Войната в Украйна, която започна под претекста за „денацификация и демилитаризация“, всъщност се превърна в опит за „деукраинизация“ на страната. Кремъл дори не го крие - през последните дни Путин многократно заяви, че Украйна е изкуствено създадена държава без собствена история, пише The Insider. А лидерът на партия "Единна Русия" и бивш президент Дмитрий Медведев на свой ред обяви необходимостта от борба с "украинизма" като "един голям фалшификат". Това не е първият опит за унищожаване на националната култура на Украйна: в края на 20-те години на миналия век Сталин унищожава националните украински дейци и въвежда единен тоталитарен ред в Съветска Украйна заедно с тотален глад - известният Гладомор. Предлагаме ви статия на Борис Соколов от руския клон на The Insider със съкращения.
Украинизацията
В Руската империя националната идентичност на украинците, както и на много други народи в пределите ѝ, се потиска. На практика в Руската империя украинският език е забранен, липсват общоприети норми за книжовния език. В същото време обаче украинският език се развива свободно в Източна Галиция, която е част от Австрия. Но книжовният такъв е ориентиран само към западноукраинските диалекти, докато украинското население в самата Руска империя говори на други техни наречия.
След свалянето на монархията, когато се откриват възможности за национално самоопределяне, именно това се оказва една от причините за трудното овладяване на украинския литературен език в Съветска Украйна. Привържениците на украинизацията по това време просто се опитват да отдалечат максимално украинския език от руския, без да обръщат внимание на тази подробност.
Един от активните привърженици на украинизацията е Александър Шумски, избран по-късно за народен комисар на образованието на Украйна. Първата стъпка на украинизацията от есента на 1920 г. е задължителното изучаване на украински език в институтите за подготовка на педагози и в училищата. През май 1921 г. е създаден Институтът за украински научен език.
Друг проводник на украинизацията по това време е украинският писател Микола Хвилевой, смятан за основоположник на новата украинска проза. Именно той пише, че „украинската поезия трябва да бяга от руската литература, от нейния стил възможно най-скоро“, за да се отдели украинският език от руския и да се утвърди неговата самостоятелност. По царско време украинският език е бил възприеман като диалект на руския. В Съветска Украйна като основа на книжовния украински език отначало приемат езика на Източна Галиция, независимо от това, че в онези години тя все още е част от Полша. В СССР е имало много емигранти от Източна Галиция и Волиния - част от полската държава. Тези емигранти именно създават Комунистическата партия на Западна Украйна, която се бори за отделянето на западноукраинските земи от Полша.
СССР си е правил сметка украинизацията на Съветска Украйна да покаже, че тук са създадени всички условия за развитие на украинския език и култура, докато в Полша и Румъния украинците са подтиснати. В Румъния по това време има значително украинско малцинство в Бесарабия и Северна Буковина.
Именно на украинците съветското ръководство залага да се надигнат по време на неуспешното Татарбунарско въстание от 1924 г. в Бесарабия. Очаквало се е и украинците от Източна Галиция и Волиния да се вдигнат на борба срещу Полша. Тогава се провеждат т.нар. „активни операции“ на Червената армия на полска територия, когато войниците на Червената армия, прикрити като бунтовници или преоблечени в полски военни униформи, извършват нападения на полски военнослужещи и полицаи. Но още по-важен е вътрешнополитическият аспект, който преследва Сталин. Болшевиките в Украйна не се радват на широка народна подкрепа. Затова по идея на Сталин "украинизацията“ е трябвало да осигури на съветската власт подкрепата на селските маси. На украинскоговорящите селяни се дава възможност да получат образование на родния си език и успешно да се конкурират с рускоезичните си сънародници за постове в държавните служби.
Украински общественици като Александър Шумски настояват да бъдат създадени всички условия за развитието на украинския език и култура. И тъй като Москва зависи по това време от подкрепата на тези хора, тя е принудена да изпълни техните искания - в Кремъл разбират, че е невъзможно да управляват Украйна, ако не разчитат на местен персонал.
