината си.
Някои от тези работници, които са изхвърлени от шахтите в Донецка и Луганска област, се насочват към Централна Украйна, където намират сигурна работа и допринасят за общонационалните военни усилия.
"Много, много от тези, които бяха принудени да се преместят от окупирания район, искаха да работят при нас", заяви Билусов и добави, че родените в Донбас миньори сега съставляват една трета от неговите 2780 работници.
Под пейзажа на зелени полета, осеяни с червени макове, прочутата плодородна черноземна земя на Украйна отстъпва място на още по-богати пластове черни въглища.
Под високата рама, оборудвана с мощна лебедка, ръждясал стоманен асансьор спуска миньорите в 180-метровата шахта.
След това работниците се качват в затворени метални вагони зад електрически локомотив и се придвижват надолу по продължение на повече от километър от галерии до въглищната площадка, на 370 метра надолу.
Тук миньори като 37-годишния Артьом, който е учил в окупирания сега Донецк, описват смесицата от политически и икономически натиск, която е накарала много от тях да избягат на запад.
Той приема с насмешка изявленията на руския президент Владимир Путин, изявяващ като „защитник на Донбас“.
"Всичко това е фалшиво", казва Артьом, чието лице е изцапано с пот и въглищен прах, докато работи като сутрешна смяна по техническата поддръжка.
Някои от приятелите му са избягали в Русия, а други като него - в неокупираната Украйна, но никой от тях вече не добива въглища в някога богатия източен регион.
"Невъзможно е да оцелееш там. Там буквално няма работа. Условията на живот са наистина лоши, изобщо не им плащат или получават наистина малко", описва руската окупация миньорът.
Въпреки това, дори и с пристигането на миньорите от Донбас, в кариерата липсва работна ръка. "Много от тях (миньорите) сега се бият, някои от тях са мобилизирани", казва Артьом.
За щастие, мината не разчита само на "мъжка сила". Във военновременната икономика на Украйна жени заемат длъжности, които някога са били предназначени само за мъже.
Искам да се върна у дома
Това е спасителен пояс за 36-годишната Вика, която е избягала от разкъсвания от войната Лисичанск в окупираната от Русия част на Луганска област заедно с двете си деца, майка си и съпруга си.
Преди войната тя е работила като продавачка в магазин за хранителни стоки. Сега е оператор на асансьор на повърхността, облечена с предпазна каска и работен гащеризон.
"За нас, хората, които дойдохме оттам (Донбас), можете ли да си представите как се страда от това, че мините са затворени? Къде можем да работим? След като загубихме домовете си, загубихме и работата си", казва тя.
Мините се управляват от ДТЕК, най-големия частен енергиен инвеститор в Украйна, собственост на родения в Донецк милиардер Ринат Ахметов, считан за най-богатия човек в страната.
Работници като Вика оценяват стабилната заплата и здравната осигуровка, които са част от професията.
"Тук се чувствам добре, въпреки че не мога да говоря перфектно украински. Това не е никакъв проблем", казва тя и добавя: "Разбира се, с удоволствие бих се върнала у дома. Но аз вече нямам дом, той е разрушен. Надявам се, че Украйна ще ми върне дома и може би ще ми помогне да го възстановя.
"Искам да се върна у дома и домът ми да е Украйна", категорична е Вика.
