Най-актуалната тема, засягаща дълговата ситуация в еврозоната през последните дни не е подготвеното техническо споразумение за трети "спасителен" пакет, който кредиторите и Гърция договориха. Това заяви пред БГНЕС председателят на Съюза на икономистите в България проф. Кръстьо Петков.
Голямата новина дойде от публикуваното изследване на Института "Лейбниц" за икономически изследвания в Хале (IWH). В него се твърди: Германия е големият печеливш от гръцката дългова криза. Размерът на печалбата за Федералната република за периода 2010-2015 г. е 100 милиарда евро! Другите страни, които са се облажили покрай екстремните мерки, които прокара т.нар. тройка, са Франция, Холандия и САЩ, каза проф. Петков.
Как е възможно да се случи това: кредиторите извличат сериозни финансови ползи от една тежка, нелечима досега кризисна ситуация, в която попадна Гърция и цялата еврозона? В публикацията на германския институт се съдържат точни разчети и прецизно формулирани аргументи, които показват, че кризата е източник на гарантирани печалби. Разбира се, не за всички държави и икономически играчи, посочи с ирония Петков.
За отбелязване е, че при 100 милиарда евро приход, германското правителство ще е големият печеливш, дори ако настъпи най-лошото Гърция да обяви тотален банкрут, което би засегнало пряко 90 милиардния заем, получен от най-мощната във финансово-икономическо отношение държава на континента. Но случаят не е такъв, защото стратезите от Берлин и Франкфурт вече успяха да приберат в сейфовете над 3/4 от отпуснатите на Атина нови кредити, за да се покрият старите задължения, заяви проф. Петков.
У нас един сайт публикува коментар за разчетите на ползващия се със солидна репутация институт IWH. Дотук реакции от официалните български институции, от безкритичните еврофили, както и от неолибералните/вездесъщи лобита, нямаше. Но в ЕС дебатът вече тече и няма как той да не засегне не само общата финансова архитектура, върху която е изградена еврозоната, но и базисните ценности, към които се придържат основателите и новоприсъединилите се членове на ЕС. Ако се обърнем към политическата философия на бащата на Социална Европа проф. Жак Делор, такива фундаментални ценности са: солидарността, кохезията и конкурентността. Валидни ли са те и днес, две десетилетия след като бяха прокламирани, попита с риторична нотка проф. Петков.
Нека да оставим за момент политико-философския дискурс и да се обърнем към сухия език на финансовата статистика. Германия и другите големи кредитори на Гърция в период на безпрецедентна криза постигат следното: първо, печелят на гърба на длъжника Гърция; второ, използват ултиматуми; трето - обричат на тежка рецесия гръцката икономика. Къде е тук междудържавната солидарност? За каква кохезия в общността става дума? Налице ли е лоялна конкуренция в еврогрупата? Истината е, че солидарността е загърбена; кохезията - също; а пазарната конкуренция е заменена с институционалния диктат, смята проф. Петков. Това са аргументите, които ми дават право да твърдя, че в началото на 21 век, 15 години след учредяването на валутния съюз, в него се практикуват колониални методи за уреждане на финансово-кредитните отношенията между държавите членове на тази уникална общност, добави икономистът.
Вярно е, че за разлика от колониалната ера през XVIII-XIX век, днес "метрополиите" не ползват военна сила, която да държи в подчинение окупираните територии. Методите са други - префинени, облечени в демагогски фрази, проповядващи ценности и принципи, които битуват единствено в подписани договори на общността. Тази вербална/медийна пропаганда е предназначени за публиката. В света на финансовия турбокапитализъм властват други правила - неоколониални, сигурен е проф. Петков. За пример на тезата си той даде цитат, взет от статията на Хенри Майер, посветена на изследването на германския институт, публикувана в сайта "Журнал Социална Европа": "Две неща са много интересни да ги вземем предвид в този контекст. Първо, както сочи изследването, дори всички "рискови" заеми да се отпишат, общият баланс ще е позитивен за германското правителство. И второ, подвеждащата фискална политика за балансиран бюджет ("black zero") е била изпълнена в резултат на кризата в еврозоната, вместо да се вземат трудни политически решения да се живее "според средствата, с които се разполага".
Цитираното заключение на Майер води към още един въпрос: не са ли кризите, особено зачестилите напоследък дългови кризи, целенасочено конструиран феномен - който генерира печалби чрез спекулативни сделки и финансов диктат, завърши с нов въпрос проф. Петков.
