Папа Франциск пристига днес на тридневно посещение в Армения, в рамките на което ще ще посети мемориала Цицернакаберд, посветен на жертвите от арменския геноцид, съобщи "Франс прес".
Политическото измерение на посещението е деликатен въпрос. Франциск е очакван с ентусиазъм от местните жители, дълбоко трогнати от факта, че преди година той публично спомена арменския "геноцид", взел близо 1.5 милиона жертви в Османската империя през 1915-16 г. Турция обаче остро възразява срещу този термин, като твърди, че става дума за гражданска война, съчетана с масов глад, в която са намерили смъртта си стотици хиляди арменци и турци.
Сега наблюдателите очакват, че Франциск ще избегне да произнесе отново думата "геноцид", за да не налива масло в огъня и да не поставя в трудно положение християните в Турция.
Хорхе Берголио ще участва в божествена литургия, отслужена от Католикос Карекин Втори в арменската апостолическа катедрала. В събота той ще се срещне с малката католическа общност в град Гюмри, пострадал от земетресението през 1988 г.
В края на своето пътуване папата ще посети храма Хор Вирап близо до турската граница, откъдето ще пусне два гълъба по посока на Арарат - планинският връх, висок 5160 м, който до 1915 г. е арменски, а днес е на територията на Турция.
Аржентинският папа имаше идея по време на това пътуване да посети и Грузия, друга страна с древна християнска традиция, както и Азербайджан - република с мюсюлманско мнозинство, която е в конфликт с Ереван заради анклава Нагорни Карабах. Но бе принуден да отложи тези две посещения за края на септември, макар че те "са част от едно цяло", както подчерта тази седмица говорителят на папата Федерико Ломбарди.
Според отец Ломбарди папското пътуване е било разделено на две, защото грузинският патриарх е ангажиран в момента с Всеправославния събор на остров Крит.
Според осведомен арменски източник обаче местните църкви са се противопоставили на слята визита заради конфликта между Армения и Азербайджан.
В Армения темата за мъченичеството, преследването на християнските малцинства, прокудени от родните им земи в Близкия изток, ще бъде водеща. Част от местните жители са потомци на арменци, станали жертва на кланета и принудително депортиране, особено в Русия и Турция.Това преселение продължава и до днес: през последните месеци Ереван е приел сирийски арменнски семейства, бягащи от Алепо и други градове, засегнати от сражения.
Армения е първата нация, която приема християнството като държавна религия през 301 г. и над 90 на сто от 3.3-те милиона арменци принадлежат към Апостолическата църква, впоследствие отделила се от Рим
