През последните месеци видимо се изостри дискусията дали е настъпил моментът да се спре или поне да се замрази войната в Украйна, пише The National Interest. Когато обмислят различни сценарии за това как това може да бъде направено, експерти както в САЩ, така и в Европа се фокусират върху гаранциите за сигурност и икономическата помощ, които трябва да бъдат предоставени на Украйна, или върху лостовете, които Западът може да приложи, за да убеди Киев да даде неизбежното болезнено съгласие.
Много по-малко внимание се обръща на възможните компромиси, които могат да бъдат поискани или договорени с Москва. Изглежда, че западните дипломати и анализатори, усещайки умората от войната в своите общества, предполагат, че подобни настроения съществуват и в Русия или по-скоро в руското държавно ръководство.
Моментът да се предположи, че Кремъл може да е готов да потърси мирно споразумение, ако то изобщо е съществувало хипотетично, отдавна отмина. В сегашния момент руският диктатор Владимир Путин, издирван от съда в Хага за систематично отвличане на украински деца, изглежда уверен, че времето работи за него. Неговото изчисление, разбира се, все още може да се окаже погрешно, но засега това е основата за неговите решения. Още: Байдън тайно е поискал още милиарди за Украйна. На Русия ще ѝ трябва година за превземане на Донецка област? (ОБЗОР - ВИДЕО)
Има два фундаментални набора от аргументи, които вероятно ръководят мисленето на Путин.
Какво се случва в Русия?
Първият е, че Русия е запазила, а в някои области дори увеличила способността си да води война, включително война на изтощение. През есента на 2023 г. руските войски иззеха инициативата и в момента настъпват. Вярно е, че жертвите са значителни, но това не е новост: така са воювали и царската, и съветската армия от векове.
Русия поддържаше необходимата работна сила, а западните икономически санкции имаха много ограничено въздействие върху руската икономика. Ресурсите на Русия не са безкрайни, но за момента Кремъл разполага с достатъчно пари, за да финансира войната, да плати заплати на войниците или обезщетения на семействата им в случай на смърт на войник и да гарантира, че отбранителната индустрия ще бъде в състояние да функционира. Още: Западните ракети на Украйна - Русия трепери за летища, складове за боеприпаси и командни щабове
Бюджетният дефицит на Русия по време на войната е по-малък от този на много западни страни по време на мир (бел. ред. - червената лампичка обаче почва да свети: Няма пари: Русия по същество почва да печата рубли).
В Русия малцина се противопоставят на войната. За мнозинството е изключително трудно да изостави положителните си нагласи. Струва си да припомним, че 86% от руските граждани приветстваха анексирането на Крим през 2014 г. Докато подкрепата за пълномащабната война срещу Украйна е по-слаба, хората не желаят да приемат загубата на Кримския полуостров. Ефектът "обединени около знамето" изигра роля при преизбирането на Путин за президент през март 2024 г.
Не на последно място, Русия не се чувства изолирана в международен план. Тя се ангажира с така наречения Глобален Юг, като Китай играе водеща роля и оставя Русия да продължи войната. Държави като Иран и Северна Корея се превърнаха във важни доставчици на оръжия и боеприпаси, а в последно време и на жива сила. Още: Руснаците ще могат да се присъединят към талибаните, щом те бъдат премахнати от списъка на терористичните организации: Държавната дума
Втората аргументация е, че Путин трябва да постигне неоспорима победа не само над Украйна, но и над Запада. В противен случай, когато националната консолидация на Русия отслабне след края на войната и икономиката се забави без военен стимул, ще бъде предизвикателство да се поддържа убеденост у руските граждани, че войната си е струвала усилията.
Това обаче е вторичната мотивация. Най-важният резултат няма нищо общо с вътрешната политика. През целия си дълъг престой на власт Путин се стреми да повтори края на Студената война. Поражението на Украйна на бойното поле и неуспехът на нейните западни партньори да предотвратят това без съмнение биха позволили на Москва да твърди, че мисията е изпълнена.
Има четири компонента, които Кремъл иска да осигури:
- Западно признаване на териториалната експанзия на Русия, включително Крим.
- Икономическите санкции срещу Русия трябва да бъдат премахнати.
- Замразените руски активи трябва да бъдат върнати.
- Русия да има де факто вето по основни въпроси на европейската сигурност, като разширяването на НАТО.
Силовите инстинкти на диктатора Путин са тренирани десетилетия. След като почувства, че опонентите му са слаби, той увеличава натиска. Ако консолидира печалбите в Украйна, вероятно може да опита късмета си и другаде. Не е задължително това да са страни от Алианса, тъй като откритата война с НАТО все още ще включва огромни рискове за Русия.
Следващите стъпки на Кремъл може да са анексирането на Беларус и връщането на Молдова чрез военни или други методи обратно в изключителната руска сфера на влияние, което би направило Украйна много по-уязвима в задаващия се следващ кръг от военни действия, пише още The National Interest.
Ако Западът иска да промени сметките на Путин, той трябва да демонстрира, че няма намерение да си купи още един период на комфорт за сметка на Украйна. Вместо това Москва трябва да бъде накарана да разбере, че играта е всичко друго, но не и капитулация на Запада.
Автор: Аркадий Мошес
Превод: Ганчо Каменарски
