На 1 януари Латвия пое ротационното председателство на ЕС, а Литва въведе еврото. Страни като Гърция, Италия и Франция могат да научат много от балтийските държави, пише по този повод нашият наблюдател Кристоф Хаселбах.
През шестте месеца, в които беше ротационен председател на ЕС, Италия се отличи главно с вайкане, бездействие и отправяне на обвинения - поне що се отнася до икономическата политика. Вместо да се захване с необходимите структурни реформи, правителството на премиера Матео Ренци упрекна Германия и другите стремящи се към икономическа стабилност страни от ЕС, че задушавали европейската икономика с твърде строгата си политика на икономии. Ако можехме да инвестираме, без да се съобразяваме със спъващите критерии за стабилност - сиреч, да харчим пари и то най-добре парите на другите, щяхме да сме много по-добре - така звучи горе-долу мотото на Ренци. Но нали тъкмо политиката на безгрижно прахосничество за сметка на следващите поколения доведе до сегашните проблеми. Редом с Гърция, Италия е страната с най-много държавни дългове.
Паралели и контрасти
И още един паралел с Гърция: провалът на президентския вот доведе до свикването на предсрочни парламентарни избори, след които на власт в Атина може да дойде крайната левица, чийто лидер Алексис Ципрас вече обяви, че в случай на победа ще сложи край на икономиите. А победата му е много вероятна, поне според допитванията. Напълно неясно е какво ще стане в такъв случай с международната спасителна програма, която с 240 милиарда евро осигури финансовото оцеляване на Гърция. В Италия положението далеч не е толкова драматично, включително защото страната се справяше досега и без външна помощ. Само че обявеното оттегляне на вече възрастния президент Джорджо Наполитано заплашва да доведе до продължителна патова ситуация в политически план. Италия, която и без друго е твърде мудна в реформите, не може да си позволи такова състояние.
Съвсем другояче изглеждат нещата в две държави от европейския Север, за които тези дни се пише много. Поводът: на 1 януари Латвия пое ротационното председателство на ЕС, а съседна Литва въведе еврото, с което отдавна вече плащат и в Естония. Така и трите балтийски държави са вече част от онзи валутен съюз, който в разгара на дълговата криза мнозина бяха отписали.
Въвеждането на еврото в тези три държави стана възможно благодарение на добрите им бюджетни и икономически показатели. Но да не забравяме, че тези показатели не паднаха от небето - те бяха постигнати чрез твърда политика, която тези държави проведоха съвсем сами, без помощ от ЕС. Днес и трите балтийски държави са много по-стабилни в икономически план, отколкото преди кризата. От което излиза, че жертвите и усилията не са били напразни.
Примерът, който дават балтийските държави
Повече работни места и повече растеж за Европа - това е основният приоритет на Латвия през шестте месеца на ротационното председателство на ЕС. Само че за разлика от италианските рецепти, Латвия залага предимно на максимата "Повече конкурентоспособност!". Страната сама си предписа това лечение - и оздравя.
Що се отнася до Италия, Гърция и Франция - при тях човек все има усещането, че възприемат като недопустима намеса и най-деликатния апел за повече финансова дисциплина, конкуренция и структурни реформи. А най-много се дразнят, когато тези предупреждения идват от Берлин. Но балтийските държави не са Германия - те са твърде малки, за да бъдат подозирани, че се натискат да поемат ръководната роля и така да наложат надмощието си. Тези три малки държави оказват въздействие единствено и само чрез примера, който дават. И точно затова са толкова важни за Европа.
Източник: Дойче веле
