Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Операция "Курск": Постигнатото досега и какво е бъдещето (ВИДЕО)

21 август 2024, 18:00 часа • 4852 прочитания

В хода на започналото на 6 август 2024 г. настъпление в Курска област украинските войски са завзели 92 населени пункта и контролират около 1250 кв. километра. Това заяви вечерта на 19 август украинският президент Володимир Зеленски (към 20-ти август вече са 93 населени места и 1263 кв. километра: Руски тревоги: Украйна тръгва напред там, откъдето изтегляме войници за Курск (ОБЗОР - ВИДЕО). По данни на украинския проект DeepState, който изготвя интерактивни карти, под контрола на украинските военни се намират около 650 кв. километра и още около 600 кв. километра са в сива зона т.е. в тях текат боеве. По оценка на ISW (американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната) настъплението върви по ширина от 56 км, а украинците са навлезли между 28 и 35 км навътре в територията на Русия. Най-големият от завладените населени места е районният център Суджа. Там украинските военни са създали военна комендатура, в града има украински и западни журналисти. Какви цели преследва Украйна с навлизането в Курска област и ще успее ли да ги постигне, обобщава изданието "Важные истории".

Още: Руски военнопленник за севернокорейските войници: Жестоки са и стрелят по всичко, което се движи (ВИДЕО)

Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО

Украинска медия: Путин е наредил "освобождаване" на Курска област до 1 октомври

Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)

Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)

Руският виновник

The Wall Street Journal го посочва - командващият т.нар. групировка "Север" генерал-полковник Александър Лапин. През пролетта на 2024 година той разпусна междуведомствения съвет по отбраната на Курска област, като по този начин отслаби охраната на границата, твърди The Wall Street Journal, позовавайки се на източник от руските специални служби. Съветът, разпуснат от Лапин, обединяваше военните и силите за сигурност.

"Не е ясно дали междуведомствен съвет би помогнал за организирането на координиран отговор от Москва. Но без нито един орган да реагира на нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск, усилията на Москва да прогони силите на Киев досега са били хаотични и неефективни", пише вестникът.

Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС

Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор

Лапин е човекът, който беше разбит през есента на 2022 година от украинската армия в Харковска област, когато бяха освободени Балаклея, Купянск, Изюм и Лиман: Кадиров: За позора при Лиман бих разжалвал командващия Централния военен окръг

Да отслаби руската армия

Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се опитват да накарат руското командване да прехвърли в Курска област части от други направления, категорични са анализаторите още от първите дни на настъплението. Най-напред украинците искат да отслабят руската групировка, водеща настъпление към Покровск и Торецк в Донецка област, където руснаците напредват успешно през последните шест месеца. 

Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен

Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)

Още: Настъплението в Курск ще е за дълго. Кремъл подготвя руснаците за "новото нормално"

Засега тази задача е изпълнена частично. На 15 август говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби съобщи за прехвърляне на руски подразделения от Украйна в Курска област. По данни на Wall Street Journal става дума за няколко непълни бригади с обща численост до 5000 души, като едната е изпратена от Донецка област. При това положение на евентуална численост на украинците в Курска област, за да отблъснат ВСУ, на руснаците ще са им нужни общо поне около 20 000 добре подготвени бойци. До момента от Донецка област в Курска може би е прехвърлен батальонът с интернационална бригада "Пятнашка" и част от 200-та мотострелкова бригада, щурмуваща Часов Яр, смятат от ISW (става въпрос за резерв, даващ повече оперативна свобода при Часов Яр, Краматорско направление).

Според основателя на Conflict Intelligence Team Руслан Левиев, ако руското командване наистина изпрати части от Украйна в района на Курск, то определено няма да ги изведе от Покровск и Торецк. Първо, резервите ще бъдат изтеглени от по-малко важни в момента райони, например от Запорожието и Херсонска област, и ВСУ със сигурност трябва да разбират тази логика. От друга страна, за да предотвратят по-нататъшното настъпление на въоръжените сили на Украйна в района на Курск, руснаците трябва да изтеглят резерви от там възможно най-бързо, коментира Марк Кансиан, пенсиониран полковник от ВМС на САЩ и старши съветник в Центъра за Стратегически и международни изследвания (CSIS). Затова не може да бъде изключено прехвърлянето на войски от Донецка област - това е много по-лесно, отколкото от Херсонска или Запорожка област.

