Европейската народна партия (ЕНП) отново печели най-много места в Европейския парламент - 186, а първата прогнозна стойност за избирателната активност е 51% към 21.30 часа.
Това показват първите прогнозни данни в Брюксел. В новия състав на европарламента 27-е страни от ЕС определиха следващите 720 европейски депутати. Около 370 милиона избиратели в ЕС имаха право да гласуват в дългия изборен уикенд.
Според данните втори отново са социалистите и демократите със 133 мандата. Трети са Европейските консерватори и реформисти със 82, след тях са "Идентичност и демокрация" с 70. Същевременно към тях вероятно ще се прибавят от необвързаните, които са 50, както и от "Други" - също толкова на брой.
Големият удар е за Зелените/Европейски свободен алианс, които вземат 53 места, а в последния Европарламент бяха третата по големина група. Левицата е последна на класацията с 36 места.
Още: НА ЖИВО: Избори 2 в 1 - България избира депутати и евродепутати
За сравнение на последните избори за ЕП през 2019 г. ЕНП получи 182 мандата, социалистите - 154, "Обнови Европа" - 108, Зелените - 74, ИД - 73, ЕКР - 62, Левицата - 41, а 57 бяха независими. ЕП се състоеше досега от 751 евродепутати, а в новия мандат те ще бъдат 720 след преразпределение на местата, припомня БТА.
Според прогнозните данни за България данните за бъдещите ни 17 европейски народни представители в новия мандат са следните:
- "Тренд" към 19:00 часа: ГЕРБ-СДС - 5 депутати, ПП-ДБ - 4 депутати, Възраждане - 3 депутати, ДПС - 3 депутати, БСП - 1 депутат, ИТН - 1 депутат.
- "Галъп" към 19:00 часа: ГЕРБ-СДС - 5 депутати, ПП-ДБ - 3 депутати, Възраждане - 3 депутати, ДПС - 2 депутати, БСП - 2 депутати, ИТН - 1 депутат.
Опасен възход за "Алтернатива за Германия"
Победа за Европейската народна партия в Германия - 30 евродепутати ще излъчи в най-голямото политическо семейство в лицето на партията на християндемократите. Общо 19 депутати ще имат крайнодесните от "Алтернатива за Германия", които обаче бяха изключени от европейското семейство на "Идентичност и демокрация" и се очаква да останат независими. Евродепутатите от "Зелените" ще са 16, социалистите са 14, "Обнови Европа" ще имат осем немски евродепутати, а левите ще са 4. Общо 61 са европейските народни представители в най-голямата европейска икономика.
Това значи, че коалицията на германския канцлер Олаф Шолц претърпява поражение на изборите за Европейски парламент, след като и трите партии в неговото правителство (социалистите, зелените и либералите) изостанаха от консерваторите и крайната десница, показват екзитполовете.
Снимка: iStock
Катастрофа за Макрон
Френската крайнодясна партия "Национален сбор" печели убедително европейските избори във Франция с 32,4% гласовете. Далеч зад нея, с двойно по-малко гласове, на второ място остава центристката партия на президента Еманюел Макрон "Ренесанс" с 15,2 процента. Трета е коалицията Социалистическа партия - "Плас Пюблик" с 14,3 процента.
Крайнолявата "Непокорна Франция" печели битката за четвъртото място с дясноцентристката "Републиканците". Двете партии получават съответно 8,3 и 7 на сто от гласовете.
На практика това означава, че от 81-е френски евродепутати цели 30 ще са за крайнодесните на Марин Льо Пен, следвани от 14 евродепутати в "Обнови Европа" на Макрон. Социалистите от Франция ще са 13, следвани от левите - 8, десните от ЕНП с шестима и т.н.
Победа за крайнодесните в Австрия
Държавата, от която се очаква да свали ветото върху България за приемането ни в "Шенген", отбелязва победа на крайнодесните сили в страната. Най-много от общо 20-е евродепутати ще са от крайнодесните "Идентичност и демокрация" - 6, следвани от по петима за ЕНП и за S&D. Останалите четирима евродепутати от Австрия ще са по двама в "Обнови Европа" и в "Зелените".
Испански завой
Традиционно по-социалдемократическо и ляво настроената Испания ще излъчи най-много евродепутати в групата на ЕНП - 22 души. Социалистите тук остават втори с 20 евродепутати, следвани от консерваторите със седем представители, "зелените" с четирима и "левите" с трима.
Нидерландия
Традиционно по-либерално настроената Нидерландия също излъчи своите 31 евродепутати. Прогнозните данни показват: 7 евродепутати за "Обнови Европа", следвани от 7 за крайнодесните, 6 за ЕНП, четирима социалисти, 4 от "Зелените" и т.н.
Хърватия
Според екзитполовете управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) е получила най-много гласове на изборите за Европейски парламент (33,74%) което ще й донесе шест мандата. На второ място е коалицията около опозиционната Социалдемократическа партия с 27% процента или четири мандата. Националистическото "Отечествено движение" и екологичната лява формация "Можем!" ще имат по един евродепутат от Хърватия.
Снимка: iStock
Интересни особености
Европейският съюз налага избори по пропорционална система, но държавите членки избират разновидностите. Вотът е задължителен в 4 страни: Белгия, Гърция, България и Люксембург. Задължението се отнася за гражданите на тези страни и за гражданите на ЕС, вписани в избирателните списъци на тези страни. Но санкциите за негласувалите, дори такива да съществуват, рядко се прилагат.
Листите във Франция, Италия, Белгия и Люксембург трябва да съдържат равен брой кандидати мъже и жени. В по-голямата част от страните в ЕС човек трябва да е навършил 18 години, за да гласува. Изключение правят само пет държави: Гърция (17), Германия, Белгия, Малта и Австрия (16).
На предишните избори за евродепутати през 2019 г. избирателната активност беше 50,66 на сто. Сравнено с изборите от 2014 г., това представляваше повишение с над 8 процента. Първата сесия на новоизбрания ЕП е насрочена за дните от 15 до 17 юли в Страсбург.