Но в политическо отношение украинизацията си има своя предел. През цялото време на провеждането ѝ чак до 1953 г. нито един етнически украинец не оглавява Комунистическата партия на Украйна. Едва през 1953 г. след смъртта на Сталин Алексей Кириченко става първият украинец секретар на Комунистическата партия на Украйна.
ОЩЕ: Вицепрезидентът на Газпромбанк напусна Русия и отиде да се бие за Украйна (ВИДЕО)
Така или иначе на Сталин е нужна подкрепата на украинските комунисти до определен момент. След като успява да се справи с противниците си, Сталин започва да ограничава процеса на украинизация.
Забавяне на украинизацията
През 1926 г. Сталин дава указание да се забави темпото на украинизация. В свое писмо до висшите функционери на партията той пише "Руските трудещи се маси не могат да бъдат принудени да се откажат от руския език и руската култура и да признаят украинските като свои."
На Сталин не се харесва искането на Шумски за висока степен на украинизация на партийните кадри, тъй като се опасява, че това ще отслаби влиянието на Москва върху висшата украинска номенклатура. Това предрешава тъжна съдба за много от сподвижниците на Шумски, а самият той е отстранен от поста народен комисар на образованието и заточен в Ленинград. По-късно Шумски е арестуван по измислени обвинения за принадлежност към митичната „Украинска военна организация“ и осъден на 10 години в лагера на Соловецки. През 1946 г. той безуспешно опитва да се самоубие. Накрая Сталин разрешава Шумски да бъде ликвидиран.
Клеветническа кампания е проведена и срещу Микола Хвилевой и той е принуден публично да се покае. В крайна сметка през 1933 г. Хвилевой се застрелва.
Впоследствие Сталин се освобождава от всички основни фигури на украинизацията - те са доведени до самоубийство, отравяни или разстрелвани.
Деукраинизацията
От 1932 г. всички украински училища в Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) са преобразувани в руски и обучението на украински език е отменено. Използването на украинския език в съдебните производства е премахнато. Започва процесът на русификация на кубанските казаци.
Сталин обявява, че в украинските партийни организации има скрити националисти и чуждестранни агенти. В резултат на това те са прочистени от "националисти". Чистката на националисти от всички държавни и културни органи продължава до края на 30-те години на XX век.
Началото на деукраинизацията съвпада с насилствената колективизация и глада. Поддръжниците на украинизацията силно намаляват като брой, тъй като най-образованите части от украинското селячество или умират от глад, или са депортирани от Украйна.
ОЩЕ: Как беларусите саботират военните ешелони на Русия към Украйна
Процесът на деукранизация продължава и през 70-те и 80-те години на миналия век. В резултат на това според преброяването от 1989 г. в Украйна 32,8% от населението смятат руския за свой роден език, а 64,7% - украинския. Хората с роден руски език преобладават не само в Крим, но и в Одеса, Донецк и Луганск, а в Запорожска област има почти равен брой носители на руския и украинския език. В Киев през 1991 г. 54% от учениците учат в руски училища и само 45% - в украински.
Като цяло украинизацията е била само временна отстъпка на Кремъл пред украинските комунисти за тактически цели и е спряна веднага щом Сталин консолидира властта си. Опитът за възобновяване на украинизацията при Берия бързо е осуетен. Неговият опит да придаде на съюзните републики истински национален характер е една от причините за падането му от власт. Процесът на деукранизация се проточва няколко поколения и така и не е завършен до момента на разпадането на СССР.
Изявлението на Дмитрий Медведев за необходимостта от борба с „украинизма“ предполага, че руските власти предвиждат провеждането на кампания на деукраинизация по подобие на тази, която вече бе извършена в СССР, започвайки от края на 20-те години на XX век. Това би означавало не само пълна окупация на цялата територия на Украйна от руските войски, но и установяване на тоталитарни порядки отново.
ОЩЕ: Кремъл не знае как да сложи край на войната без да се изложи