Русия обяви създаването на Курска, Белгородска и Брянска войскова група

След началото на операцията в района на Курск Левиев не забелязва забавяне на темпа на руската офанзива към Покровск и Торецк. Източник на The Economist в украинското правителство смята, че от 16 август активността на руските войски в Донбас значително е намаляла, но не и в Покровско направление.

Ако руските войски, въпреки ситуацията в Курска област, продължат да настъпват към Покровк и Торецк и постигнат успех, възниква въпросът за целесъобразността на операцията на украинските въоръжени сили на руска територия. По данни на The Wall Street Journal в офанзивата участват около 10 000 украински войници. В един момент украинското командване може да бъде изправено пред избор: да върне тази група да защитава района на Донецк или да изложи фронта на риск от руски пробив, пише The Times. Самото настъпление в Курск с всеки изминал ден става все по-рисковано: загубите на украинските въоръжени сили (ще) растат, а руснаците привличат все повече резерви, отбелязва The Economist.

Още: Никаква размяна на предали се без бой в Курска област: Съратник на Гиркин зове (ВИДЕО)

По-успешни мирни преговори

"В Курска област ние ясно виждаме как военният инструмент се използва, за да убеди Руската федерация да влезе в честен преговорен процес", написа на 16 август Михайло Подоляк, съветник на началника на администрацията на президента на Украйна. Украйна не е доволна не само от ултиматума на Путин за изтегляне от четирите украински области в административните им граници (Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска), но и от възможното замразяване на конфликта по съществуващата фронтова линия. Ако Украйна контролира част от международно признатата територия на Русия, тогава теоретично тя може да бъде разменена за окупираните земи на Украйна (или поне част от тях).

Въпросът е в това как точно настъплението на украинските въоръжени сили в района на Курск ще се отрази на желанието на Владимир Путин (който се издирва от Международния наказателен съд в Хага за системно отвличане на украински деца) да преговаря. "Очевидно врагът се стреми да подобри позициите си в преговорите в бъдеще. Но за какви преговори изобщо можем да говорим...? За какво изобщо можете да говорите с тях?", каза Путин на седмия ден от настъплението, като използва думи, които много добре характеризират него самия - как да говориш с някой, който само бомбардира и то често цивилни? Перспективите за преговори са станали по-далечни, коментираха пред The New York Times двама бивши високопоставени руски служители, близки до Кремъл. Сега Путин иска "не мир, а отмъщение", казва един от тях. Според източниците, Путин е уверен, че руската армия има превъзходство в жива сила и оръжие.

Настъплението на украинската армия вече доведе до провал на "косвените преговори" между Русия и Украйна в Катар, на които страните трябваше да се споразумеят да спрат атаките срещу енергийната инфраструктура, припомня The Washington Post. Руснаците не са се оттеглили напълно от преговорите, като са поискали време, допълва един от събеседниците на изданието. Според руски източник е малко вероятно Путин да се съгласи на подобни споразумения: "Руското ръководство обикновено не прави компромиси под натиск".

Още: Взривове и пожар край Новошахтинск: Украйна се похвали с удар по C-300 (ВИДЕО)

Повече военна помощ от Запада

Украйна трябва да убеди САЩ да премахнат всички ограничения за използването на техни оръжия на руска територия, най-напред на ракети с голям обсег на действие ATACMS.

След началото на майското настъпление на Русия в Харковска област, ръководството на САЩ позволи на украинските въоръжени сили да нанесат удари с тяхно оръжие по граничните райони на Руската федерация, откъдето руснаците обстрелват Украйна и трупат сили за атака. По време на настъплението в района на Курск украинците използваха американски бронетранспортьори Stryker и друга техника, но досега те не са преминали границите, установени от САЩ, така че "технически" американската забрана не е нарушена, пише CNN.

Засега САЩ не са готови да премахнат всички ограничения за удари с ATACMS, те настояват боеприпасите да се използват за атаки срещу Крим и други окупирани територии. Това може да не е свързано с опасение на САЩ от ескалиране на войната, а с ограниченото количество ATACMS. Освен това американците не са съгласни украинците да използват без ограничение британските ракети Storm Shadow, пише The Times. Британското ръководство е готова на тази стъпка, но тя трябва да бъде одобрена от САЩ и другите партньори от НАТО

Още: Руски тревоги: Украйна тръгва напред там, откъдето изтегляме войници за Курск (ОБЗОР - ВИДЕО)

След началото на настъплението стана известно, че администрацията на Джо Байдън обсъжда възможността за прехвърляне на крилати ракети с голям обсег JASSM в Украйна. Техният обхват надхвърля 300 км; JASSM може да бъдат изстреляни от самолети F-16, първите от които украинските въоръжени сили получиха това лято.

