Как изобщо да обясните проблемите на Борис Джонсън на чуждестранната публика?
Противоречивият британски министър-председател е преживял толкова много скандали, че предшественикът му Дейвид Камерън веднъж го нарече "прасенцето албинос, омазано с мазнина" заради способността му да се измъква от неудобни ситуации, пише „Политико“.
Наистина ли сега има опасност той да бъде повален от едно парти с торта и малко – добре де, много вино?
Това е загадката, пред която са изправени чуждестранните кореспонденти в Лондон, докато се мъчат да обяснят гнева на великата британска публика на своите аудитории.
"Говорих с моя редактор и той ми каза: "Та този човек беше избран преди две години, още тогава всички знаеха, че е лъжец. Защо сега всички са толкова изненадани, че е лъгал?", казва Дебора Бонети, журналистка, която пише за италианския вестник „Il Giornale“ и е директор на лондонската Асоциация на чуждестранната преса. "Британците винаги са изненадани, че политиците лъжат", добавя Бонети.
В продължение на 20 години изглеждаше, че нищо не може да спре Джонсън. Гафовете си отминаваха, а разкритията, които можеха да прекратят кариерата му, в крайна сметка се превърнаха в буря в чаша вода.
Но през последните месеци "Партигейт" се превърна в най-голямата заплаха за кариерата на Джонсън до момента. Докато страната беше блокирана и инструктирана от министър-председателя да ограничи социалните си контакти, служителите на Джонсън на "Даунинг стрийт" № 10 редовно пийваха по нещо на неофициални служебни партита и, поне в един случай, в задната градина на офиса.
В една от наскоро публикуваните статии се разказва, че служителите са изпели на министър-председателя "Честит рожден ден", докато са му подарявали торта.
Но докато обвиненията са достатъчно лесни за формулиране, то обяснението за степента на възмущение сред британците - седмици наред истерични първи страници във вестниците, парламентарни спорове, разследване на държавната администрация, полицейско разследване, е друг въпрос.
С натрупването на новините рейтингът на Джонсън се понижи. Партията му се спуска надолу в проучванията, а премиерският пост изглежда по-нестабилен от всякога. Дори и да успее да оцелее през следващите няколко седмици, консенсусът е ясен: британците са бесни, а Джонсън почти сигурно е ходещ мъртвец.
"Опитах се да обясня на хората защо британците се чувстват наистина разочаровани, тъй като са смятали, че той ще спазва същите правила, които е създал", казва Бонети. "Този вид реакция изглеждаше малко пуританска, и аз не я очаквах от британците".
Според Рафа де Мигел, кореспондент на испанския вестник "Ел Паис" във Великобритания, труден за обясняние е не толкова въпросът с неспазването на правилата от страна на Джонсън, а с ... пиенето.
Пренебрегването на правилата - дори на неговите собствени, не изглежда особено изненадващо от страна на министър-председател, чиято личност се върти около често комичната му гениалност и непринуденото пренебрегване на конвенциите. Но какво правят държавните служители с толкова много вино?
"Едно от нещата, които моите редактори поискаха от мен още от самото начало на скандала, беше да се опитам да обясня каква е тази култура на пиене, за която постоянно се говори в британските медии", казва Де Мигел. "И е малко трудно да се обясни, когато хората не са живели тук", пояснява той. „Искам да кажа, че в Испания няма хора в правителствената централа, които да завършват деня си с бутилка вино".
Едно от обясненията за изненадващата реакция на скандала е нещо друго, което е типично британско: Чувството за солидарност в първите дни на пандемията, което беше нарушено от последните разкрития.
За страната, която години наред се бореше с теми, предизвикващи разделение като Брекзит и независимостта на Шотландия, коронавирусът, колкото и да е ужасен, осигури момент на единство, усещането, че всички са в една лодка.
"Особено в началото беше като: "Добре, момчета, просто ще направим това и ще се справим" и всички изпълняваха", казва Ясмин Серхан, британска журналистка от "Атлантик". "Нямаше странните партийни борби, които видяхме в САЩ. Имаше това чувство на другарство, което наистина помогна на Великобритания да премине през пандемията."
Затова откритието, че премиерът и антуражът му са прекарали тези дни на изолация в доста по-весела лодка, беше особено стряскащо.
"Това е държава, която обича да се реди на опашки", казва Серхан. "Разбира се, че ще се вбесят, ако видят, че политиците им грубо нарушават правилата! Това не се възприема тук само като политиканстване или като това, че Борис е Борис, а като морален провал."
И все пак, допълва Бонети, това не обяснява защо британците бяха толкова шокирани, че техният лукав министър-председател се е държал точно по начина, по който дългогодишният му имидж би накарал един външен човек да смята, че ще се държи. "Като че ли са си мислели, че той ще се промени, като е на най-високия пост", завършва Бонети.
