Русия се превръща в ресурсна колония на Китай, а юанът ще бъде основната търговска валута в страната. Това е бъдещето зад кулисите след поредния ден на разговори между Владимир Путин и Си Дзинпин в Москва, предава Financial Times.
Русия предлага на Китай природни ресурси в замяна на подкрепа, която Кремъл смята за критична за продължаването на войната в Украйна, разказва близък до Кремъл източник пред изданието. Миналата година Русия увеличи износа си на петрол към Китай с близо 10%, въглища с 21% и газ с 1,5 пъти, превръщайки се в най-големия си доставчик за първи път. В замяна Китай изпрати електроника и технологии на стойност 4,8 милиарда долара на Русия, заменяйки напусналите западни компании.
Путин пред Си Дзинпин: Много точки от китайския мирен план съвпадат с нашите виждания (ВИДЕО)
"Логиката на събитията диктува, че ние напълно се превръщаме в ресурсна колония на Китай. Нашите сървъри ще бъдат от Huawei, Китай ще получава газ чрез "Силата на Сибир". До края на 2023 г. юанът ще да бъде нашата основна търговска валута“, казва източникът на FT.
Русия разчита да използва юана в търговията не толкова с Китай, а с трети страни, коментира издирвания за военни престъпления в Украйна от Хага Путин според "Интерфакс". През март, 2023 година юанът съставлява 10% от разплащанията при руския износ.
Санкциите допълнително подчертаха асиметричния характер на руско-китайските отношения, посочва Мария Шагина, старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания. "Трудно е да се скрие фактът, че Русия сега е младши партньор", допълва тя.
Путин, за когото има заповед за арест от Международния наказателен съд заради военни престъпления в Украйна, каза по време на срещата с китайския си колега Си Дзинпин, че възнамерява да осигури "непрекъснати доставки на петрол" на Китай, както и рязко да увеличи износа на газ. "Общият обем на газовите доставки до 2030 г. ще бъде най-малко 98 милиарда кубически метра плюс 100 милиона тона втечнен газ", твърди Путин. Обемът, обявен от Путин, е целият втечен газ, който Русия трябва да произвежда до 2030 г., отбелязва "Интерфакс".
През 2022 година обемът на внос на руски енергоносители в Китай скочи от 52,8 млрд. долара на 81,3 млрд. долара. А през януари, 2023 година Руската федерация стана доставчик номер едно на газ за Китай - 2,7 млрд. куб. метра само за първия месец на годината. Но Москва няма избор - след като сама отряза най-богатия си клиент в лицето на Европа (за сравнение Русия внасяше между 155 и 175 млрд. куб. метра газ на Стария континент преди войната т.е. между 12,9 млрд. куб. метра и 14,5 млрд. куб. метра месечно), сега Пекин се възползва и далеч по-евтино купува част от това (колкото трябва на китайците, за да не са в прекомерна зависимост), което иначе Русия няма къде да продаде.
Лидерите на Русия и Китай по време на срещата в тесен състав обсъдиха изграждането на газопровода "Силата на Сибир-2", който ще минава през Монголия. "Практически всички параметри на това споразумение са договорени. Това са 50 милиарда кубически метра газ на надеждни стабилни доставки от Русия", подчерта Путин, цитиран от ТАСС.
Отделно, Русия се поставя в зависимост от китайските технологии - специално полупроводници. И отново - макар те да не са така добри като западните, все пак са по-добре от нищо - особено за петролния сектор, където руснаците търсят технологии, за да изпълняват целите си за добив.
Още за случващото се в Украйна – четете тук