На 30 април председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди за възможността от намаляване на БВП на еврозоната с 5-12% през годината, съобщи Le Monde в публикацията "La récession en zone euro sera «de – 5% à –12% en 2020», selon Christine Lagarde".
По време на пресконференция по видеовръзка тя обясни, че този спад ще бъде "безпрецедентен по сила и скорост".
Според публикувания доклад, през първото тримесечие намаляването на БВП ще бъде историческо: цели 3,8% в еврозоната (най-лош показател от 1995 г.), като за Франция е 5,8% (най-лош показател от 1949 г.), 5,2% за Испания и 4,7% за Италия. Тази рецесия ще стане резултат от постепенното въвеждане на карантината през март, но заради пълната карантина през април показателите за всички европейски страни за второто тримесечие могат да се влошат до 15%, твърди Лагард.
В началото на кризата заради пандемията сериозно се повлияли най-напред отрасли като туризъм, транспорт, развлекателната индустрия. После започнали да спират "цели сектори на икономиката", което започнало да се отразява на статистиката за първия триместър. По-нататък показателите на потреблението преминали в "свободно падане", пазарът на труда изпитва проблеми, а в производството се наблюдава упадък.
Кристин Лагард обръща внимание, че в Германия 718 000 предприятия са намалили работните часове, във Франция 425 000 компании изпратили 10 млн. служители в частична безработица, в Италия – 6 млн.
Председателят на ЕЦБ признава пълната невъзможност да бъде предсказано бъдещето на европейската икономика. Продължителността на карантината, възможността да се контролира епидемията, сроковете за възобновяване на работата в ресторантите и хотелите и желанието на потребителите да се върнат там – "всичко това усложнява нашата работа по прогнозирането", цитира Le Monde думите на Лагард. Тези въпроси се отнасят и за инфлацията: Eurostat я оценява на 0,4% в еврозоната против 1,7% година по-рано. На пръв поглед ЕС се приближава към дефлация, но всъщност всичко е много по-сложно: докато цената на енергоносителите пада, цената на хранителните продукти се качва с 3,6%, а на пресните продукти – със 7,7%
В такава катастрофална ситуация главата на ЕЦБ не назова най-важните предстоящи мерки, обаче изрази готовност да продължи да поддържа европейската икономика: през март срочно беше обявен план за борба с пандемията, в чиито рамки до края на годината да се изразходят 750 млрд. евро за изплащане на дълговете на страните от Еврозоната. При това дневно се харчат по около 5 млрд. евро и с този темп към есента да се изразходи цялата сума. Така ЕЦБ успокои пазарите, обещавайки да увеличи размера на поддръжката.
Според експерт от банката Jefferies, пресконференцията на председателя на ЕЦБ означава очаквана пауза след като планът за борба с пандемията позволил пазарите да се успокоят. Новите мерки ще бъдат приети през юни: тогава е възможно да бъде оценен мащабът на икономическите последствия.
Такава пауза ще даде време за действие на страните от ЕС, които не могат да дойдат до общо мнение по повод разделяне на част от дълговете по пътя на възможно създаване на особени общи фондове, пише Le Monde. Кристин Лагард напомня, че жизнено важна се явява "амбициозната координирана политика от страните". След решителната намеса на ЕЦБ организацията призова европейските правителства да отидат "по-далеч" в търсенето на изход от кризата.
