В начално училище в Германия деца от дълго време тормозели свой съученик от ромски произход. Поради това детето вече не смеело да ходи на училище, а в същото време учителите заплашвали да алармират органите за закрила на децата и да го отнемат от родителите му - заради многото отсъствия. Друго ромско дете на 5 години, говорещо три езика, било набедено от възпитателите в детската градина, че е със забавено развитие и затова трябвало да бъде преместено в специализирано заведение за деца със специални образователни потребности – въпреки че педиатърът не е потвърдил тази диагноза, разказва в свой обширен анализ "Дойче веле".
Има и училища, където отказват да приемат синти и роми или искат да ги изпратят в помощни училища, защото свързват тези семейства с проблеми. Това са само някои от многобройните примери в проучването „Антициганизмът в образователния сектор – примери от училищата и детските градини“, проведено от Документационния център „Антициганизъм“.
"Получаваме сигнали за нападения срещу синти и роми в детски градини и училища от всички провинции в Германия – става дума за тормоз, вербални, но и физически нападения, за побои над деца. Тревожно е, че учителите често не се намесват, за да предотвратят тормоза и физическите нападения", казва пред ДВ Гилермо Руис, управляващ директор на Документационния център. "Ежедневно се сблъскваме с подобни случаи. Училищата трябва да бъдат безопасно пространство, където децата да се чувстват сигурни и защитени. Но това често не е така", уверява той.
Още: Като в България: Отчайващо високи наеми в големите градове на Германия. Каква е причината?
Германия се нуждае от повече педагози
Руис знае и още по-тревожни истории за прояви на антициганизъм в германските детски градини и училища. Например за момиче, влачено за косата през училищния двор от съученици, докато учителката просто наблюдавала безучастно случващото се. Или за друго момиче, което попитало учителя си дали е вярно, че синти и роми са били избивани по време на Холокоста, на което учителят отговорил, че са ги правели на сапун – включително и такива като нейния дядо.
Проучването представя застрашителна картина на расизма срещу деца от ромски произход в Германия. "Ако някой е тормозен в ранна възраст и придобие усещането, че няма същата стойност като останалите, това често води до последствия, като уврежда самочувствието на децата и младите хора", обяснява Руис. Расизмът и антициганизмът могат да окажат отрицателно въздействие върху съдбите на тези хора завинаги. "Някои деца след това вече не искат да ходят на училище, след което синти и роми биват обвинявани, че са необразовани. Получава се порочен кръг."
Гилермо Руис казва, че често в училищата се натъкват на „стена от бетон“, в която се разбива всяка жалба за дискриминация. В този смисъл той говори за една затворена система и призовава в училищата да има повече педагози и повече учители, които като доверени лица да показват на децата път за излизане от спиралата на изключването и антициганизма. Има нужда това да залегне в учебната програма и да бъде част от обучението на бъдещите учители, както то беше въведено в германската провинция Саарланд.
Още: Тревога в Германия: "Вместо пица, куриерът ти носи кокаин"
"В училище трябва да се изучава историята на синтите и ромите, Холокостът и съвременният антициганизъм, а учителите да са наясно с това. Нуждаем се и от ефективни механизми за подаване на жалби, така че родителите да могат да подават оплаквания. Ако антициганизмът бъде доказан, трябва да има последствия", казва още шефът на Документационния център „Антициганизъм“.
Снимка: Getty images
Институционалният расизъм се засилва в Германия
Ромите и синтите в Айзенберг, градче с 11 000 жители в Тюрингия, имат доверено лице, което е до тях практически постоянно. Рената Цонкова, която е израснала в ромско семейство в Словакия, от четири години ръководи офиса на RomnoKher - регионалното сдружение на синтите и ромите, и се грижи за 250 ромски семейства в региона.
"Това включва помощ в училище, при посещения на лекар, намиране на жилище или работа, помощ при общуването с различни институции като бюрото по труда или пък съда. Аз съм съветничка за сяка трудна ситуация и всеки ден се боря за интеграцията и срещу расизма", казва тя за ДВ. Цонкова познава твърде добре ситуацията с антициганизма в германските училища: в едно училище ѝ се е наложило да се справи с учител, който изхвърлял ромски деца от клас, защото уж миришели неприятно. Но тя може да се похвали и с успешни примери:
„Антициганизмът е проблем, който засяга всички нас, като общество“, казва Мехмет Даймагюлер„Антициганизмът е проблем, който засяга всички нас, като общество“, казва Мехмет Даймагюлер. "В Грайц започнахме курс по ограмотяване за украински ромски деца. И много ромски майки вече разбират, че не трябва да се притесняват за децата си, когато те ходят на училище", казва съветничката.
Още: Огромни приходи в бюджета на Германия от чуждестранните студенти. Защо е така?
Цонкова обаче регистрира засилване на институционалния расизъм като следствие от политическия завой надясно в Германия - особено в райони, където „Алтернатива за Германия“ (АзГ) е силна – като например в провинция Тюрингия: "Много лекари вече не се притесняват да обявяват, че не приемат роми. По-често се чуват и призиви „чужденците вън“. Интеграцията означава вратата да е широко разтворена и от двете страни. Но за нас тя е затворена" казва Цонкова.
Още: Защо напускат работа в Германия? Пет причини за масови оставки
Германия има федерален пълномощник срещу антициганизма
От три години Мехмет Даймагюлер се бори неуморно срещу проявите на антициганизъм. На 1 май 2022 г. адвокатът стана първият пълномощник на правителството за борба срещу антициганизма в Германия. Констатациите на Документационния център не го изненадват, тъй като расизмът срещу синти и роми не е рядкост в държавния сектор.
„Антициганизмът е дълбоко проникнал в обществото. Даже е стигнал толкова далеч, че вече изобщо не се смята за расизъм. За тези, които мислят и действат расистки, това е част от нормалността. И, разбира се, всички предразсъдъци спрямо родителите се проектират и върху децата“, казва Даймагюлер. През декември 2023 г. той инициира резолюция на Бундестага с 27 искания към правителството за подобряване на защитата на общностите на синтите и ромите. Резолюцията беше подкрепена от всички парламентарни групи с изключение на „Алтернатива за Германия“. Беше създадена и Комисия за борба с проявите на антициганизъм, в която са представени провинциите и централната власт.
Федералният пълномощник обаче е разочарован от преговорите за съставяне на ново правителство между ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия, защото никъде не се споменават синтите и ромите, а преговарящите партии се ангажират със защитата на националните малцинства само в едно изречение. Мандатът на Даймагюлер приключва със смяната на правителството и не е ясно дали длъжността ще продължи да съществува и при новото управление.