Съюзниците налагат ограничения не само върху използването на своите оръжия, но и върху военните операции на украинските въоръжени сили. По този начин украинското командване пазеше в тайна от САЩ плановете за настъпление в Курска област, тъй като се опасяваше, че те могат да попречат на действията им. Според The ​​Economist съюзниците вече два пъти са се намесвали в плановете на украинските въоръжени сили в миналото: първият път те предали информация на руснаците, а вторият път наредили операцията да бъде отменена. В случая с Курска област американците бяха поставени пред свършен факт и не възразиха. Дори републиканският сенатор Линдзи Греъм похвали Зеленски, че не е казал на Вашингтон.

Превземането на част от района на Курск може да увери Запада в способността на Украйна да провежда успешни настъпателни операции – нещо, което не се е случвало от есента на 2022 г. Важен момент е, че въпреки че Русия заяви, че Запада стои зад офанзивата на въоръжените сили на Украйна, тя не направи нищо, което да доведе до ескалация на войната, пише Международният институт за стратегически изследвания (IISS). 

Още: Колко ракети и дронове е изстреляла Русия във войната и колко са свалени: Данни от ген. Сирски

Какво следва?

Украинската страна има три варианта за действие в Курска област - да се опита да продължи настъплението във вътрешността на Русия, да укрепи позициите си на завладяната територия или да отстъпи в Украйна.

Володимир Зеленски изисква от главнокомандващия на украинските въоръжени сили Олександър Сирски да продължи настъплението и да постигне „максимален напредък“, но генералът е предпазлив и разширява фланговете си по границата, коментира източник на The Economist и допълва: „Сирски не е глупак. Той знае, че бързането напред излага на риск цялата операция“

Най-големият риск за Украйна е в това, че силите ѝ са прекалено разтегнати и ще бъдат отрязани (от украинска територия), смята Марк Кансиан от CSIS. Според анализатора украинските въоръжени сили сега се закрепват в Курска област и се готвят да задържат позициите си. Украинците няма да настъпват не само заради недостиг на сили, но и във връзка с позицията на съюзниците, които се опасяват, че по-нататъшно придвижване във вътрешността на руската територия ще доведе до ескалация, смята той.

Въоръжените сили на Украйна са способни да удържат отбраната в Курска област от няколко седмици до няколко месеца - много зависи от това какви сили руското командване ще прехвърли от Украйна, смята руският военен експерт Кирил Михайлов. Украинците ще се сблъскат с проблеми, свързани с това, че водят боеве на чужда територия. Първо, в Русия не работят терминалите на Starlink, които се използват за връзка и използване на дроновете. Второ, ще бъде по-трудно да се поддържа войската с артилерия и дронове, заради отдалечеността на новата фронтова линия от границата. Трето, там няма надеждни укрепления, макар че украинците се опитват да ги създадат преди Русия да събере мощна групировка.

Още: Обиколка на градини с круши: Важните дела на Путин докато Украйна завладяваше Курск (СНИМКИ)

Плюсове

Но има и плюсове - засега руската армия не е започнала да нанася масирани удари с авиобомби по жилищната инфраструктура, както прави това по територията на Украйна. "Ако руснаците не поискат да унищожат собствените си градове и села, на украинските сили ще им бъде по-лесно. Макар че що се отнася до руската армия - в нищо не може да сме сигурни", коментира още Михайлов.

Ако Украйна по някаква причина реши да отстъпи от Курска област, то тя може да направи това достатъчно организирано и без големи загуби. 

В случай на извеждане на войските от Курска област, украинските въоръжени сили ще запазят групировката си. Тя може да представлява заплаха и в бъдеще на всяко място по границата с Русия - в Белгородска, Курска или Брянска област. Може би това ще накара руснаците да укрепят границата си, прехвърляйки войски от други части на фронта. 

Курск разклати властта на Путин - апаратната война в Кремъл (СНИМКИ)

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес