36-годишният Рейнхард Синага беше осъден в Манчестър за 136 изнасилвания и общо 159 сексуални престъпления, пише BBC.
Още: Русия напредва бавно със строежа на наследника на потопения крайцер "Москва" (ВИДЕО)
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 04.04.25 - Русия е готова за още война, ако Тръмп се провали с мира
Синага, когото прокуратурата описа като "най-големият изнасилвач в историята на Великобритания" е толкова опасен, че според съдията по делото, никога няма да настъпи момента, в който да е безопасно да излезе от затвора.
Той беше осъден на доживотен затвор, с минимално изтърпяване на поне 30 години.
Решението на съда в Манчестър за първи път разкри самоличността на изнасилвача, който причаквал жертвите си пред нощни клубове.
Още: Русия отново атакува Харков, има данни за пострадали деца (ВИДЕО)
Той е нападнал поне 190 души, като често снимал атаките с телефона си.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След срещата с Радев: Вучич покани България на Експо 2027 в Белград
Рейнхард Синага е индонезиец по произход, във Великобритания е бил студент, като подготвял магистърска степен в Университета на Лийдс.
Той упоявал жертвите си, предимно млади мъже, след което ги нападал, докато са в безсъзнание. В телефона на изнасилвача били открити стотици часове видеоклипове с нападения.
Някои от жертвите му не знаели, че са изнасилени, докато не били разпознати на видеоклиповете и полицията не се свързала с тях.
Още: Ниски разходи за отбрана и сянката на Франко: Защо Испания не се въоръжава?
Още: Русский мир: Да те засмуче канал, а руската армия да обира магазина и да язди магарета (ВИДЕО)
Други жертви били идентифицирани по откраднати от изнасилвача предмети, като мобилни телефони, лични карти и часовници. Изнасилвачът използвал предимно упойващото вещество гамахидроксибутират (GHB) върху жертвите си.
Това е излязъл от употреба операционен анестетик, който изнасилвачите използват често, защото няма вкус и мирис.
Случаят с масовия изнасилвач във Великобритания повдигна въпроса, дали се прави достатъчно, за да бъде контролирано разпространението на GHB.
